— Почини си хубаво, Бев — каза й Ейприл. — Трябва да се възстановиш напълно.
Бев се опита да се усмихне, но не се получи.
— С този външен вид вече никой няма да ми плаща, оплака се тя.
— Ще се оправиш — успокои я Ейприл. — Ако имаш нужда от зъболекар, ние ще платим.
Бев се опита да кимне, но от това също я заболя, така че се отказа да прави каквото и да било.
— Не се страхувай от болкоуспокояващите — посъветвах я аз. — Вземай ги така, както са предписани, дори в момента да нямаш нужда от тях.
— И теб ли са те пребивали? — попита Бев.
— Случвало се е — отвърнах. — Най-важното е да изпревариш болката.
Ейприл се качи в спалнята при нея. Аз останах в приемната с Хоук.
— И какво сега? — попита той. — Да ходя с тях, когато отиват на кино?
— Така че лошите да влязат в къщата, докато те няма, и да направят белята?
— Страхотен план, няма що.
Кимнах.
— Може би случайно са я пребили точно сега — казах.
— Има и такава вероятност — съгласи се Хоук.
— Но и двамата знаем, че не е така.
— Естествено — отвърна той.
— Много по-ефективно е да създават проблеми на клиентите, докато са в къщата — продължих аз. — За нула време ще изкарат Ейприл от бизнеса.
— Но аз съм там — напомни Хоук.
— Значи те пребиват това момиче — започнах аз. — Може би за да проверят дали няма да изплашат Ейприл достатъчно, че да приеме условията им. Или защото се надяват, че ще започнеш да придружаваш момичетата навън и те ще могат да влизат безпрепятствено.
— А може би и двете — каза Хоук.
— Трябва да попречим и на двете едновременно — заявих аз.
— Липсват ни един-двама души — отбеляза Хоук.
— Може би трябва да се обадим на Вини — предложих.
— Не е в града — каза Хоук. — Джино отваря някакво ново заведение в Синсинати. Вини замина с него, за да го подкрепя в това начинание.
— За колко време?
— Според Вини ще се забавят — отвърна той. — Каза ми, че трябвало да убеждава доста хора.
— Е, той не е единствената мутра, която познаваме.
— Какво ще кажеш за онзи мангал от Лос Анджелис? — предложи Хоук.
— „Мангал“? — повторих. — Мисля, че вече се наричат „латиногангстери“.
— Или якият педал от Джорджия — предложи Хоук.
— Теди Сап? — казах. — Мислиш ли, че той ти вика „яката чернилка от Бостън“?
— Най-вероятно — отвърна Хоук. — Но наистина не познавам по-як педал от него.
— Ще им позвъня — обещах.
11
Първо се обадих на Чоло.
— Нали знаеш какво е „латиногангстер“? — попитах.
— Чувал съм.
— Хоук смята, че ти си такъв.
— Във всеки от нас живее по един гангстер, сеньор — отвърна Чоло.
— Si — съгласих се аз. — Идва ли ти се в Бостън?
— Където е минус тринайсет градуса и има осемдесет сантиметра снежна покривка?
— Имам нужда от подкрепления.
— Между мистър Дел Рио и няколко господа от родната ми страна е възникнал спор — каза Чоло. — Двамата с Боби Хорс трябва да отидем и да го разрешим.
— По обичайния начин?
— Si.
— Ще се забавите ли?
— Не, но първо трябва да ги намерим — отвърна Чоло. — Защо не се обадиш на Вини?
— Той се занимава с нещо в Синсинати.
— Не знаех, че в Синсинати можеш да се занимаваш с нещо — каза Чоло.
— Аз дори съм се забавлявал в Синсинати — изтъкнах.
— Истинските гринго се забавляват в Пасадина — каза той. — Извинявай, че не мога да дойда, приятелю.
— Няма проблеми — отвърнах. — Стъпвай внимателно в Мексико.
— Предпазлив съм като мексикански ягуар — каза той.
— Мислех, че в Мексико няма ягуари — възразих аз.
— Май нямат — съгласи се Чоло. — Но ако имаха, щяха да са предпазливи като мен.
Затворих и набрах номера на Теди Сап. Намерих го на обичайното му място — в ресторанта „Батхаус“ в Ламар, щата Джорджия.
— Имам нужда от помощ — казах му аз. — В щата Масачусетс, който засега е единственият в САЩ, където са разрешени браковете между гейове.
— Добре го извъртя — каза Сап. — Какво ти трябва?
Разказах му.
— А какво се плаща?
— Още не сме се разбрали за цена.
— Как е времето при вас?
— Днес се вдигна до минус девет градуса, седемдесет и пет сантиметра снежна покривка. Няма вятър.
— Има ли опасност да ме гръмнат?
— Има известна опасност.
— Супер — каза той. — Веднага ли да дойда?
— Ако можеш, още утре.
— Добре — каза Теди. — Можеш ли да ми намериш пистолет, след като пристигна?
— Естествено — отвърнах.
— Значи при вас може да умра от студ в снега или да ме застрелят и не се знае колко ще ми платиш, но ще ми дадеш пистолет и ако искам да се омъжа за някого, мога да го направя законно?
— Стига да останете да живеете тук — уточних.
— Това е мечтата на всеки истински гей — каза Теди. — Ще се видим утре.
12
Двамата с Ейприл седяхме в салона, пиехме кафе и гледахме Хоук и Теди Сап, които играеха шах. Преди няколко години двамата бяха участвали в малка гангстерска война някъде на запад и доколкото собствените им характери го позволяваха, се харесваха. В някои отношения бяха почти пълни противоположности. Черен и бял. Хетеросексуален и гей. Но всъщност много си приличаха. Бяха умни. Държаха на думата си. Всяваха страх. И го знаеха. И двамата бяха абсолютно убедени, че могат да се справят с всеки жив човек на света, така че живееха в някакво състояние на иронична умиротвореност… макар че лично аз не бях готов да го призная без известни уговорки.
— Бев напуска — каза Ейприл. Кимнах.
— Много от момичетата говорят за напускане — продължи тя.
— Можем да ги охраняваме — отвърнах. — Но…
