Спряхме пред дома на Шепърд. Той беше ударил две големи питиета, докато аз разговарях с Мейси, и езикът му бе станал малко бавен.
— Благодаря ти, Спенсър — рече той. — Просто за това, че дойде с мен, да не говорим за уреждането на тази сделка с оръжие. Бях се изплашил до смърт.
— Полагаше ти се — казах аз.
Стиснахме си ръцете, Шепърд излезе от колата и влезе у дома си. Аз подкарах обратно към мотела. Сюзън я нямаше там и колата й не беше на паркинга. Позвъних на Пам Шепърд от стаята си.
— Чувала ли си се с девойките? — попитах.
— С Роза, да. Ще се срещнат с нас. Знам, че обичаш да се шегуваш, но моля те, не ги наричай девойки.
— Къде?
— Къде ще се срещнем ли?
— Да.
— В Милтън. Има една обсерватория на върха на Грейт Блу Хил. Знаеш ли къде се намира това?
— Да.
— Ще ни чакат в обсерваторията. Днес следобед в пет.
Погледнах часовника си — един и двайсет и пет. Имаше време.
— О’кей — казах. — Ще дойда да те взема и ще отидем. Тръгвам сега, би трябвало да съм при теб околотри. Поглеждай през прозореца по това време. Ще паркирам на улицата и когато ме видиш, слез долу.
— Какво ще правим.
— Ще говорим за това по пътя към Милтън.
— Добре.
— Скучно ли ти е?
— О, Господи, започвам да полудявам.
— Няма да продължи още много.
— Надявам се.
Затворих телефона, върнах се при колата си и потеглих отново към Бостън. Ако ми се случеше да пътувам още известно време по този маршрут, щях да съм в състояние да спя, докато карам. В три и десет спрях пред моя апартамент. След около четиридесет секунди Пам Шепърд излезе от входната врата и влезе в колата. И отново бяхме на път към Блу Хилс.
Гюрукът бе спуснат и Пам Шепърд облегна главата си на седалката и пое дълбоко дъх.
— Мили боже, приятно е да се махна оттук — рече тя.
— Това, за което говориш, е моят дом — казах аз. — На мен започна да ми се иска да можех да се върна отново там.
— Не исках да кажа, че там не е хубаво и причината дори не е толкова в дългия срок, колкото в съзнанието, че не можеш да излезеш навън, нещо като клаустрофобия.
Чистата й кафява коса беше прибрана назад в същата френска плитка, която тя носеше, откакто я бях срещнал и вятърът не я безпокоеше особено. Отбих покрай Парк драйв и Джамейкауей и продължих на юг по Арбъруей към шосе номер 28. Непосредствено след река Нипонсет, шосе номер 138 се разклоняваше от шосе номер 28 и ние продължихме по него, без да бързаме. В четири часа пристигнахме в резервата Блу Хилс и паркирахме недалеч от музея „Трейлсайд“.
— Страшно сме подранили — рече Пам Шепърд.
— Планирай отнапред — рекох аз. — Искам да сме тук и да чакаме. Не бих искал те да се изнервят да ни чакат и да си тръгнат.
— Нямам нищо против — каза тя. — Какво ще правим?
— Ще се изкачим до обсерваторията на върха. А когато дойдат, аз ще им кажа, че съм им намерил продавач.
— Продавач ли?
— Търговец на оръжие. Намерил съм човек, който ще им продаде колкото искат оръжие.
— Но защо? Защо ти е да правиш това?
— Нали затова откраднахте парите?
— Да, но ти не одобряваш нашите цели, не е ли така? Сигурна съм, че ти не искаш да ни въоръжиш.
— Това няма значение. Предприел съм един много сложен ход и не искам да се мъчиш да се преструваш, че нищо не знаеш. Ето защо, няма да ти кажа нищо. Така няма да има нужда да се преструваш. Просто приеми, че съм на твоя страна и ме поддържай всеки път, когато това се наложи.
— Вече го направих. По телефона, когато те се обадиха. Те не ти се доверяват и не те харесват.
— Просто да не повярваш, нали? — казах аз.
Тя се усмихна, притвори очи и леко поклати глава.
— Хайде — казах, — да излезем и да вървим.
Сините хълмове са всъщност хвойново зелени и образуват центъра на един голям резерват от гори и езера в едно от богатите предградия в околностите на Бостън. На склона на най-големия хълм е кацнал един природен музей, а на върха му — каменна обсерватория, от която има чудесен изглед към очертанията на Бостън и отличен вятър за издигане на хвърчила по стръмния скат на хълма под сградата на обсерваторията. До върха се стига за около петнайсет минути през гора, над малки дерета и обикновено могат да се видят групички скаути, които се катерят нагоре по глинесто оцветените скални оголвания. Над едно от деретата предложих ръка на Пам Шепърд и тя отказа. При следващото не й предложих помощта си. Бързо схващам.
Обсерваторията на върха имаше две стълбища и два балкона и по стълбите нагоре-надолу тичаха децата и си подвикваха от балконите. Над нас танцуваха няколко хвърчила, едно от които бе с формата на прилеп.
— Това е на късмет — казах на Пам и кимнах към прилепа.
Тя се усмихна.
— Сега се увличат от какво ли не от този род — рече тя. — Децата ни минаха през стадия на хвърчилата. Харви и аз никога не успяхме да ги издигнем да полетят… Като си помисля сега, не можахме да полетим и ние.
— Възможно е — рекох аз. — Виждал съм да го правят.
Тя сви рамене, усмихна се отново и поклати глава.
Застанахме на горния балкон на обсерваторията и погледнахме към очертанията на Бостън на север.
— Какво е това нещо, в един куп небостъргачи в далечината, което те кара да се чувстваш… Как да кажа? Романтично? Меланхолично? Развълнуван? Може би развълнуван.
— Обещанието — казах.
— За какво?
— За всичко. От разстояние те ти обещават всичко, към което се стремиш. Така изглеждат чисти и дълготрайни на хоризонта. Когато се приближиш, забелязваш кучешки изпражнения край основите.
— Да не би да искаш да кажеш, че е недействителен? Образът на небостъргачите в далечината.
— Не. Мисля, че е напълно действителен. Но същото се отнася и за кучешките изпражнения. Ако през цялото време гледаш нагоре, ще стъпиш в тях.
— В живота на всеки трябва да падне малко мръсотия, така ли?
— А — рекох, — ти го каза много по-елегантно от мен.
Тя се засмя.
Под нас, вляво, иззад някакви дървета, където пътеката излизаше на малка поляна под обсерваторията, се появи Джейн. Тя се огледа внимателно наоколо, след това погледна нагоре към нас на балкона. Пам Шепърд махна с ръка, аз се усмихнах безобидно. Джейн извърна глава, каза нещо и Роуз се появи иззад дърветата и застана до нея. Пам помаха отново и Роуз й отвърна със същото. Моята усмивка стана още по- безобидна. И искрена. Аз просто трептях от искреност. Това предстоеше да бъде трудната част. Типове като Пауърс можеш да хванеш с пари или с надеждата за тях. Или пък със страх, ако си в състояние да ги
