като мен. Можеш да му викаш, колкото си искаш, но той няма да си помръдне пръста, ако не желае да го направи. По-добре е с Мейси да го изслушате. Говори ти за пари и сигурно не се шегува. Чуй го и ако не ти хареса, ще го разкарам.
— Добре, добре. Е, да го чуем. Хайде, изплюй камъчето — бледото лице на Пауърс се беше позачервило. Гледаше ме в упор. Мейсън седеше изправен в леглото, със спуснати крака. Продължаваше да държи вестника, с пръст върху мястото, до което бе стигнал.
— О’кей, Кинг. Първо, Харв не може да ти плати, поне засега.
— Такива не ми минават.
— Лъскав — казах аз.
— Ъ?
— Лъскав като бял негър. На всичко отгоре и толкова хубаво говориш… Нали разбираш, че ти също си вътре с двата крака.
— Пъхаш се, където не ти е работа, Спенсър, и ще съжаляваш.
— Защо не говориш по същество, Спенсър — рече Хок.
— Имам купувач с около сто хиляди долара, който иска да купи оръжие. Разменям го срещу Шепърд.
— Защо мислиш, че мога да му намеря оръжие?
— Кинг, за сто хиляди ти ще му докараш танцуващ мравояд!
Той се усмихна. Месестите му устни се разтеглиха и усмивката разкри горните му венци.
— Да, може и да му намеря — рече той. — Но Шепърд ми дължи много пари.
Погледът му пробяга по цифрите в счетоводната книга.
— Трийсет бона. Рискувах много с тези пари, дадох му ги срещу честна дума. Разбираш ли? Не мога да го трампя просто ей така.
— О’кей — казах аз. — Ще отидем другаде. Хайде, Харв.
— Ти можеш да правиш каквото си искаш, но приятелчето ти трябва да плати веднага, иначе страхотно ще се разсърдим — подчерта Пауърс.
— Разплащането влизаше в предложението ми. Вие не се съгласихте, така че не се оплаквайте.
Запътих се към вратата. Хок беше на пътя ми. Ръцете му стояха деликатно на хълбоците.
— Хок — рече Пауърс, — Шепърд остава тук.
— Сто хилядарки са много пара, Кинг — подхвърли Хок.
— Хок е прав, мистър Пауърс. — Мейси бе оставил вестника и държеше малък 25-калибров пистолет със седефен приклад и никелово покритие. Навярно в тон с копчетата на ръкавелите му.
— Колко вземаш ти, Спенсър — попита ме Пауърс.
— Трийсет процента. Можеш да ги задържиш срещу заема на Шепърд.
Пауърс замълча. Никой не помръдваше. Беше като при забавен кадър на плейбек.
Хок, застанал нехайно до вратата. Шепърд с изопнати черти на лицето. Мейси с насоченото оръжие. Пауърс, размишляващ на масата.
Прозорецът беше зад гърба на Пауърс и светлината го ограждаше като в рамка. Виждаха се косъмчетата върху плата на сакото му. На ярката светлина грижливо изравнените му бакенбарди изглеждаха златни.
— Кой е твоят клиент? — попита Кинг.
Хок подсвирна между зъби от напрежение. Съвсем лекичко.
— Ако ти кажа, между нас няма да се получи разговор, нали така?
Пауърс се захили. Обърна се към слабия в кревата:
— Мейси — рече му, — аз имам уговорка за голф. Ти оправи тук нещата. — Вторачи се в мен. — И да няма изненади! — предупреди ме той. — Никакви номера! Разбра ли?! Никакви шибани номера! — стана и мина покрай мен, на път към вратата.
— Ясно, без номера — казах.
Пауърс излезе. Мейси прибра 25-калибровия и каза:
— О’кей. Да започваме.
— Той какво, да не играе голф с костюма си от Андерсън Литъл?
— Ще се преоблече в клуба — рече Мейси. — Никога ли не си играл голф?
— Не, когато бях малък, си падах по ръкопашния бой.
Мейси се усмихна за момент, сякаш припали и загаси тутакси някаква лампа. Хок легна в кревата и затвори очи. Шепърд се приближи вдървено към бюрото с питиетата и си наля в голяма чаша. Мейси седна до кръглата маса и аз се присъединих към него.
— О’кей — рече той, — казвай условията.
21
Засега нямаше да уточняваме кой знае какво с Мейси. Казах му, че първо трябва да се свържа с моите хора, след което отново ще му се обадя, но че стоте бона са сигурни и той трябва да се свърже със своите източници.
— Пушките са тип-топ — каза Мейси. — Налице е обаче рисковият фактор и допълнителният проблем със свиването на пазара. Такова голямо количество предизвиква вълнение, както сигурно знаеш.
— Знам. И знам, че вие ще се справите. Затова се обърнах към вас.
— Хм-хм — изхъмка Мейси и извади една визитна картичка от малкото джобче на раирания си костюм. — Обади ми се след като разговаряш с другата страна — каза той.
Взех картичката и я сложих в портфейла си.
— Значи става дума за сериозен бизнес — казах аз.
— Разбира се — рече Мейси. — При положение, че сделката е такава, за каквато ти я представяш.
— То се знае — рекох. — В такъв случай, щом става дума за бизнес, би трябвало да оставите стария Харв на мира и толкова. Така ли е?
— Естествено — рече Мейси. — Ти чу какво каза мистър Пауърс. Ние вземаме и даваме заеми, не сме животни. В това отношение няма да има проблем.
— Възможно е да е така — казах. — Но аз искам още известни уверения, Хок?
Хок седеше неподвижен на леглото с ръце сключени върху слънчевия му сплит, затворил очи. Без да отваря очите си, той каза:
— Шепърд ще бъде о’кей.
Кимнах.
— О’кей. Да си вървим, Харв.
Шепърд остави чашата с остатъка от питието си и излезе от стаята, без дори да се огледа. Аз го последвах. Никой не се сбогува.
Когато влязохме в колата ми и потеглихме от паркинга, Шепърд каза:
— Как можем да бъдем сигурни, че ще удържат на думата си?
— Затова, че ще те оставят на мира ли? — попитах аз.
Шепърд кимна.
— Хок каза така.
— Хок? Негърът? Нали той ме преби последния път.
— Той държи на думата си. И вече ти казах, наричай го Хок. Повече няма да ти повтарям.
— Да, разбира се, извинявай, забравих. Но, господи, как можеш да му се доверяваш? Този, Мейси, да кажем, изглежда разумен, има вид на човек, с когото можеш да правиш бизнес… Но Хок.
— Ти нищо не разбираш — казах аз. — Мейси би ти избол очите за един долар. Ти си мислиш, че е човек, с когото можеш да се разбереш, защото говори така, сякаш е учил в Уортън скул. Може и да е така, но той има чест, колкото една жаба. Той е готов да направи всичко. Хок — не. Има неща, които Хок не би направил.
— Какво например?
— Той няма да каже ДА и да направи обратното.
— Е, предполагам, че ти си познаваш работата. Откъде, по дяволите, ще вземеш пари?
— Това не е твой проблем — казах аз.
