— Как разбра?
— Професионален детектив съм все пак.
— Сап ти е казал.
— Да, но аз го притиснах с въпросите.
— Много от момичетата са лесбийки.
— Какво общо има тук любовта… — заявих аз.
— Именно.
Жълтият котарак отново извърна глава към тъмната морава, после, както си седеше на перилото, безшумно изчезна. Храстите прошумоляха, чу се писукане, сетне отново тишина. Изчаках още малко.
— Сап е симпатяга — рече Поли.
— И на мен така ми се стори — съгласих се аз.
— А ти ако беше по-умен, щеше да ме попиташ за Стоуни Клайв.
— Жената на Корд Уайът ли?
— Да.
— Кажи ми за нея — помолих.
— По едно време работеше при мен.
— Кога?
— Преди две години.
— Ти знаеше ли коя е?
— В началото не.
— Как я нае?
— Сама дойде. Чула за мен, така каза. Отдавна искала да работи тъкмо това, просто попита дали ще я взема. Хубаво момиче беше. Виждаше се, че е от висшето общество= Реших, че добре ще се справи.
— Значи наистина е почнала работа.
— Да, но сега идва интересното. Осигурявам услуги и за една от обичайните спирки на шофьорите на камиони по междущатската магистрала при Крофърдвил. Обикновено там пращам най-нескопосните момичета. Не ги търсят за друго освен да пъхнат глави в кабината на някой огромен камион срещу двайсет долара на сеанс. Стоуни искаше тъкмо това.
— Да прави орален секс по спирките?
— Ако не се губи много време в приказки, за една вечер могат да се изкарат добри пари.
— А защо изобщо са й били нужни пари? — недоумявах аз.
На оскъдната светлина, която проникваше през мрежата на вратата, успях да видя как Поли сви рамене.
— Значи вече не е при теб?
— Не. Напусна преди седем-осем месеца.
— Без да те уведоми?
Поли разтегна устни в полуусмивка.
— Просто престана да идва — отвърна. Много момичета правят така.
— Как разбра коя е?
— Видях снимката й във вестника, от някакво голямо конно надбягване.
— Сигурна ли си, че е била Стоуни?
— Ей, аз си познавам момичетата.
— Да ти е споменавала защо го прави?
— А, не.
— Някакви предположения?
Поли се залюля в стола си.
— При повечето момичета обяснението е много просто. Нямат образование, нищо не умеят, а имат нужда от пари. И така попадат при мен. За някои това е начин да се възползват от мъжете.
— Според всеобщото мнение мъжете са тези, които се възползват от жените.
— И така да е.
Схванах, че Поли има свое мнение по въпроса.
— На някои от момичетата просто им харесва — каза тя.
— Да се мотаят по магистралите за двайсет долара на сеанс?
— Не казвам, че всички са такива. И все пак хората са различни.
— Според теб на Стоуни харесваше ли й?
— Не.
— Не го е правила значи заради парите.
— И аз така мисля.
— А дали се е възползвала от мъжете?
— В известен смисъл, да… И все пак…
Полюля се още малко, размишлявайки.
— Знаеш ли, че мъжът й гони невръстни петлета?
— Известно ми е.
— Според мен така е искала да си му го върне.
17
— Хайде, кажи какво мислиш.
Лежах си по гащета в леглото в хотела в Ламар, щата Джорджия, и говорех по телефона със Сюзан, която беше в Кеймбридж, щата Масачузетс. И тя бе в леглото. Което означаваше, че си е вдигнала косата и е наплескала лицето си с някакъв скъп крем. Телевизорът сигурно работеше, макар да му бе отнела звука, щом е чула телефона. Пърл почти сигурно спеше в леглото до нея.
— Според мен си попаднал в първата чернова на някоя пиеса на Тенеси Уилямс.
— И то без теб — добавих аз.
— Знам.
— В леглото ли си? — попитах я аз.
— Позна.
— И си гола?
— Не съвсем.
— Бели чорапки, сив анцуг, бяла тениска с образа на Айнщайн отпред?
— Имаш добра памет.
— Телефонният секс щеше да върви по-добре на голо — казах аз.
— Илюзията е хлъзгава територия — отвърна тя.
Гласът на Сюзан бе тъничък, не особено силен, но когато й хрумнеше нещо забавно, добиваше контраалтов оттенък, който придаваше по-дълбок смисъл на думите й.
— Вие, психоаналитиците, никога ли не разпускате?
— Толкова много са смахнатите, че времето не стига.
— Колко вярно наблюдение — отбелязах аз. — Какво ще ми кажеш за хипотезата на Поли Браун, че Стоуни е проституирала по магистралите, за да отмъсти на съпруга си?
— По-добре щеше да е, ако можех да поговоря с нея — отбеляза Сюзан.
— Аз ще бъда твоите очи и уши — предложих й.
— Разговарял ли си с нея?
— Веднъж, на един коктейл, за не повече от минута.
— О, това надминава очакванията. Какво повече може да иска един психотерапевт.
— Дай ми някаква идея?
— Съпругът й е активен хомосексуалист с особени предпочитания към по-млади мъже — каза Сюзан.
— Така е.
— Смяташ ли, че в някакъв смисъл е имитирала неговото поведение да прави секс по възможно най-
