— А сега не сте ли?
— Не, сър.
— В какво се изразяват действията му, които те притесняват?
— Той ме следи.
— Заговаря ли те?
— Да, сър.
— Какво ти казва?
— Ругае ме и други такива.
— Заплашва ли те?
— Казва, че щом няма да съм негова, няма да бъда с никой друг.
— Наранявал ли те е?
— Сега ли, като ме преследва?
— Изобщо.
— Да, сър.
Напредвахме бавно. Имах чувството, че по-лесно бих разговарял с Торнадо.
— Какво та е направил?
— Веднъж ме удари, когато живеехме заедно.
— Беше ли пиян?
— О, да, сър. Той много пие. Казва, че само така прогонвал болката.
— А теб с какво те привлече? — попитах аз.
— Обичаше ме.
— А сега защо те преследва, как мислиш?
— Защото ме обича. Не може да се откаже от мен.
— Това е нелепо, Кейт — намеси се Валъри.
— А ти какво изпитваш към него? — продължих аз.
— Страх ме е. Направо е полудял от любов. Не знам какво може да направи.
— Как искаш да оправим нещата?
— Не искам да пострада — отвърна Кейт.
Валъри направи гримаса на отвращение.
— За бога, Кейт, опомни се! — извика тя.
— Нали ме питате — настоя момичето. Не искам да пострада. Той ме обича.
— Как можеш да твърдиш подобно нещо! — възкликна Валъри. — Та той те с бил. И заплашва, че ще те убие. Това не е любов, а безумие.
Нищо не разбирам от психология или както там му казвате. Знам само, че той е луд по мен.
— Че е луд, няма никакво съмнение — отсече Валъри.
Дребното бледо лице на Кейт отново се стегна. Момичето явно нямаше намерение да се откаже от най- голямата си любов.
— Щом толкова държиш на него, тогава защо го напусна? — попитах.
— Кевин не работеше. Нямахме пари. Имах нужда от тая работа.
Погледнах към Валъри Хач.
— Обясних на Кейт, че тя носи отговорност за Миранда, а не би била в състояние да изпълнява задълженията си, ако онзи непрокопсаник се мотае наоколо.
Кимнах.
— И къде живееш, откакто започна работа? — попитах Кейт.
— В дома на мисис Хач на Комънуелт Авеню.
— Имаме голям апартамент — обясни Валъри. — Близо до пресечката с Дартмът.
— Следователно, щом живееш там, а мисис Хач не иска Кевин да се мотае наблизо, не го виждаш много често.
— Не, сър, почти никак.
— И кога се виждате?
Когато извеждам Миранда на разходка или на детската площадка.
— Боиш ли се от Кевин?
— Да, сър, той е много ядосан.
— Защо не напуснеш работа и не се върнеш при него?
— По дяволите, Спенсър… — намеси се Валъри.
Вдигнах ръка, за да я накарам да замълчи. Странно, но жестът ми я усмири.
— Имам нужда от тия пари — рече Кейт. — Пък и заради Миранда. Не искам да я оставя.
— Привързана ли си към нея?
— Обичам я.
— Не разбирам накъде биеш с тия въпроси — отсече Валъри.
— И самият аз не разбирам, докато не ги изрека.
— Кевин Шей е необразован безработен пияница — заяви Валъри. — Не искам да се доближава до дъщеря ми, нито до бавачката й. И честно казано, не ми се ще бавачката на дъщеря ми да живее с подобен тип.
— Това го разбирам — рекох аз.
— Надявам се.
— Можеш ли да ми уредиш среща с Кевин? — отново се обърнах към Кейт аз.
— Не знам къде живее в момента. Изнесъл се е от квартирата ни.
— Знаеш ли къде би могъл да се появи?
— В малкия парк, където водя Миранда всеки ден. Той често идва. Също и когато я разхождам с количката покрай реката.
— Не си ми казвала, че се появява толкова редовно стресна се Валъри.
— Двамата с теб можем да отидем утре в парка — предложих на момичето. — А може да се разходим и край реката.
— Няма да допусна дъщеря ми да бъде изложена на опасност — извиси глас Валъри.
— Може да остане с теб — предложих й аз.
— Целият ми ден е плътно зает със заседания отвърна Валъри.
— А майка та?
— Обикновено този ден ходи да играе голф.
— Що се отнася до Бътънс, той едва ли ще се справи.
— Не смятам, че можем да се отнасяме към въпроса така лекомислено — тросна се Валъри.
— Гледай да предумаш майка си да отложи голфа.
Валъри изглеждаше раздразнена, но в същото време готова да се вслуша в думите ми.
— Предлагам да се срещнем на Комънуелт Авеню към девет сутринта. Какво ще кажеш, Кейт? Обикновено в количка ли разхождаш Миранда?
— Да.
— Вземи я, като излезеш.
— Без бебето ли?
— Да.
— Ами ако Кевин се опита да ме нападне?
— Няма да му позволя — успокоих я.
— Той е ужасно едър и много силен.
— Аз също.
— Не искам да пострада — добави Кейт.
— За бога, Кейт, чуй се какви ги приказваш!
Кейт очевидно нямаше навика да противоречи на господарката си. Седеше, забила поглед в килима пред себе си.
— Добре тогава — обявих бодро. — Утре ще излезеш с количката и ще тръгнеш по обичайния си маршрут. Не се озъртай да ме търсиш. Ще бъда наблизо, но не искам да уплаша Кевин.
