— За известно време — уточних.
— Значи ти също ще го направиш — каза тя.
— Какво ще направя?
— Копеле! — извика тя и пак се разплака. — Шибано копеле!
— Ейприл — обадих се аз.
— Копеле, копеле, копеле!
Пак се върнах към тактиката на изчакването. Ейприл продължи да плаче още известно време, но не както преди. Този път не й се наложи да излиза от стаята. Спря от само себе си, след около пет минути. Очите й пак почервеняха. Но този път гримът й не се разтече. Остана неподвижна на стола си, загледана в нищото.
— Доколко да вярвам на историята, която ми бе разказана от Лайънел? — попитах отново аз.
Ейприл се беше свила напред, стиснала ръцете си между коленете, и не откъсваше поглед от пода.
— Ние имахме връзка — каза тя. — Запознахме се една вечер, когато той плати за мен, допаднахме си и той продължи да ме посещава. Мисис Ътли обича да организира нещата точно така. След известно време започнах да се виждам с него самостоятелно, без да му искам пари. Беше против правилата, но мисис Ътли не знаеше. Срещахме се в свободното ми време.
Ейприл говореше тихо и безизразно. Все едно рецитираше някаква история, която беше научила наизуст от някой друг.
— Когато мисис Ътли ме изпрати тук, той започна да идва и да остава през нощта. Говорехме си за разни неща. След секса лежахме и планирахме как да започнем бизнеса. Той ми обясни, че ще ни трябва първоначален капитал, и ми показа как да обирам по малко пари от мисис Ътли всеки ден, без тя да се усети.
— За да отворите собствено място?
— За да направим верига.
— Според вас колко време трябваше да я мамите, за да съберете пари за такова нещо?
— Не много дълго. Парите ни трябваха само за първоначалната вноска. След това щяхме да продължим с външно финансиране. Той каза, че е намерил инвеститори.
— И какво се обърка? — попитах.
Ейприл мълчаливо се загледа в пода, преди да отговори:
— Той ми изневери.
— С жена, която познаваш?
— Да. Тук. С едно от момичетата. В тази къща.
Кимнах.
— И не й плати — добави Ейприл.
— Ти също понякога спиш с клиенти — напомних аз.
— Той знае, че това е част от бизнеса. Няма нищо общо с нас.
Така нямаше да стигнем доникъде.
— Значи скъсахте? — попитах. Ейприл кимна.
— Той как го прие?
— Държа се така, все едно нищо не е станало — отвърна тя.
— И отрече всичко?
— Престори се, че не съм скъсала с него. Просто ми каза, че разбира как се чувствам.
— И си тръгна?
— Да. Дори се опита да ме целуне за довиждане — каза Ейприл.
— Обади ли ти се после?
— Да, след една седмица — отвърна тя. — Изпрати ми сметка за своя дял от бизнеса.
— Такъв си е нашият Лайънел — въздъхнах.
— Върнах му сметката — продължи Ейприл. — И написах отгоре „Да ти го начукам“.
— И после се появиха хората на Оли — предположих аз.
— Да.
— И ти дойде при мен — продължих. — Като някак си се надяваше, че ще ги разкарам, без да разбера какво точно е станало.
— Бях започнала да мамя мисис Ътли. Отново се бях влюбила в негодник, който ми беше докарал нови неприятности. Не знаех какво да правя. Бях прекалено разтревожена, за да ти кажа истината.
— И си помисли, че няма да разбера?
— Не знам. Бях останала сама, страхувах се и ме беше срам, а ти си единственият човек в живота ми, който наистина ми е помагал.
— С изключение на мисис Ътли — напомних.
— Не можех да се обърна към нея. Все пак бях започнала да я крада.
Кимнах.
— Дявол да го вземе — каза Ейприл. — Може би съм искала да разбереш всичко.
— Може би — отвърнах.
30
От време на време Сюзън имаше кратки пристъпи на желание да се грижи за домакинството. Обикновено й минаваше бързо, но понякога се случваше пристъпът да дойде точно преди времето за вечеря и тя изпитваше нужда да сготви нещо. И така, Сюзън стоеше до кухненския плот и приготвяше храна, надянала елегантна готварска престилка.
— Вярваш ли на Ейприл? — попита тя.
— Повече, отколкото на Лайънел — отвърнах.
— Но не много повече — продължи да пита Сюзън.
— Ейприл повече ми харесва от двамата — обясних.
— Радвам се, че не позволяваш на емоциите да замъглят преценката ти — отбеляза Сюзън.
— Аз съм опитен професионалист — отвърнах аз.
— Ако тя казва истината — продължи Сюзън, — Лайънел, технически погледнато, упражнява тормоз над нея.
— Посредством трето лице — уточних. — Оли Демарс, когото е наел за тази цел.
— Няма значение. Важното при тормоза е усещането за власт, за отмъщение и контрол и няма значение кой го осъществява физически, ако инициаторът изпитва тези емоции.
— Или инициаторката.
— Естествено. Говорех за конкретния случай. Жените също са способни да упражняват тормоз.
— Тогава защо не упражняваш тормоз върху мен? — попитах.
— Няма нужда — отвърна Сюзън.
— Защото вече изпитваш чувството за власт и контрол?
— Точно така — потвърди Сюзън.
— Защото винаги правя каквото ми кажеш? — продължих.
— Винаги.
— Ами ако спра?
Сюзън ми се усмихна. Беше стигнала до половината в подготовката на яхния от пиле. Докато говореше с мен, кълцаше моркови на една дъска. Действаше бавно и аз малко се притеснявах за пръстите й, но не казах нищо.
— Няма — отсече тя. — Какво ще правиш с този Лайънел?
— Мога да го убия — предложих.
— Не, не можеш — възрази Сюзън.
— Не мога ли?
— Не. Можеш да го направиш за мен, а може би и за Хоук. Но не и за Ейприл.
Сюзън започна да бели лук. Очите й се насълзиха.
— Ако сложиш лука под течаща вода, няма да плачеш — обадих се аз.
