Благодаря. Не, не са замесени в убийство.
Затвори телефона.
— Секретарката ви се безпокои за вас — погледна към тях.
Никой не каза нищо.
— Как е малкото име на секретарката ви? — Куърк попита О’Дел.
— Моли — отговори той.
— А как й е фамилията? — този път въпросът беше към Граймс.
— Бъргин — отговори той. Продължаваше да държи главата си в ръце и да гледа втренчено пода между краката си.
Куърк го погледна.
— Имаш ли някакви въпроси? — сега питаше мен. Поклатих отрицателно глава.
— Добре — рече той.
Отидохме до вратата. Куърк спря и се обърна към О’Дел и Граймс. На челото на Граймс, където Куърк го беше ударил, за да се освободи от пистолета му, започваше да се образува синина.
— Приятен ден — любезно им пожела Куърк. Обърнахме се и напуснахме стаята. Никой не каза довиждане.
25
Когато Сюзън и аз се любехме в къщата й, се налагаше да затваряме Пърл, кучето-чудо, вън от спалнята й, защото ако не направехме това, Пърл безкрайно щеше да опитва да се вмъкне в леглото ни. А на никой от нас не му се ставаше след това, за да я пусне обратно в стаята.
Беше неделя сутрин. Лежахме под един от ленените чаршафи на Сюзън, тя си беше сложила главата на гърдите ми в мъртвотихата къща и слушахме само звука на собственото си дишане. Бях я прегърнал с едната си ръка, а под чаршафа тя беше поставила дланта си леко върху стомаха ми.
— Имаш хубав тяло — каза Сюзън, — за човек на твоята възраст.
— Това е само една от моите добродетели — отвърнах.
Големият стар часовник с пружина равномерно тиктакаше в тишината.
— Един от нас трябва да стане и да пусне бебето да влезе — рече Сюзън.
— Да.
Слънцето просветваше и се скриваше през върховете на дърветата пред прозореца на спалнята й, а сенките му образуваха малки разнообразни фигури на отсрещната стена. Това бяха непостоянни шарки, които изчезваха при преминаването на облак и отново се появяваха с изгряването на слънцето.
— Хоук идва и ме води на вечеря, докато те нямаше — каза Сюзън.
— Ъ-хъ.
— Всъщност той идва няколко пъти — допълни тя.
— Той те харесва — отвърнах.
— Мога да се закълна, че го виждах пред службата ми няколко пъти, когато изпращах пациенти до вратата.
— Е, добре. Куърк го е помолил да те наглежда, когато ми устроиха клопката в Южна Каролина. Знаел е, че нещо ще се случи, но не е знаел какво. Все още не знае.
— И Мартин си е помислил, че ме очаква опасност?
— Не е знаел със сигурност. Просто е искал да бъде внимателен.
— Така че Хоук е бил тук всеки ден?
— Или някой друг през нощта също.
— Някой друг?
— Може би Вини Морис, може би Хенри, възможно е и да е бил някой, когото не познавам.
— Може би някой все пак трябваше да ми каже за това.
— Някой е трябвало да го направи, но аз съм единственият, който знае колко си силна. Те просто не са искали да те плашат.
— И ти си мислиш, че сега вече всичко е наред?
— Да. Намесиха се Куърк и федералните министри на правосъдието в Бостън и Колумбия. Котката изскочи от торбата, каквато и да е тази котка. Няма вече смисъл да ме прогонват надалеч.
— Така че нямам нужда от пазач?
— Не.
— Вини Морис не работеше ли при Джо Броз?
— Да, но го напусна преди известно време, след като Пърл и аз бяхме в гората.
Сюзън кимна. Помълчахме още малко. Тя движеше ръката си в малки кръгове върху корема ми.
— Един от нас трябва да стане и да пусне бебето да влезе — рече.
— Да.
Променливите шарки на отсрещната стена отново изчезнаха и можех да чуя ритмичното плискане на дъжда по стъклото на прозореца.
След малка пауза Сюзън добави:
— Аз бих го направила, но съм чисто гола.
— Аз също — рекох.
— Не, ти си само гол — каза Сюзън. — Мъжете са свикнали да се разхождат голи навсякъде.
— Мислиш ли, че чисто гол е по-гол от гол? — попитах.
— Абсолютно съм убедена — отвърна. Тя отхвърли чаршафа от себе си.
— Виждаш ли? — попита.
Позяпах чистата й голота известно време.
— Разбира се — съгласих се, станах и отворих вратата на спалнята.
Пърл скочи с едно движение от черджето и веднага се пъхна в леглото на моето място с глава върху възглавницата ми, докато затворя вратата и се върна обратно в леглото. Подбутнах я малко с крак, вмъкнах се и издърпах към себе си своя дял от чаршафа за да се завия. Лежахме си там тримата с Пърл между нас, легнала по корем, с глава на възглавницата, размахваща опашка, като се опитваше да ни погледне и двамата едновременно.
— Следлюбовна отмора — рекох.
— Първо — рече Сюзън, — ми разкажи за Южна Каролина, а след това ще излезем и ще си хапнем хубаво и за закуска, и за обяд.
И така, аз й разказах.
— Жената в Найроби наистина ли е Оливия Нелсън? — попита Сюзън.
— Да, човекът от американското посолство е ходил и разговарял с нея. Тя е истинската Оливия. Отпечатъците й съвпадат с тези от времето, когато е учила в американската организация за оказване помощ на развиващите се страни, паспортът й съвпада, както и актът за сключване на граждански брак, всичко.
— Тя има ли някаква представа коя може да е убитата жена?
— Казва, че не.
Пърл се размърда между нас, докато не се намести с главата надолу под чаршафите и не се сви на топка с неправилна форма, като зае много повече от една трета от леглото.
— Какво възнамеряваш да правиш сега? — попита Сюзън.
Беше протегнала ръка над издутината, която Пърл образуваше в кревата и държеше ръката ми, протегната по същият начин. Дъждът плискаше по прозореца, но не успяваше да се установи в един хубав, равномерен ритъм.
— Да разговарям с Фарел, да докладвам на Трип, да видя какво ще успее да открие Куърк.
— Той още ли е в Южна Каролина?
— Да, и Белсън ще ходи там. Те ще разговарят с Джек Нелсън и с Джеферсън, като ще се опитат да открият следите на Черил Ан Ренкин.
— Радвам се, че се върна.
— Куърк и Белсън ще успеят да проникнат по-навътре в нещата, защото са официални лица —
