минута от всеки ден, който прекарвам с него, аз чувствам тежестта на неговата любов и искането да му отговоря, докато в същото време, на мене ми се иска да го ритна.
— Джейн вероятно би ви помогнала — казах аз.
— Тя ме защищаваше — рече Пам Шепърд.
— Знам — казах. — Вие обичате ли го?
— Харви ли? Не, вероятно според неговите разбирания. Но според моите, да. Или поне съм го обичала. Докато не ме изхаби. Отначало това, че ме обичаше така всецяло, беше една от привлекателните му черти. Това ми харесваше. Харесваше ми сигурността. Но тежестта на тази… — Тя поклати глава.
Аз й кимнах окуражително.
— В леглото — рече тя. — Ако не получавах многократни оргазми, имах чувството, че го разочаровам.
— Често ли се случва това.
— Да.
— И вие се безпокоите да не сте фригидна.
Тя кимна.
— Аз също не знам какво значи това — рекох.
— Това е термин, измислен от мъжете — рече тя. — Сексуалният модел, както и всичко друго, винаги е бил мъжки.
— Не започвайте да ми цитирате Роуз — казах аз. — Това може да е истина, може и да не е, но то не допринася кой знае колко за решаването на нашия проблем в момента.
— Вие имате проблем — рече Пам Шепърд. — Аз нямам.
— Не, имате — казах аз. — Разговарях с Еди Тейлър.
Тя не прояви никаква реакция.
— Еди Тейлър — продължих аз, — едър, рус младок, работи като багерист. С дебел корем и голяма уста.
Тя кимна и продължи да клати глава, докато аз й го описвах, при което линиите в ъгълчетата на устата й се задълбочиха.
— И защо той да е проблем?
— Не е. Но, ако не си е измислил всичко това, а той не е достатъчно умен, за да си го измисли, следва, че вие не сте пълновластен господар на съдбата си, каквато изглеждате на пръв поглед.
— Обзалагам се, че не е имал търпение да ви разкаже всички подробности. Сигурно ви е наприказвал куп измишльотини.
— Ни най-малко. Всъщност той беше доста неотзивчив. Наложи ми се да го ударя в слънчевия сплит.
Лека усмивка пробяга за миг край устата й.
— Трябва да ви призная, че не говорите по начина, по който очаквах.
— Чел съм много — казах аз.
— Тогава, какъв е моят проблем?
— Не съм чел толкова много. Допускам, че сте неуверена в своята сексуалност и раздвоена по отношение на нея. Но това е нещо, което не е лъжица за устата на никой от нас.
— Е, като че ли изчерпахме целия психологически жаргон. Ако съпругът ми ходеше да спи с когото му падне, щяхте ли да допуснете, че е неуверен и раздвоен.
— Може би — казах аз. — Особено ако е получил пароксизъм на другата сутрин и накрая са го видели да плаче в леглото.
Лицето й леко порозовя за миг.
— Той беше отвратителен. Вие сте го видели. Как съм могла, с прасе като него. С едно пияно, мръсно, потно животно. Да му дам да ме използва така.
Тя потрепери. Оттатък улицата Джейн и Роуз стояха неподвижни, вперили очи в нас, готови да скочат. Чувствах се като кобра сред сборище на мангусти.
— Той не даваше пет пари за мене. Не го беше еня как се чувствам. Какво искам. Никакъв стремеж да сподели удоволствието. Единственото, което искаше той, бе да рие като свиня и когато свърши с това, да се изтърколи настрана и да заспи.
— Той не остави у мен впечатление да е кой знае какъв джентълмен — казах аз.
— Това не е смешно.
— Не е, не повече от всичко останало. И все пак, по-добре е човек да се смее, вместо да плаче. Когато може.
— Всъщност, не е ли всичко това толкова просто и делнично — каза тя. — Какво знаете вие, по дяволите, за смеха и плача?
— Често ги наблюдавам — казах. — Но въпросът не е в това какво знам аз. Щом Еди е бил толкова отвратителен, защо избрахте него?
— Защото ми се прииска, дявол да го вземе. Защото ми се беше приискало да изляза и да легна с някого без усложнения. Просто едно обикновено, откровено чукане, без много цуни-гуни и глупости от рода на добре-ли-ти-беше-обичаш-ли-ме.
— Често ли правите това?
— Да. Когато ми се прииска, а през последните няколко години ми се е приисквало често.
— Обикновено това ви е по-приятно, отколкото е било в случая с Еди, така ли е?
— Разбира се, аз — о, по дяволите, не знам. Понякога, когато се случи, ми е много приятно, но след това все още се разпъвам от чувството за вина. Мисля, че не мога да превъзмогна всичките онези години на добрите-момичета-не-правят-това.
— Някакъв мъж ми каза, че винаги търсите едрите, млади спортен тип мъже. Сила и младост.
— Себе си ли имате предвид? Вие не сте чак толкова млад.
— Аз с удоволствие бих легнал с вас. Вие имате чудесна външност. Но аз все още се опитвам да разговарям с вас.
— Извинявайте — каза тя. — Това беше опит да пофлиртувам, а аз се опитвам да се променя. Понякога това е трудно, след като дълго време си била нещо друго. На практика през по-голямата част от живота ми флиртът е бил единствената основа на моите взаимоотношения с мъжете.
— Знам — казах. — Но какво мислите за мъжа, който казва, че си падате по спортните типове. Прав ли е?
Тя помълча малко. Някакъв стар открит „Плимът“ със спуснат покрив и силно пуснато радио мина зад нас. Дочух някакъв фрагмент от Роберта Флак, докато звукът заглъхна.
— Май да. Всъщност, никога не съм мислила много за това, но ми се струва, че типът мъж, който търся е едър, млад и силен на вид. Може би се стремя към някакъв вид подмладяване.
— И едно хубаво чукане, без усложнения.
— Също и това.
— Но не с някой, който иска само да рие и след това да се изтърколи до теб.
Тя се намръщи.
— О, не ме занимавайте с дреболии. Знаете какво имам предвид.
— Не — казах аз. — Не знам какво имате предвид. И мисля, че и вие не знаете какво имате предвид. Не се опитвам да споря с вас. Опитвам се да разбера какво има в главата ви. И смятам, че тя е пълна с кукувича прежда.
— Какво значи кукувича прежда?
— Нещо объркано.
— Няма нищо такова. Аз знам какво искам и какво не искам.
— Така ли? Какво?
— Какво значи какво?
— Какво искате и какво не искате?
— Не искам да живея по начина, по който съм живяла двайсет години.
— А какво искате?
— Нещо различно.
