— Тя просто не знае нищо друго — обясних аз.
— Но го знае доста добре — изтъкна Сюзън. — Ако съм разбрала правилно.
— Така казва — кимнах.
— Не е чак толкова сложно да се прави добре — отбеляза Сюзън.
— Може ли да отбележа, че ти си майсторка? — попитах.
— Налага ли се отново да напомням за докторската си степен от Харвард?
— Еха — казах. — И това ли се учи?
Сюзън отпи миниатюрна глътка от своя космополитън.
— Често чувам тази фраза — каза тя. — От пациенти. Жените, които са сексуално активни, но уменията им в други области са ограничени, често се хвалят колко добри са в леглото.
— То всъщност не е въпрос на техника — отбелязах.
— За твой късмет — заяви Сюзън.
— Ей — простенах аз. Тя се усмихна.
— По-скоро зависи от това дали се чувстваш щастлив, когато го правиш.
— Значи тя е поизлъгала?
— Сигурна съм, че знае всичко необходимо — каза Сюзън. — Но това важи за повечето жени на определена възраст.
— Не всички.
— Има хиляди неща, които могат да попречат на сексуалността. Липсата на умения не е най-често срещаният проблем.
— Аха — въздъхнах аз. — Нали не си научила нещо ново по въпроса в Олбъни?
Сюзън се ухили. С най-широката си многозначителна усмивка.
— Не съм ти изневерявала от един милион години — каза тя.
— Радвам се да го чуя.
— Но все пак бях зряла жена, когато се запознахме — продължи Сюзън. — Нали си спомняш? Имах вече един брак зад гърба си и бях научила доста неща.
Кимнах.
— А после дойде и онази малка история на запад — добави тя.
— Беше тогава — отвърнах. — Сега си е сега.
Тя ме погледна спокойно и сериозно. Ръката ми лежаше на масата. Сюзън протегна ръка и я сложи върху моята.
— Да, знам — заяви тя.
Помълчахме. Аз отпих от уискито си, а тя от своя коктейл.
— Нищо не правя по този случай — споделих. — Обикалям като муха без глава.
— Ако търсиш някакви отговори, обърни се към Ейприл — посъветва ме Сюзън.
— Тя отрича всичко — отвърнах.
— Тя има минало — каза Сюзън. — Може би то ще ти подскаже нещо.
Замислих се по въпроса.
— Какво стана с нея последния път? — попита Сюзън.
— Влюби се в най-неподходящия човек.
— А преди това? — продължи да пита Сюзън. — Когато се запознахте?
— Търсеше любов на най-неподходящото място.
— Хората не се променят особено, ако не им се случи нещо наистина важно — каза Сюзън.
— Търсете мъжа — перифразирах аз важно.
— Може би — кимна Сюзън.
— На вас от Харвард ви сече пипето, а?
Сюзън енергично кимна.
— И винаги сме загорели за секс — добави.
— Е, не всички.
— Една ти стига — каза тя.
— Да — отвърнах. — Така е.
Вдигнах чашата си. Тя вдигна нейната. Чукнахме се.
— Бори се докрай, Харвард — казах аз.
19
Когато пристигнах в Ню Йорк, отседнах в хотел „Карлайл“. Можех да се настаня и в някой „Дейс Ин“ в Уест Сайд, при това значително по-евтино. Но щях да получа и значително по-малко за парите си, а годината беше добра за мен. В „Карлайл“ ми харесваше.
И така, в един ясен ветровит ден в Ню Йорк, в който не беше толкова студено — около нулата, — двамата с Патриша Ътли седяхме в ресторант „Галерия“ в хотел „Карлайл“ с изглед към Мадисън Авеню и пиехме чай. Мебелировката беше елегантна — кадифе и тъмно дърво. Чуваше се как пианистът репетира за вечерта. Свиреше нещо на Барбара Каръл. Или Бети Бъкли. Все едно се бях пренесъл в Ню Йорк от времето на Джордж Гершуин. Чувствах се по-разглезен от Парис Хилтън.
— Професионален бияч и собственичка на публичен дом пият чай в хотел „Карлайл“ — отбелязах аз. — Живеем във велика страна.
— Изглеждаме добре — изтъкна Патриша Ътли. — Това обикновено е достатъчно.
Наистина изглеждахме добре. Аз изглеждах както обикновено: едновременно изтънчен и грубоват, с определена прилика с Кари Грант, ако на Кари по-често му бяха чупили носа. Патриша Ътли беше облечена със син костюм с панталон на тънко райе и бяла блуза с широка яка. Косата й беше късо подстригана и имаше руси кичури като Ейприл. Беше дискретно гримирана. Изглеждаше в добра форма. Леките признаци на бръчки около устата й придаваха още по-изискан вид.
Поръчахме си чай по английски — със сандвичи и всичко останало. Харесвах поднесеното с чая, с изключение на самия чай. Но се опитах да не изневерявам на атмосферата.
— Още откакто се захванах със случая на Ейприл, сякаш си гоня опашката — споделих аз.
Патриша Ътли отпи от чая си и остави чашата.
— И искаш да ти помогна ли? — попита тя.
— Искам.
И двамата замълчахме, докато разглеждахме различните сервирани ни хапки.
— Нека да ти кажа какво знам и какво мисля — предложих.
— Моля.
Тя внимателно ме изслуша, като отпиваше от чая и по-хапваше от сандвич с краставичка. Изглеждаше заинтригувана. Не ме прекъсна нито веднъж.
Когато свърших, попита:
— Значи според теб е замесен любовник или бивш любовник, така ли?
— Не съм сигурен, но искам да проверя тази възможност — отвърнах.
— С какво мога да ти помогна? — попита тя.
— С информация.
— Въпросът с информацията е малко проблематичен — обясни Патриша Ътли. — В моя бизнес дискретността се цени най-високо.
— В моя също — заявих аз. Тя се усмихна.
— Значи ще бъдем дискретни един с друг.
— Трябват ми някакви имена — казах. — Нещо, с което да започна. Можеш ли например да ми дадеш списък на клиентите й през последната година, през която е работила за теб в Ню Йорк?
— Защо смяташ, че разполагам с такъв списък?
— Защото си модерна жена от двайсет и първи век — отвърнах. — Ако нямаш база данни за клиентите си на служебния компютър, да не се казвам Джордж Клуни.
— Ти си по-едър от Джордж Клуни — отбеляза Патриша Ътли.
— Да, но иначе…
