— И аз така бих постъпил.
Думите ми не направиха нужното впечатление. Не се обидих. Бях сигурен, че тази жена на никого не обръща особено внимание, погълната изцяло от двойствената роля на самотна майка и жена с професия.
— Кейт е прекрасно момиче продължи Валъри, — но трябва да призная, че в миналото неведнъж е правила неподходящ избор и един от тях сега застрашава не само бавачката, но и детето ми.
— Кейт е бавачката? — понечих да уточня.
Валъри се изненада от въпроса, но все пак ми отговори.
— Да. Кейт Малой.
— И какъв е нейният проблем?
— Тормози я бивш неин любовник.
— Уведомила ли е полицията?
— Да, а аз разговарях с Оуен. Разполагаме със заповед, забраняваща му да се доближава до нея, но… — Тя сви рамене.
Обзаложих се, че не обича този жест и го използва само по принуда. По-скоро бе свикнала да кима с глава, при това решително.
— Тя вика ченгетата, когато се появи любовникът й?
— Да. Понякога пристигат незабавно. Но невинаги.
— Името на възлюбения?
— Бившият. Името му е Кевин Шей.
— Кевин заплашва ли я?
— Да. Освен това представлява заплаха и за детето ми.
— Чието име е?
— Миранда.
— На колко години е?
— На година и четири месеца. Защо ми задавате всичките тези въпроси?
— За да следвам насоката на разказа ви. Случвало ли се е Кевин да нарани Кейт?
— Когато са били заедно, я е биел.
— А заплашвал ли е Миранда?
— Самото му присъствие застрашава детето ми. Кейт не е в състояние да се грижи за нея, ако онзи звяр я тормози.
— И вие сте решили да ме наемете?
— Да, според Оуен тъкмо вие сте подходящият човек.
— И за каква работа?
— Да го накарате да се махне.
— Имате ли предвид някаква конкретна линия на действие?
— Не, разбира се, от къде на къде? Вие би трябвало да знаете по-добре. Що се отнася до мен, бих искала вече да е мъртъв.
— Това не влиза в номенклатурата от услуги, които предлагам.
Валъри тръсна глава сякаш за да прогони досадна муха.
— Казах го просто така. Освен това и силите, и търпението ми са на изчерпване. Нужна ми е вашата помощ, за да се разреши проблемът.
— Добре — съгласих се аз.
— Каква е таксата ви?
Казах й.
— Това не е ли твърде скъпо? — сепна се Валъри.
— Дойдохте при мен с молба да спася дъщеря ви.
— И това ви накара да вдигнете цената?
— Не, не съм я променял. Опитах се да ви помогна да решите дали си струва да платите за това.
— Разчитали сте на гузната майчина съвест?
Не си спомнях да сме споменавали нещо подобно, но реших да премълча.
— Ще се справите ли?
— Естествено. Ще го съсипя.
— Нужна ли е предплата, за да започнете?
— Не, ще ви представя сметката, когато приключа.
— Какво ще предприемете?
— Ще говоря с Кейт.
— Тя е много изплашена. Трябва да бъдете крайно внимателен.
— Нужен ми е адресът.
Валъри извади визитна картичка и написа адреса на гърба.
— Предпочитам да говорите с ней в мое присъствие.
— Добре.
— Да кажем, тази вечер.
— Няма проблем.
— В седем?
— Чудесно.
Валъри се изправи. Аз също.
— Къде е Кейт в момента? — попитах.
— Изпратих я с детето в дома на майка ми в Бруклин. Докато се погрижа за нейната безопасност. Адресът е записан на гърба на картичката ми.
— Ще се видим там.
Тя ме изгледа, както човек оглежда кон, преди да заложи.
— На вид поне изглеждате повече от внушителен.
— Да можехте да ме видите на ринга.
— Не вярвам да ми се размине.
23
Разговарях с Кейт в дневната на голяма къща, облицована с ламперия в стил късна английска готика, която се намираше покрай една отбивка на магистрала 9, недалеч от тенис клуба „Лонгуд“. Миранда се появи за кратко под зоркия поглед на майката на Валъри и кученце шицу на име Бътънс. Момиченцето ми се стори навлечено повече от необходимото и леко притеснено. Все пак нямах опит с невръстни дечица. Кученцето внимателно подуши глезените ми, сетне последва Миранда и баба й нанякъде.
— Порода шицу, нали?
Валъри потвърди, че съм познал.
— Моя позната от Еймс, щата Айова, имаше същото.
— Колко интересно — отбеляза тя.
— И носеше същото име. Бътънс.
Валъри се усмихна сковано.
В претрупаната с мебели стая на канапето под прозореца, тапицирано в дамаска на големи жълти цветя, седеше грозновата млада жена, червенокоса, с много бяла кожа. Седнах на табуретката пред канапето.
— Ти си Кейт — казах като начало.
— Да, сър.
— И те тормози мъж на име Кевин Шей.
— Да, сър.
— В какви взаимоотношения сте?
— Не сме роднини.
— Били ли сте любовници?
— Да, сър.
