неприемливия начин?
— О, да.
— Това ли прави тя?
— Така изглежда. Значи е отмъщение?
— Нищо чудно. Око за око. При патологичните случаи се наблюдава невероятен примитивизъм.
— И аз съм същият. Все си въобразявам, че си гола в леглото.
— От друга страна, може би не е толкова елементарно. Възможно е тя да възпроизвежда собственото си състояние.
— И състоянието й е да лъска бастуните на шофьорите.
— Приятно ми е да чуя, че не си загубил изискания си стил. Има вероятност онова, което прави по паркингите, поне символично да отразява представата й за самата себе си.
— Заради мъжа й ли?
— Не само — продължи Сюзан мисълта си. — Нали баща й на няколко пъти го е измъквал от любовните истории с момчета.
— Аха.
— Защо?
— Заради репутацията. За да спаси семейството от скандала.
— Следователно той знае, че бракът й съществува само на книга. Прави ли за дъщеря си нещо друго, освен да прикрива похожденията на съпруга й?
— Нямам такива наблюдения.
— В такъв случай можем да направим предположението, че бащата и съпругът я ценят само като външно присъствие, доколкото може да допълни имиджа им.
— Разбирам.
— Знаех си, че ще схванеш — похвали ме Сюзан.
— Има и още нещо, което ме смущава. Стрелбата по онзи кон в Олтън.
— И защо те смущава?
— С Бекър смятаме, че може би целта е да ми отвлекат вниманието. И това е напълно основателно опасение.
— Е, и?
— Ами ако всичко това, както в момента изглежда, е работа на някой циклофреник, то желанието да ми отвлече вниманието съдържа твърде много разумна мотивация.
— Възможно е.
— Искам да кажа, че не аз съм обектът на обзелата го параноя.
— Едва ти, ти може просто да си го предизвикал — каза Сюзан.
— Или може би изобщо не става дума за параноя.
— На сляпо ли налучкваш, или имаш допълнително основание да смяташ, че трябва да се търси нещо друго?
— Че що за мания е това? Да стреляш по разни коне, без да те е грижа за последствията?
— Няма как да узнаем — отвърна Сюзан. Натрапчивите идеи следват своя собствена логика.
— Е, аз съм все още скептично настроен.
— Така и трябва да бъде.
— Благодаря, докторе.
С каква кредитна карта ще платите?
— Ще платя наведнъж… като се върна.
— Скоро ли ще стане това?
— Нямам представа.
— Не е ли досадно животът ни да се направлява от някакъв психопат, когото дори не можем да открием?
— Ти ги разбираш тия неща — отвърнах аз.
— Така е — отвърна Сюзан. — И все пак понякога ми се струва, че вършим едно и също.
— Смяташ ли, че раздялата кара сърцето да обича по-силно?
— Не, не смятам. Едва ли бих могла да обичам по-силно. Сега обаче ми липсваш.
— И ти на мен.
Това е добре — заключи Сюзан. — И гледай да стоиш по-далеч от магистралите.
18
Една дъждовна неделна вечер неизвестният стрелец по коне в околността покачи мизата, като застреля Уолтър Клайв на тренировъчния плац при конюшните „Трите кобилки“. Бях там още на другата сутрин заедно с Бекър и цяла група полицаи от участъка на окръг Колумбия.
— Помощник-треньорката го открила сутринта, когато дошла на работа — рече Бекър. — Не сме го местили.
Тялото бе проснато по лице под едно дърво на откритото място пред конюшните, подгизнало от дъжда. Някой бе хвърлил върху трупа прозрачен найлон с надеждата да запази следите, ако изобщо бяха останали някакви.
— Къде е тя? — попитах за момичето.
— В офиса — отвърна Бекър. — Заедно с една от заместничките ми.
— Ще мога ли да поговоря с нея?
— Естествено.
Приближих се до трупа и клекнах. Клайв бе облечен в бяла риза и сиви ленени панталони, с мокасини на бос крак. Подгизналата му посребрена коса бе залепнала за черепа. Рана не се виждаше.
— Улучен е в челото, точно над дясната вежда — поясни Бекър. — Фотографите вече си свършиха работата. Искаш ли да видиш снимките?
— О, да.
Бекър си беше сложил тънки ръкавици. Наведе се и обърна главата на Клайв. Над дясната вежда наистина личеше малка черна дупка, около която кожата бе леко подпухнала и обезцветена от проникването на куршума.
— Няма изходно отверстие — отбелязах.
— Така е — потвърди Бекър.
— Малокалибрено оръжие.
— Прилича ми на двайсет и втори.
— И аз така мисля.
— Смяташ ли, че е стреснал онзи, дето стреля по конете?
— Това е логичното заключение — отвърнах аз.
— Да, наистина.
— И къде е бил младежът от „Секюрити Саут“? — поисках да зная. — Да не е бил зает да лъска токата на колана си?
— Бил е вътре, при коня — обясни Бекър.
— При Торнадо — уточних аз.
— Че при кой друг. Трябва да е чул изстрела, излязъл е, внимателно е огледал и като не е видял нищо обезпокоително, отново се е върнал при коня.
— Валяло е.
— През цялата нощ.
— Според теб в какъв периметър е направил огледа?
— Когато говорих с него, униформата му беше суха — отвърна Бекър.
— И без нито една гънка?
— Нито една.
— Вероятно не е искал да го подмамят да се отдалечи от коня.
— От Торнадо — уточни този път Бекър.
