— Тук дойдох заради Уолтър Клайв — започнах. — Опитвам се да открия кой стреля по конете му.
— Коне ли?
— Да, стреляно е сякаш наслуки, няколко пъти. А той се тревожи най-вече за двегодишния Торнадо, който е на път да спечели шампионата.
— А после дълго време ще получава тлъсти суми за разплод.
Без да сме го викали, барманът донесе кафе за Сап и бира за мен. Остави чашите, взе празните и се оттегли.
— И защо си дошъл при мен? — попита Сап.
— Познаваш ли семейство Клайв?
— Аха. Всички тук ги познават.
— Заинтригува ме зет му Корд Уайът.
Сап не бързаше с отговора. Сложи си захар в кафето, добави сметана и бавно го разбърка.
— Разправят, че си падал по малки момченца — опитах аз отново.
Сап продължи да разбърква кафето си. Предположих, че и той се допитва до инстинкта си.
— И какво от това? — попита най-сетне той.
— Разправят, че не се ограничава с кротки мечтания.
— Е, и?
— Мен ако питаш, възрастните нямат работа да закачат децата, но въпросът не е в това.
— А в какво?
— Цялото семейство ми се вижда някак странно. Инцидентите също. Да не би това да означава, че семейството поражда престъпленията? Не знам. Опитвам се да разбера.
Сап вдигна чашката и отпи. Сетне кимна.
— Разбирам как разсъждаваш. Навремето бях ченге.
— Аз също.
— И защо напусна?
— Изхвърлиха ме. За неподчинение.
— Бас държа, че не си поплюваш.
— Това е едно от най-ценните ми качества.
Този път аз пръв надигнах чашата си. Сап продължи да си пие кафето. От автомата звучеше напълно непозната за мен песен в изпълнението на непозната певица. Пееше за някакъв бар в Тексас. Двама от посетителите се надигнаха и тръгнаха към дансинга.
— Познавам Уайът — обяви Сап.
— Идва ли тук.
— Рядко. То и аз помагам с каквото мога, когато видя, че някой има проблеми при определяне на половите си предпочитания.
— Уайът е идвал лично при теб?
— Да.
— Какво можеш да ми кажеш?
— Всичко, което поискам. Нямам разрешително, ако това се питаш. Просто разбирам нещо от проблеми при определяне на половите предпочитания. Опитвам се да разговарям с хората.
— Какво искаш да ми кажеш за Уайът?
— Бори се с тая своя склонност — отвърна Сап. — И на мен ми е познато. А иска да си бъде редовен, богат и да има хубави зъби.
— Човек трябва винаги да се стреми…
— В този смисъл потиска желанията си и се бори с тях, а когато усети, че повече не може да се сдържа, я подкарва през просото, тъй да се каже.
— С деца ли?
Сап кимна.
— Най-вече проституиращи. В Огъста.
— Случвало ли се е да загази?
— Да. Тамошната полиция веднъж го залови при акция, но Клайв го отърва. Веднъж опитал и с едно дете тук, в Лтланта. Майката повикала полиция.
— Клайв ли потули историята?
— Естествено.
— С пари ли?
— И със заплахи. Делрой е по тая част.
— Според мен Бекър не би взел подкуп.
— Той не, но шефът му не би отказал.
— Делрой ли е ковчежникът?
— Да.
— А за сплашването какво ще ми кажеш?
— Делрой предложил пари на семейството на момчето. Те отказали да ги приемат и той ги предупредил, че нещо лошо може да се случи на детето.
— Това Уайът ли ти го разказа?
— Не.
— Говорил си с момчето?
— Това стана няколко години по-късно.
— Сам ли дойде при теб?
— Да, опасяваше се, че е гей. Убедих го, че Уайът е злоупотребил с доверчивостта му. Казах му още, че ако някой отново го заплаши, да дойде право при мен, за да оправим заедно нещата.
— И наложи ли се да търси помощта ти?
— Не.
— А той гей ли е?
— Не мисля — отвърна Сап.
— Това ти ли му го каза?
— Виж, аз не търся новопросветени Просто го убедих, че не е важно дали е редовен или обратен. Важното е да бъде такъв, какъвто е.
— Като теб.
Сам се ухили.
— Аз съм гей и тук съм, ей.
— А да знаеш нещо друго за семейство Клайв, което би ми се сторило интересно?
— Знам много малко. Всъщност моя приятелка би могла да ти помогне. Тя си е имала вземане-даване с другия зет, Пъд нам си кой.
— А тя откъде го познава?
— Е, все пак тя е мадам, ако знаеш какво означава това.
— Тук, в Ламар, ли?
— Да, тук, в Ламар.
— И откъде се познавате?
— Членува в нашата хомо общност — гласеше отговорът на Сап.
16
Къщата бе разположена сред тучна морава зад бяла ограда на широка улица с три платна, където имаше и други подобни къщи сред морави зад бели огради. Всичките трябва да бяха строени отпреди Гражданската война, а ако бяха малко по-пищни, щяха да получат статут на имения отпреди войната. Паркирах на алеята, прекосих разстоянието до входната врата и позвъних. Наоколо се носеше уханието на безброй цветя. След не повече от минута вратата отвори дребна женица по джинси и бяла риза. Лакираните нокти на босите й крака лъщяха в карминено. Пепеляво русата й коса бе сплетена на една плитка, която стигаше почти до кръста й.
