шардоне.
— Значи още не сте уточнили кога и къде ще бъде тържеството? — тихо пита Иси, дощато внимателно изписва „Сватбата на Кас и Джош“ най-отгоре на листа с добре познатия ми едър, по детски заоблен почерк.
— През юли, в Ешър, където живее семейството на Джош.
— Това се казна напредък — ухилва се Иси. — В коя църква?
— Църква ли? Не се бях замисляла за църква.
— Обикновено църквата е най-важната част.
— По-скоро си представях гражданска церемония. В някоя градина или изискан хотел. — Подвивам крака под себе си.
— Говорила ли си с Джош? — деликатно подпитва Иси. — Той е доста набожен.
— Особено като се има предвид, че играе ръгби.
Прихваме да се смеем. Действително Джош не е отявлен атеист, но все пак вярва в Бог и ходи на църква на Великден, Коледа и още два-три пъти годишно. Помня, че преди време, като стана кръстник на децата на главния съдия, прие задълженията си много сериозно. Тогава го възприех като опит да се подмаже на шефа си. Но може би не съм била права. Преосмислям позицията си.
— Естествено, че е набожен, Иси. Учил е в частно училище, където задължително се ходи на литургия. Добре, ще говоря с него по въпроса.
— Говори, но ако наистина искате да се ожените през юли, трябва да побързаш. Вече е април. Да разбирам ли, че става дума за юли тази година? — Иси драска сърчица и камбанки в ъгъла на листа.
— Да, юли тази година.
Продължаваме нататък и съставяме списък на разходите. С известно безпокойство научавам, че съгласно традицията почти всичко се поема от родителите на булката — родителите на младоженеца се отървават с някое и друго цвете и пръстените. Искрено се съмнявам, че майка ми е учредила таен фонд, в който магически се трупат средства за момента, когато ще срещна Принца от приказките. Мисля, че ако изобщо е предвидила средства за моята сватба, надали се е осланяла на разумни аргументи — досега почти не съм й дала повод да се надява, че смятам да се омъжвам. Освен ако нямаме намерение да угощававаме гостите си с наденички на клечка, сирена и ананас, ще се наложи двамата с Джош да поемем разходите. Дано никой не се обиди. Напоследък всички се държат много странно. Ако събирах по една лира при всяко споменаване на фразите „традиционно“, „по принцип се прави еди-какво си“ и „от вас се очаква еди-що си“, вече щях да съм натрупала милион. Учудена съм, че тези думички ме дебнат на всяка крачка, тъй като се сблъсквам с тях за пръв път през целия си живот.
— Добре, какво друго трябва да се включи в плана за действие?
— Трудно може да те обвини човек, че мозъкът ти се е замъглил от много романтика, а, Кас?
— Просто искам да действам организирано.
Тя свива рамене и се връща към булчинското списание, а аз на свой ред се заемам с бутилката вино.
— Та за венчавката, независимо дали ще предпочетете гражданска, или църковна церемония, ще ви трябват пръстени. Трябва да подберете музика и текстове за ритуала. Трябва да изберете автомобили, да ангажирате фотограф и да помислите къде ще настаните гостите. Има доста неща, за които трябва да се помисли. Трябва да се състави списък на гостите, списък на приелите поканата, меню, списък на напитките, списък с подаръци. Трябва да се ангажира кетъринг-фирма. Освен фотограф ви е нужен и видеооператор. Аз на твое място бих отклонила любезното предложение на баща ми да снима със своята видеокамера. По- стара е от мен. Какво тържество искаш?
— Мислех, че бива само един вид — сватбено тържество след церемонията.
Иси отегчено забелва очи.
— Как ще разположиш гостите — всеки ще си има собствено място или ще бъде като коктейл; какво ще им бъде поднесено — пъпеш с пиле или нещо по-нетрадиционно, примерно азиатска кухня, суши, италиански специалитети или мексикански специалитети; какви ще бъдат приборите и кърпите, как ще са оформени менютата, каква цветна украса ще има; ще каниш ли деца — в такъв случай ще трябва да се помисли за тяхното меню и за клоун, който да ги забавлява; ще хвърляме ли тюлени кошнички, ще има ли балони, ще съставиш ли предварителна схема за разположението на гостите; масите кръгли ли ще бъдат, или квадратни; кой ще заеме мястото, по традиция отредено за бащата на булката; ще се държат ли речи, ти самата ще държиш ли реч. — Иси най-сетне млъква.
— Ааа, ясно. Хм, ти как смяташ? — Това е въпросът, който Иси очаква цял живот.
— Ами, ако аз щях да се женя, щях да разположа гостите на предварително фиксирани места и да съставя схема на разпределението. Не бих смесвала млади и стари — този подход е успешен само по книгите. Ще се постарая да настаня заедно хора с подобни интереси. Менюто ще се състои от карпачо с риба тон, темпура с риба и салата чили и полента с пармезан, а за десерт ягоди, малини и боровинки, сервирани на огромни купчини в средата на всяка маса. Вместо традиционната сватбена торта ще си поръчам профитероли с натурален шоколад.
Слушам я, зяпнала от почуда и ужас. Кога е намерила време да измисли всичко това? После се сещам, че вместо с тай-чи постоянно занимава мозъка си с мисли за въображаемата си сватба.
— Ъъ, звучи добре. Така да бъде.
— Няма да бъде така! Така ще е на моята сватба!
Не изтъквам аргумента, че Иси дори няма постоянен приятел. Струва ми се доста подло.
— Ами, тогава… — Не зная как да продължа. — На мен наистина ми е почти все едно, а съм сигурна, че и Джош няма да придиря особено. Предлагам да питаме мама. Ще се включи да помага с удоволствие. Подготовката за сватбата доста ще разнообрази сивото й ежедневие.
— Не бих казала, че тя го намира „сиво“.
— О, Иси, престани! Преди да се омъжи, е била пример за целомъдрие и непорочност — което надали е било Бог знае колко забавно. После се е влюбила до полуда в съпруга си, в следващото действие той напуска сцената, а оттогава тя все се опитва да спре живота и все още отказва да преживее загубата му.
— Така ли си представяш живота й?
— Как другояче?
Вече избирам телефонния номер на майка си и не слушам много внимателно, но Иси като че ли споменава нещо за три гряха, в които не мога да бъда обвинена. Наблюдавам я как прокарва пръст по страницата на списанието, докато чете — толкова старомодно и трогателно. Изведнъж пръстът й спира да се движи и след кратко колебание Иси ме пита:
— А застраховка?
— Застраховка ли? За какво ми е притрябвала застраховка?
— Срещу кражба на подаръците, повреждане на роклята, повреждане на сватбения павилион.
— Та това е сватба, не рейвпарти!
— Загуба на депозита в случай, че сватбата се отмени?
Замълчаваме.
— Хм, дай да теглим чертата.
Прехвърлям цялата отговорност на майка си. Тя посвещава летните месеци на усилена подготовка, която се оказва изключително успешна. Преизпълнена с ентусиазъм, мама поема цялата организация — от църквата до кетъринга, като тактично се допитва до майката на Джош за всяко нещо. Сватбата оказва невероятно въздействие върху всички ни. Майката на Джош никога не е била толкова жизнерадостна, пие по-малко и се усмихва повече. Тъй като нямам баща, който да поеме традиционните задължения на тъста според патриархалния морал, бащата на Джош с радост се нагърбва с тази задача. Поканва на тържеството абсолютно всичките си познати, говори за „предстоящото щастливо събитие“ и, готова съм да се закълна, дори осанката му се промени и взе да ходи по-наперено. Само по себе си подобно поведение много би ме разярило, но за щастие цялата работа го наведе на мисълта, че издържането на любовница не се вписва в
