— Само засега — рече той. Имах чувството, че мисълта му се е отплеснала в друга посока. — Което съвсем не означава, че сме приятели, храбрецо. Просто в момента имаме общи интереси.
— Какво смятате да правите? — попита Вивиан.
— Все нещо ще измисля.
— Ти не се безпокой, мила, двама от моите хора ще те изпратят. Ние с Марлоу трябва да си поговорим.
— И да чакам вие да решавате вместо мен? — рече Вивиан.
— Да не би да имаш по-добра идея? — намесих се аз.
Лицето й помръкна, сякаш всеки миг щеше да заплаче отново. Но не заплака.
— По дяволите, жените открай време ги затварят вкъщи. Да чакат, да се надяват, докато мъжете „измислят нещо“. Май ще взема да се напия.
— Моите момчета ще останат у вас — рече Марс. — Нищо страшно няма да ти се случи.
— Ти пък откъде си толкова сигурен, по дяволите? — троснато рече Вивиан и излезе от стаята.
Миг по-късно се появи Блонди.
— Вземете кола и я закарайте у тях. Оставате там.
Блонди я последва.
Клубът потъна в тишина — тишината, така типична за нощните заведения денем. Марс бръкна в някакво чекмедже, извади един колт калибър 45 с къса цев и го постави на бюрото. До него тупна кутия с куршуми.
— Нещо да кажеш? — попита той. Настаних се срещу него и кръстосал крака, взех нервно да помръдвам стъпало.
— Според мен Кармен случайно е попаднала в тази каша — рекох аз. — Проблемът е в онова, което става между Невил Вали и Ранчо Спрингс. Неизвестно кой изкупува водни права в Невил Вали при действащ вече правителствен проект за напояване в района. В същото време в Ранчо Спрингс, по-точно в пустинята на изток от Пасадина, се изкупуват земи, в които няма капка вода.
— Да имаш някаква представа кой може да е?
— Ще стигнем и до него. Според мен замисълът предвижда водата на Невил Вали да се отклони към Ранчо Спрингс и да се натрупат пари от продажбата на плодородни парцели, купени на нищожна цена.
— Но това са цели двеста мили — обади се Марс.
— Точно така. Прочетох туй-онуй. Напоителната система на Лос Анжелис, която започва от Оуенс Вали, е точно толкова дълга.
— Значи купуват евтина земя, облагородяват я с крадена вода и печалбата им е в кърпа вързана.
— Според мен Бонсентир е в играта. Симпсън също. Подобна далавера иска маса пари. Сигурно са подкупили правителствените служители, които осъществяват проекта в Невил Вали, а в Ранчо Спрингс законът е в ръцете им. Онзи ден техните ченгета ме прогониха от там.
— Хората се държат доста недружелюбно с теб — отбеляза Марс.
— Свикнал съм. Тъкмо са си опекли работата и ето, че се появявам аз, хрътката Марлоу, уж търся Кармен Стърнуд. Всички умират от страх да не разбутам нещо от сделката за Невил Вали.
— Защо просто не те очистят? — Марс извади копринената кърпичка от горния джоб на сакото, оправи гънките й и отново я върна на мястото й.
— Решиха на първо време да ме сплашат. Едно убийство ще привлече вниманието.
— Защо не върнат тогава Кармен? Ти разправяше, че е при Симпсън.
— И на мен ми е трудно да разбера. Може би причината е извратеният вкус на Симпсън. Толкова е богат, че едва ли разсъждава като мен и теб, Еди.
— А е и смахнат — додаде Марс.
— И то много. Него всички го пазят, а той толкова се е самозабравил, че не мисли за последствията.
— Никой не му дава право да бие моята мацка — рече Марс.
Нямах намерение да обсъждаме този въпрос. Направих се, че не го чувам.
— Само убийството не се връзва. И навярно защото е случайно съвпадение.
— Говориш за оная накълцаната, нали?
— Точно така. Намериха телефона на Стърнуд в чантата й.
— Вестниците писаха, но без да споменават имена.
— Стърнудови също имат достатъчно връзки — обадих се аз.
— Мислиш ли, че Кармен е дала този телефон?
— Откъде да знам. Това убийство ми е много мътно. Още повече обърква нещата.
— Такава сладка работа. Никога няма да ти позволят да им попречиш.
— Прав си.
— От такава далавера ще капнат петдесет, ако не и сто милиона.
— Като нищо.
— Ще те пречукат и окото им няма да мигне. На тяхно място така бих направил.
— Не че не се опитаха — рекох аз. — Навремето и на теб не ти издържаха нервите.
Марс замислено поклати глава.
— Ти си ми най-малката грижа, храбрецо. Но за да се откажат да тормозят Вивиан, ще трябва да им дръпнем килимчето изпод краката.
— Май така ще стане — съгласих се аз. — Освен това трябва да намерим и Кармен.
— Малката мръсница. Ако я очистиш, голяма услуга ще направиш на сестра й.
— За друго съм нает.
— А ако ти платим, за да забравиш за какво си нает?
— Говориш глупости, Еди.
— Знам какво говоря. Глупакът си ти, храбрецо, но поне си твърдоглав, признавам. Значи ще търсим и Кармен.
Кимнах. Аз и Еди Марс. Съдружници. Приятели. Двама умници с обща цел. Марс и Марлоу. Марлоу и Марс. Колко хубаво прозвуча. Прииска ми се да си отида и да се натряскам.
Което и направих.
25
Седях в кантората без сако и без връзка, отпивах ръжено уиски от водната чаша и тъкмо се колебаех дали да си сипя още едно, или да си поръчам обяд, в стаята влезе Бърни Олс.
— Аперитивче, а?
— Именно — рекох. — Разполагам се удобно, обръщам едно-две и си преговарям деня. Много ободрява.
— Какво ще кажеш за едно посещение в моргата?
— Нищо по-хубаво.
Движението по улиците бе натоварено и Олс не спря сирената по целия път.
— Трупът да не е нервен?
— Какъв е смисълът да си полицай, ако не използваш сирената — обясни Олс. — Това ни е кярът от цялата работа.
В моргата бе хладно и мрачно — нищо по-приятно в толкова горещ ден! Стъпките ни отекваха в коридора, докато следвахме служителя покрай безкрайната редица метални чекмеджета. Той ни показа тяло на възрастна жена с побеляла коса и странно изметната глава. Познах я. Трябва да бе намерила своя дом.
— Мисис Суейзи — обадих се аз.
— Съвпада с твоето описание — рече Олс.
— Счупен врат?
— Съдебният лекар още не я е видял. Но изглежда това е причината.
— Къде я намерихте?
— Край брега, близо до шосето.
