да ме убият.
Сап кимна.
— Е, какво беше съобщението? — попитах дългокосия. Той сведе поглед към тротоара и поклати глава.
— Би било доста тъпо — отбелязах. — Току-що ви пребиха двама души, които могат да продължат да го правят цяла седмица, ако се наложи. Какво трябваше да ми предадеш от Оли?
Сап леко го побутна в ребрата с върха на ботуша си. Дългокосият погледна първо към него, после към мен.
— Оли каза да ти кажем да стоиш далеч от проститутките.
— И?
— И да те пребием — призна дългокосият.
— Е, толкова можахте — отвърнах великодушно. Замълчахме. В далечината не се чуваха сирени. От Арлингтън Стрийт не пристигаха патрулки. Дори някой да беше видял боя, явно беше преценил, че няма нужда да вика полицията. Пак се обърнах към дългокосия. Не знаеше нищо повече. Нито един от тях не знаеше нищо повече. Бяха обикновени черноработници. Нямаше смисъл да ги разпитвам.
— Кажи на Оли, че ако продължава да ме дразни, ще отида да му вържа нишката на възел — наредих.
Дългокосият кимна.
— Изчезвай — добавих.
Дългокосият и колегата му с обръснатата глава бавно се изправиха. После с общи усилия вдигнаха плешивия, който продължаваше да се превива от болка, и го натовариха на задната седалка на форда. Теди Сап се наведе, вдигна пистолета на плешивия, разгледа го, кимна на себе си и го прибра в джоба на моряшкото си палто. Фордът запали и потегли. Когато стигна до Бъркли Стрийт, зави надясно към Стороу Драйв и се изгуби от поглед.
— Сещаш ли се това, дето каза за нишката на възел? — попита ме Сап.
— Опитвах се да измисля някаква цветиста метафора — обясних.
— Много ясно — каза той. — Но ако все пак се наложи наистина, може ли аз да го направя?
— Божичко! — възкликнах. — Трябва да си намеря някакви хетеросексуални помощници.
17
Ейприл живееше в един апартамент на четвъртия етаж на къщата, в която работеше. Бяхме там, пиехме кафе и по-хапвахме овесени сладки. Апартаментът беше приятен по неангажиращия начин, по който изглеждат стаите в добрите хотели. По стените имаше картини, подбрани много сполучливо. Не се виждаха фотографии.
— Днес напуснаха две от момичетата — каза ми Ейприл. — Бев и още една.
— Бев е онази, която пребиха? Ейприл кимна.
— Напредваш ли? — попита ме тя. — Сигурна съм, че така ще изгубя още момичета. А и клиентите, които бяха в къщата, когато онези горили дойдоха…
— Преди да се появим двамата с Хоук?
В сладките нямаше стафиди. Хареса ми. Винаги съм смятал, че стафидите развалят вкуса на овесените сладки.
— Да — каза тя. — Тези клиенти никога повече няма да се върнат.
Кимнах. Днес Ейприл изглеждаше много добре. Много хубава. Много делова. Много пораснала. Беше облечена с бежови панталони и кобалтова блуза, разкопчана на шията. Бяха скъпи дрехи и й стояха добре.
— Трябва да направиш нещо — каза тя.
Ейприл седеше на канапето и когато каза последното, остави чашата си на масичката и се наведе към мен.
— Той ще ме унищожи — добави тя.
— Имаш предвид, че ще унищожи бизнеса ти?
— За мен е едно и също — каза Ейприл. — Този бизнес е моят живот и е първото нещо, което ми принадлежи и за което мога да се грижа.
— Тогава защо иска да го унищожи? — попитах.
— Какво?
— Защо иска да унищожи бизнеса ти? Какво ще спечели, ако го направи?
— Защото той е луд — отвърна тя. — Защото е жесток. Защото е отвратителна свиня. Не знам. Откъде да знам защо го прави?
— И все пак не знаеш ли кой е той? — попитах.
— Разбира се, че не — отвърна Ейприл.
Лицето й беше малко почервеняло.
— Ако знаех кой е, нали щях да ти кажа, за да отидеш и да го спреш?
— И не знаеш нищо повече от това, което ми казваш? — продължих.
— Господи, не ми ли вярваш?
— Просто питам — отвърнах.
Тя скри лице в ръцете си и се разплака. Зачаках. Междувременно използвах възможността да изям още една сладка без стафиди. Ейприл продължи да плаче. Отидох при нея на канапето, седнах и я прегърнах.
— Всичко може да се оправи — казах. — Каквато и да е истината, всичко може да се оправи.
Тя обърна лице към гърдите ми и поплака още малко. Погалих я по рамото. Тя се поуспокои. Завъртя се към мен, вдигна глава и ме погледна. Усмихнах й се. Тогава тя изведнъж се притисна към мен и ме целуна, с отворена уста, като се опита да вкара езика си в устата ми. Ужасих се. Все едно собствената ми дъщеря се опитваше да ме целува с език. Извърнах глава.
— Ейприл — изохках.
Отдръпнах се към края на канапето, но тя пропълзя върху мен й ме притисна с цялото си тяло.
— Нито веднъж не си ме докосвал — каза тя. — Нито веднъж, откакто се познаваме.
— Тогава беше доста млада — отбелязах.
— Сега не съм — каза тя.
Лицето й беше толкова близо до моето, че устните й ме докосваха, когато говореше.
— Вече е късно — отвърнах. — Би било като кръвосмешение.
Ейприл лежеше върху мен и се галеше.
— Не ти ли се иска да ме чукаш? — попита тя. — Хубава съм а и съм много добра в секса.
— Не — отвърнах.
— Само веднъж? Не искаш ли да ме чукаш поне веднъж? Наистина съм добра.
Успях да се изправя, вдигнах Ейприл и я положих на канапето. Тя остана да лежи неподвижно, сякаш беше изтощена от усилието, и ме загледа с полуотворени очи.
— Знаеш, че го искаш — настоя тя. — Мъжете винаги го искат.
Изгледах я, без да отговоря.
Накрая се обърнах и излязох от апартамента, като преди това заявих:
— Благодаря за предложението.
18
Сюзън се беше върнала от Олбъни. Когато й разказах всичко, тя се усмихна.
— Значи Ейприл не е искала да говори за случая — заключи тя.
— Мислиш ли? Сюзън кимна.
— Сигурна съм. Все пак имам докторска степен от Харвард.
Бяхме си поръчали вечеря в ресторант „Екселсиор“ на маса до прозореца с изглед към парка и докато чакахме храната, пиехме коктейли.
