— По ли Браун? — попитах аз.
— Аз съм.
— Казвам се Спенсър. Праща ме Теди Сап.
— Теди ми се обади — рече жената.
След което затвори вратата зад гърба си и пристъпи отвън на верандата.
— Можем да поседнем тук — предложи тя. — Толкова приятно е тази вечер.
Настанихме се в два люлеещи се стола и зареяхме погледи отвъд тъмната морава към притихналата улица. Духаше лек ветрец, който трябва да бе прогонил мушиците, защото не ни досаждаха.
— Това не е публичен дом — рече Поли Браун. — Фирмата ми предлага компаньонки. Момичетата ми сами отиват при клиента.
— Идвам за нещо съвсем друго — уточних аз.
— Зная защо си тук, просто исках да изясня нещата.
— Естествено. Като те слушам, май не си южнячка.
— От Синсинати съм. Учила съм в колеж и всичко останало.
— И как се озова тук?
— Представа нямам.
Помълчахме отново, люлеейки се в полумрака.
— Та какво искаш да научиш за Пъд Потър? — попита Поли.
— Доколкото разбрах, той е използвал услугите на фирмата.
— При това често.
— Но не тук.
— Казах ти вече.
— Тогава къде?
— Къде бих изпратила някое от моите момичета?
— Ясно. Предполагам, че не е било в дома му.
— Е това би било върхът! „Здрасти, мисис Потър, идвам да изчукам мъжа ти.“
— Е, тогава къде?
— Той държи стая с баня в града. Досами площада.
— Приятно ми е да чуя, че има и баня.
— Тогава какъв е проблемът?
— Същото се питам и аз. Някога да е създавал неприятности?
— Кой, Пъд ли? Не, разбира се, той е сладурче. Повечето от момичетата го харесват, защото много често е толкова пиян, че хем нищо не може да свърши, хем им плаща.
— А полицията? Имал ли е неприятности с нея?
— Не се е забърквал в никакви истории. Моят бизнес е чист, плащам си каквото трябва и не ме закачат.
И Бекър ли?
— Това чернокожият помощник-шериф ли беше?
— Аха.
— С него нямам никакви проблеми.
— Плащаш ли му?
— Не.
— При бизнес като твоя все плащаш на някого.
Поли мълчаливо се залюля в стола си. Беше толкова дребничка, че приведеше ли се напред, крачетата й едва-едва докосваха настилката.
— И да плащам, не е на Бекър — рече тя след малко.
— Да познаваш някой си Делрой?
— Може би. С какво се занимава?
— Частна охрана. Работи за тъста на Пъд.
— Да, познавам го.
Сребрист пикап волво бавно отмина по пустата улица, осветявайки я с включените си фарове.
— Ще ми разкажеш ли за него? — попитах аз.
— Едно от момичетата си наумило да изкара нещо допълнително. И взело, че притиснало Пъд.
— Заплашила го, че ще изпее на жена му?
— По-лошо дори. Докопала някакъв полароид и документирала веселбата.
— След което го заплашила, че ще покаже снимките на жена му.
— И на всички останали, предполагам.
— А после?
— Делрой дойде, за да й обясни някои неща от живота.
— По-точно?
— Не съм я питала.
— Може ли да поговоря с нея?
Поли сви рамене.
— Стига да успееш да я откриеш. Казва се Джейн Мънроу.
— Да знаеш къде бих могъл да я потърся?
— Не.
— Не работи ли вече за теб?
— Не, уволних я още преди да се появи Делрой.
— Той с теб ли говори най-напред?
— Предложи да я уволня, което и бездруго щях да направя. Нищо не унищожава добрата клиентела по-бързо от заплахите на някоя кучка, че ще се раздрънка.
— Джейн все още ли е в града?
— Не съм им майка — сряза ме Поли. — Грижа се единствено за професионалната страна на живота им. Нямам представа къде е Джейн Мънроу, нито дали все още се подвизава с това име.
— Делрой любезно ли се държа?
— Много делово.
— Заплаши ли те?
— Не се наложи. Щом научих за издънката, му казах, че ще я уволня.
Огромен жълт котарак се появи в тъмното и се отърка в крака ми. Протегнах ръка и го почесах зад ухото. Той застина за миг, сетне ми обърна гръб, скочи върху перилата на верандата и замря, загледан в притъмнялата морава.
— Нещо друго? — продължих с въпросите.
— Какво например?
— Ами нещо за семейство Клайв, което бих искал да узная, но от глупост не се сещам да попитам.
— Според Теди мога да ти вярвам.
— Прав е — отвърнах аз.
— Ти откъде го познаваш? Да не си гей?
— Редовен съм. Запознахме се днес следобед, както с теб се запознахме сега.
— Не съм имала много основания да вярвам на редовните.
— Погаждала си им номера ли?
— Че как иначе. Да не мислиш, че си купувам привилегии?
— Просто проявяваш любезност.
— Случвало се е разни космати дебелаци, като се напият, да тръгнат да ми повтарят, че ме обичат. А и че ще прекарам с тях най-незабравимата нощ в живота си.
Поли прихна да се смее. Смехът й прозвуча някак неприятно в топлата тиха вечер. Жълтият котарак обърна глава и я изгледа равнодушно.
Изчаках.
— Ама че нахалник! — каза тя.
— Ти си лесбийка — рекох.
