25
Последният ми сериозен разговор с Ейприл не беше завършил добре, така че този път се срещнахме в салона, като присъстваха и Хоук, и Теди Сап, за да не се опита да ме съблазни отново. Откакто я отблъснах, тя се цупеше и явно още не й беше минало.
— Открих Лайънел Фарнсуърт — съобщих аз. Тя не реагира.
— Нали го познаваш? — продължих.
— Не.
— В годината, преди да дойдеш в Бостън, той е бил с теб двайсет и три пъти — казах.
Ейприл сви рамене.
— За мен всички клиенти са еднакви. Кимнах и продължих:
— Говорих и с Оли Демарс.
— С кого?
— С господина, който предизвика проблемите в къщата ти — обясних. — Той ми каза, че за това му плаща друг господин, с когото са се запознали в затвора „Алънуд“. Другият господин е от Ню Йорк и се казва Лайънел Фарнсуърт.
— Не беше ли някакъв тип с офшорна сметка? — попита Ейприл.
— Това си го е измислил Оли — отвърнах. — Всъщност е бил Лайънел, старият му приятел от затвора.
Ейприл замълча.
— Налице е забележително съвпадение — продължих. — Човекът, който те изнудва, е същият, когото си обслужвала професионално поне двайсет и три пъти.
Тя отново сви рамене.
— Убедих Оли да те остави на мира — добавих.
— Смяташ ли, че ще го направи? — попита Ейприл.
— Да.
— Значи вече нямам нужда от теб — каза тя.
— Зависи колко е честен Лайънел — свих рамене аз.
— Казах ти, че не познавам никакъв Лайънел.
— Ейприл — възкликнах аз. — Какво става, по дяволите?
— Нищо — отвърна тя. — Този Оли вече то спряхте. Благодаря ти. Това е всичко, от което имах нужда.
Хоук се изправи и се обърна към Теди Сап.
— Мисията е изпълнена. Сап се ухили и отвърна.
— Оли е сразен.
После той се обърна към Ейприл.
— До един час ще си събера багажа и си тръгвам. Беше ми приятно да работя за теб.
— Кажи „довиждане“ на дамите — добави Хоук. Ейприл кимна. Не каза нищо. Хоук и Сап излязоха. Двамата с Ейприл останахме сами. Мълчанието се проточи.
Сюзън беше казала:
„При живот като нейния със сигурност е претърпяла сериозни травми. А травмите обикновено излизат наяве, когато човек е под напрежение.“
— Нищо не може да е толкова лошо, че да не го споделиш с мен — опитах се да я убедя аз.
Тя кимна.
— Нищо не може да е толкова лошо, че да не ти помогна да го преодолееш — добавих.
Ейприл продължи да кима. Изправих се.
— Добре — казах. — Няма да те уча какво да правиш. Ако решиш, че пак имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.
— Да — каза тя.
Отидох при нея, наведох се и я целунах. Ейприл леко се стегна. Отстъпих крачка, престорих се, че стрелям по нея с пръст, обърнах се и излязох от къщата.
26
Хоук закара Теди Сап до летището. И аз отидох с тях. След като ме бяха отстранили от случая, така или иначе, нямах друга работа. Освен това исках да проверя дали тунелът още тече.
— Ейприл нещо не те хареса — каза Хоук на Теди Сап.
— Не — съгласи се Сап. — Не ме хареса.
— Не знам дали изобщо хареса някой от нас.
— Теди съвсем не го хареса — настоя Хоук. — Защото е гей и прочие.
— Много жени харесват гейовете — каза Сап. — Могат да разговарят с тях спокойно за повечето неща…
— За керамика например — вметна Хоук. — Или за нюансите на боята за коса.
Сап не му обърна внимание.
— Защото отсъства елемент на сексуално напрежение. Както всички знаем, гейовете по правило са светски мъже, остроумни, културни и необичайно приятни събеседници.
— Някои от хората на Оли могат да го потвърдят — обадих се аз.
— Но… — каза Хоук.
Сап кимна.
— Но има и жени, които не се чувстват удобно в наше присъствие именно защото липсва елементът на сексуално напрежение. Защото не могат да използват секса, за да ни контролират. Защото не е ефикасно да флиртуват с нас.
— Това важи и за много хетеросексуални мъже — намесих се аз.
— Естествено — съгласи се Сап. — Вероятно важи за теб.
— Може би трябва да питаме Сюзън — предложи Хоук.
— Там е различно — казах. — То е любов.
— Аха — каза Хоук.
— Във всеки случай — продължи Сап — жена като Ейприл може да придаде сексуален нюанс на общуването си с мъжете, което не може да постигне с един хомосексуалист.
— Защото сексът е единственото нещо, с което може да си служи — уточних аз.
— И още как — потвърди Хоук.
— Тя познава онзи тип от Ню Йорк, нали? — попита Сап.
Кимнах.
— Така ли ще го оставиш? — попита той.
Хоук се засмя.
— Работил си с него вече няколко пъти — каза той. — Според теб какво ще направи?
— Според мен ще захапе този случай като бобър дърво — каза Сап.
— Ще заминеш ли за Ню Йорк? — попита Хоук.
— Да — отвърнах.
— За да говориш с Фарнсуърт?
— Струва ми се добро начало.
— А после? — попита Хоук.
— Зависи какво ще ми каже той.
— Да предположим, че ти каже да вървиш на майната си — каза Сап.
— Всички казват така, нали? — съгласих се.
— Спенсър не харесва Фарнсуърт по същия начин, по който харесва Ейприл — поясни Хоук.
— Значи може да се наложи да действаш по-решително — каза Сап.
— Имам си начини — отвърнах.
— Някой плаща ли ти за това? — поинтересува се той.
— Получавам два пъти повече от теб.
