използвали любовта като средство жените да им бъдат задължени. Дори самият вие използвате този термин.
Роуз очевидно беше теоретикът на групата.
— Роузи — казах аз, — не съм дошъл тук, за да дискутирам с теб по въпросите на сексизма1. Той съществува и аз съм против него. Но в конкретния случай не става дума за теория, става дума за един мъж и една жена, които се познават от дълго време и заедно са създали деца. Искам да поговоря с нея за това.
— Не може да отделяте теорията от практиката — рече Роуз. — И още нещо — изражението й беше много красноречиво — не можете да ме залъжете като използвате умалителното от моето име. Съвсем наясно съм с вашите номера.
— Разходете се с мен — обърнах се към Пам Шепърд.
— Недей, Пам — каза Джейн.
— Няма да я изведете от тази къща — каза Роуз.
Аз не им обърнах внимание и погледнах към Пам Шепърд.
— Една разходка надолу до моста — казах. — Ще постоим, ще гледаме водата и ще поговорим, а след това ще се върнем тук.
Тя кимна.
— Добре, ще се разходя с вас. Може би вие ще го накарате да разбере.
9
Решението на Пам Шепърд бе последвано от протести, суматоха и глъч, но накрая се споразумяхме, че ние с нея ще се разходим надолу към пристанището, а Джейн и Роуз ще вървят след нас, на дискретно разстояние, в случай че се опитам да я упоя и да я напъхам в някой чувал.
Докато вървяхме по Фронт стрийт, светлината падаше върху лицето й и аз разбрах, че възрастта й беше горе-долу колкото моята. Край очите и в ъгълчетата на устата й се очертаваха едва забележими признаци на зрялата възраст. Помислих си, че те не намаляваха, а всъщност засилваха нейната привлекателност. Нямаше вид на жена, на която й е притрябвало да ходи да сваля шишкави механици по баровете. По дяволите, тя би могла да има претенции по отношение — на изискаността на частните детективи. Чудех се дали има нещо против петното от урина върху обувката ми.
Завихме към моста и повървяхме малко по него, за да можем да гледаме във водата. Водата правеше града да изглежда добре. Петна от петрол, цигарени опаковки, умрели риби, желатиноподобни, подгизнали от водата парчета дърво, някакъв размотан презерватив, който приличаше на кожа от змиорка на фона на водата с цвят на кафе. Дали е изглеждала така, когато Мелвил е отплавал с китоловен кораб преди 130 години? Надявам се, че не.
— Как казахте, че е вашето име? — попита Пам Шепърд.
— Спенсър — казах.
Облегнахме се с ръце на перилата и се загледахме към предавателната кула на един от пристанищните острови. Вятърът откъм океана беше много приятен, въпреки вида на водата.
— За какво искате да говорим?
Днес тя беше облечена с тъмносиня риза с поло яка, бели шорти и бели обувки за тенис. Краката й бяха обгорели и гладки.
— Мисис Шепърд, аз ви замерих и сега не знам какво да правя. Очевидно е, че вие сте тук по свой собствен избор и както изглежда, не искате да се върнете вкъщи. Аз бях нает, за да ви намеря и ако се обадя на съпруга ви, и му кажа къде сте, ще съм си изработил парите. Но тогава той ще дойде тук и ще поиска да се върнете у дома си, а вие ще откажете и той ще възбуди суматоха, и Джейн ще го срита между краката, и в случай че това не го обезкуражи окончателно, а то е обезкуражително, вие ще трябва да си тръгнете.
— Тогава не му казвайте.
— Но той ме е наел. Аз му дължа нещо.
— Аз не мога да ви наема — рече тя. — Нямам никакви пари.
Джейн и Роуз стояха нащрек оттатък шосето, на другата страна на моста и следяха всяко мое движение.
— Аз не искам вие да ме наемате. Не се опитвам да ви изнудвам. Опитвам се да реша какво да направя.
— Това не е ли ваш проблем.
Ръцете й лежаха на перилата, а пръстите й бяха преплетени. Брачната халка, комбинирана с диамант, на лявата й ръка блестеше на слънцето.
— Да, мой проблем е — казах, — но аз не мога да го разреша, докато не съм наясно с кого и с какво си имам работа. Имам някаква представа за вашия съпруг. Нужно ми е да добия известна представа за вас.
— Струва ми се, че за човек като вас всичко би трябвало да се изчерпва със светостта на брака. Една жена, която е избягала и изоставила семейството си, не заслужава никакво съчувствие. Трябва да е щастлива, че съпругът й ще я приеме обратно.
Забелязах, че кокалчетата на преплетените й длани бяха леко побелели.
— Светостта на брака е една абстракция, мисис Шепърд. Аз не се занимавам с такива неща. Аз се занимавам с това, което е модно да се нарича хора. Тела. Основното ви човешко битие. Пет пари не давам за светостта на брака. Но понякога се безпокоя за това, дали хората са щастливи.
— Щастието само по себе си не е ли също абстракция?
— Не. То е усещане. Усещанията са нещо реално. За тях е трудно да се говори, ето защо понякога хората се преструват, че те са абстракции, или пък се преструват, че идеите, за които е лесно да се говори, са по-важни.
— Равенството на мъжете и жените абстракция ли е?
— Мисля, че да.
Тя ме погледна леко презрително.
— И все пак, липсата на това равенство прави огромен брой хора нещастни.
— Така е. Ето защо, нека да говорим за нещастието. Аз не зная какво, по дяволите, значи равенство. Не знам какво означава това в Декларацията за независимостта. Какво ви прави нещастна с вашия съпруг?
Тя пое дълбоко въздух и го издиша бързо навън.
— О, господи! Откъде да започна? — Погледът й се бе спрял на предавателната кула.
Аз чаках. Зад нас преминаваха автомобили.
— Той обича ли ви?
Тя ме изгледа с нещо повече от презрение. За миг си помислих, че се кани да се изплюе.
— Да. Обича ме. Сякаш това е единствената основа за една връзка. „Обичам те. Обичам те. Ти обичаш ли ме?“ Обич. Обич. Лайна!
— По-добре е от мразя те. Вие мразите ли ме? — казах аз.
— О, недейте да бъдете така дяволски повърхностен — рече тя. — Една връзка не може да функционира с едното чувство. Любов или омраза. Той е като някое… — Тя се опитваше да намери подходящо сравнение. — Прилича ми на някое от децата, след като е яло захарен памук на някой карнавал в горещ ден и цялото се е омацало, а после е омацало и тебе и ти се чувстваш лепкав и потен, а денят е бил дълъг и ужасен и децата хленчат. Ако не се махнеш сам и не вземеш един душ, просто ще започнеш да виеш. Вие имате ли деца, мистър Спенсър?
— Не.
— Тогава може би това не ви е познато. Женен ли сте?
— Не.
— Тогава със сигурност не ви е познато.
Аз мълчах.
— Всеки път, когато мина покрай него, той иска да ме прегърне. Или ме погалва по задника. Всяка
