променило. Но утре Роуз и Джейн ще са в кюпа, а ти не можеш завинаги да останеш да спиш тука, моята въздържаност не е безгранична.
— Много мило от твоя страна, че ми го казваш.
— Вдругиден ще разговаряме за това. Няма да те изритам оттук.
— Какво ще стане утре?
— Ще го направим. Ще идем на пазара в Челси около шест часа сутринта, ще уредим сделката с оръжието и тогава, когато тя е, така да се каже, консумирана, ченгетата ще дойдат с мрежите си и ти и Харви ще получите още един шанс.
— Защо и аз трябва да идвам. Не казвам, че не искам или че няма да дойда, но каква полза има?
— Ти си нещо като заложничка. Роуз смята, че ако и ти си замесена, аз няма да ги изиграя. Тя ми няма доверие, но знае, че ще внимавам заради тебе.
— Искаш да кажеш, че ако нея я арестуват, ще приберат и мене.
— Изглежда това е нейната теория. Казах й, че това не е по сестрински. Но тя ми отговори нещо за някаква кауза.
— Господи, може би ти си единственият човек, на когото мога да разчитам.
При тези думи аз потреперих.
26
Навън валеше като из ведро и беше още тъмно, когато се събудих на канапето в дневната си с изкривен врат. Спрях будилника и се измъкнах от леглото. Беше пет без петнайсет. Взех душ и се облякох, преди да почукам на вратата на спалнята си в пет часа.
— Будна съм — каза Пам Шепърд.
Тя излезе от спалнята, облечена с моята хавлия, като изглеждаше точно на толкова години, на колкото беше, и влезе в банята. Проверих си пистолета. Стоях до предния прозорец и наблюдавах отгоре Марлборо стрийт и кръговете, които дъждът правеше на мократа улица. Мислех да направя кафе, но реших, че няма да имаме време и че можем да пием кафе във вагона. Извадих спортното си яке с надпис „Лоуъл Чийфс“ и го облякох. Като го оставих разкопчано, се опитах да си извадя пистолета. Останах доволен. В пет и двайсет Пам Шепърд излезе от банята със сресана коса и гримирана, но все още облечена с моята хавлия, влезе в спалнята и затвори вратата. Извадих ключовете за колата от джоба на панталоните си и ги сложих в джоба на якето. Отидох до прозореца и още известно време наблюдавах дъжда. Той винаги ме беше вълнувал. Мокрите улици изглеждаха по-обещаващи от сухите и градът беше по-тих. В пет и половина Пам Шепърд излезе от спалнята ми, облечена с жълти джинси и шоколадова блуза с големи ревери, облече сиво-син шлифер и си сложи широкопола непромокаема шапка в тон с него. После каза:
— Готова съм.
— Имаш гардероб за всякакви случаи — казах аз. — Имам чувството, че си накарала Сюзън да ти купи и шапка за сафари, в случай, че докато си тук, ти се наложи да убиеш някой тигър.
Тя се усмихна доста неубедително. Беше уплашена.
— Ще мине като по вода — казах аз. — Там ще има повече полицаи, отколкото плодови мушици. А аз ще съм до тебе.
Слязохме по предните стълби, влязохме в колата и потеглихме.
— Знам това — каза тя. — Знам, че всичко ще бъде наред. Събраха ми се толкова много неща, а сега и това. Полиция, гангстери, а е рано сутринта и вали, и толкова много неща зависят от това.
— С теб и мен, миличка — казах аз, — с нас всичко ще е наред. Потупах я по коляното. Това беше жест, който бях научил от баща си. Когато той го правеше, в него се съчетаваха обич и утешение. Но като че ли не помогна много на Пам Шепърд. В шест без дванайсет минути влязохме в паркинга на ресторанта. Вече се беше съмнало, но беше сиво и мрачно, ужасно студено за лятото, а топлата жълта светлина от прозорците на вагона изглеждаше приятно. Имаше много коли и камиони. Работата тук започваше много рано. Предположих, че в два от камионите са моите хора, но нищо не подсказваше в кои.
Вътре седнахме в едно сепаре и поръчахме две кафета и две кифли. Пам не докосна своята кифла. Около две минути след шест Кинг Пауърс влезе облечен с тренчкот и карирана шапка за голф. Мейси го следваше в сив шлифер, а навън, при входа, видях Хок, облечен в нещо, което приличаше на бяла кожена пелерина с качулка.
— Добро утро, Кинг — казах аз. — Искаш ли едно кафе? Или кифла? Мисля, че моето гадже няма да яде своята.
Пауърс седна и погледна Пам Шепърд.
— Това ли е купувачът — попита той.
— Една от тях. Другите с мангизите още не са дошли.
— Да идват по-скоро, по дяволите — каза Кинг.
Мейси седеше до Пауърс.
— Имаш чудесна шапка, Кинг — казах аз. — Леля ми Берта носеше подобна, когато валеше. Казваше, че ако си намокриш главата, лошо ти се пише.
Пауърс не ми обръщаше внимание.
— Щом кажа шест часа, по дяволите, имам предвид точно шест, а не шест и пет. Разбираш ли какво казвам?
Роуз и Джейн влязоха в ресторанта.
— Какво съвпадение, Кинг — казах аз. — Ето ги.
Направих знак на Роуз и Джейн и посочих навън. Те се обърнаха и излязоха.
— Да идем при тях — казах аз. — Навън ще има по-малко хора около нас, които да ни слушат.
Пауърс стана, Мейси тръгна след него, а ние с Пам ги последвахме. Когато излизахме, разгледах Хок отблизо. Наистина беше с бяла кожена пелерина с качулка.
— Чудесна сутрин, нали, шефе — каза той.
— Искаш ли да ти цапна един по главата за късмет.
Виждах как раменете на Хок се тресат от тих смях.
Той мина зад мене. На паркинга казах:
— Кинг, Мейси, Хок, Роуз, Джейн, Пам. А сега, след като всички са представени, нека да свършим работата.
— Носите ли парите? — попита Пауърс.
Джейн му показа пазарската чанта, която носеше под черната си мушама.
— Мейси, вземи ги в камиона и ги преброй.
— А как да сме сигурни, че няма да избяга с тях? — попита Роуз.
— Господи, сестро, какво не е наред? — каза Пауърс.
— Искаме да видим пушките — отвърна Роуз.
— Те са отзад в камиона — каза Мейси. — Може да влезем заедно и вие да огледате пушките, докато аз броя парите. Така няма да губим време и двамата ще сме сигурни.
— Добре, направете така — каза Пауърс. — Аз се махам от проклетия дъжд. Хок, ти и Мейси им помогнете да натоварят стоката, щом Мейси провери парите.
Пауърс се качи в кабината на жълтия камион под наем и затвори вратата. Роуз, Джейн и Мейси отидоха към задната част на камиона. Мейси отвори вратите и тримата се качиха вътре.
Хок, аз и Пам Шепърд останахме на дъжда. След около минута Роуз се наведе от задната част на камиона.
— Спенсър, ще дойдеш ли да прегледаш тези неща?
— Не мърдай оттук — казах на Пам. — Връщам се веднага.
Хок стоеше неподвижно до нея, облегнат на бронята на камиона. Аз минах отзад и се качих. Пушките бяха там. Още в оригиналните си сандъци. Карабини М2. Проверих два или три.
— Да, казах аз, добри са, сега можете да изтрепете цял взвод старци.
Роуз не ми обърна внимание.
— Добре, Джейн, докарай камиона тук. Спенсър, ти ни каза, че ще помогнеш да натоварим.
— Да, госпожо. Ние с Хок ще помогнем.
