контекста на сегашното му положение в живота. Престана да кръшка, поне за момента. Джош е обезумял от щастие. Иси така и не повдигна никакви възражения. Всички преливат от възторг като свиня в тиня. Аз изпитвам огромно облекчение от факта, че ми е спестена необходимостта да участвам в цялата какофония, тъй че спокойно да мога да се отдам на работата си. Нахвърлям се върху служебните задачи с истинска стръв.
Възобнових навика си да посещавам фитнесзалата пет пъти седмично, да ходя на работа с велосипед в осем и трийсет и да работя без прекъсване до обяд. Само дето вече не оставам до късно, тъй като мама почти постоянно организира императивни срещи с фризьора/викария/ кетъринг- фирмата/видеооператора/фотографа/дизайнера по цветята и т.н. Но не бива да се забравя, че аз обичам да съм заета. Имам чувството, че цялото ми съществуване сякаш е обвито в прозирна опаковъчна хартия, овързано е с панделки и е посипано с розови венчелистчета.
— Някой е заел мястото ми на стойката за велосипеди. Оправи се — изревавам на Джаки от вратата. — Рики, имаш ли рейтинга от снощното предаване? Дай, Дебс, прегледахте ли днешната преса? Пише за нас в „Гардиън“ по повод сюжета на „Тедингтън Кресънт“, в „Сън“ във връзка с документалния филм за гаджетата на звездите и в „Стар“ — за „Секс със екс“ Трябва да признаете, че това е отлично постижение за един ден. До десет часа да се изпрати отговор и в трите редакции.
Джаки поставя на бюрото ми двойно еспресо и любопитства:
— Какво гледа снощи?
— Нямах време за телевизия, бях на проба за сватбена диадема. — Позволяваме си да отделим един миг да се пошегуваме.
— Добро утро, скъпа — провиква се Том, без да насочва поздрава към конкретен човек.
— Добър вечер — отвръщаме в хор, тъй като вече е девет без петнайсет. Том ни поглежда обидено — сигурно за пръв път идва на работа толкова рано.
Оперативката протича по план. Грей ме осведомява, че комисията е повдигнала две възражения за нецензурен език, но — или по-скоро именно поради тази причина — рейтингът на повечето предавания се движи в рамките на очакваното. Започваме спор какъв рейтинг да планираме за следващия сезон. Като директор на рекламата и спонсорството Грей има интерес да „завиши очакванията“. Останалата част от екипа смята, че подобно раздуване на цифрите означава да си поставяме непостижими цели. Намирам дипломатично разрешение на въпроса, посочвайки средната стойност между двете крайности. Рики докладва новостите около програмната схема. Слушам го с половин ухо, тъй като ми прави впечатление, че Дебс пуска думите му покрай ушите си, втренчила празен поглед в скрийнсейвъра си (с Джордж Клуни!). Тази липса на творчески ентусиазъм ме дразни. Отново се заслушвам в Рики.
— … И затова ръководството предлага „Секс със екс“ да се измести. Да приема, нали? — Ако не беше захлопнал папката си и не беше скочил да си върви, може би нямаше да ми направи впечатление.
— Какво, какво?
Рики въздъхва, дал си внезапно сметка, че е налетял на нераздвоеното ми внимание. Няма избор и се принуждава да ми докладва в пълни подробности.
По ирония на съдбата именно благодарение на успеха на „Секс със екс“ TV6 успя да привлече доста средства, които бяха вложени в касови филми — специално се погрижих за това. Сега програмната дирекция предлага да надминем останалите независими телевизии, като в праймтайма пускаме кинохит, което на свой ред налага „Секс със екс“ да се измести в друго време. Как не го предвидих!
— Нямаме голям избор — виновно свива рамене Рики. — Доводите им са железни. „Секс със екс“ вече има твърда аудитория, с Арни Шварни ще привлечем повече зрители. Има повече насилие.
Прав е. Кимам с въздишка.
— Добре. Кажи, че приемаме.
— Как така приемаме? — изненадано възкликва Фай. — Няма ли поне да направиш опит да развиеш предаването?
— Виж какво, Фай, човек трябва да се научи за кои неща да се бори. Погледни на проблема в по-широк план. Трябва да мислим за целия канал, а не за отделните предавания.
— Но идеята за това предаване беше твоя!
— Фай, аз преливам от идеи. Десет милиона зрители е отлично постижение за предаване от този тип. Цифра, която въобще не сме си представяли, че ще достигнем. Нека не се лакомим. С подходящите филми ще привлечем дванайсет милиона. Освен това никой не говори за сваляне на предаването от ефир — просто ще го преместим извън праймтайма.
— Ако беше мое предаване, щях да се боря със зъби и нокти да си остане в часа, в който зрителите са свикнали да го очакват — яростно изсъсква Фай много по-пламенно от обикновено.
— Да, но не е.
Като част от отбранителната кампания, имаща за цел да ме предпази от опитите на Бейл да ме засенчи, реших да наблегна на присъствието си в публичното пространство. В интервютата за националните ежедневници недвусмислено давам да се разбере, че приносът ми за успеха на канала е колосален. Освен това максимално се възползвам от някои свои дадености, различни от интелектуалните характеристики. Предполагам, че ако съм знаменитост, Бейл ще бъде по-мотивиран да се държи мило с мен. Тъкмо насред интервютата за едно от големите лъскави женски списания Джаки ми съобщава, че майка ми ме чака на рецепцията.
— Съжалявам, но ще трябва да прекъснем разговора дотук — извинявам се с усмивка. Интервюто погълна много повече време и усилия, отколкото очаквах. С репортера се впуснахме в сложна игра. Зная, че ме харесва, но го прикрива — въпрос на професионална гордост. Аз пък се преструвам, че се опитвам да го покоря, макар да съм наясно, че вече го въртя на малкия си пръст.
Той прави кисела гримаса, мъчейки се да разбере дали съм планирала прекъсването с надеждата да спомене в интервюто, че обядвам с майка си. Ако е нарочно, няма да го спомене. Ако не е — непременно ще го вмъкне. В крайна сметка тази подробност ще придаде на материала му малко по-човешки облик, какъвто до момента напълно липсваше. Истината е, че се получи съвсем случайно. Пътищата им никога нямаше да се пресекат, ако мама не беше истински деспот на тема точност, а този журналист не се разтакаваше, което е типично за всички журналисти.
— Един-два последни въпроса. — Приемам със захаросана усмивка. — Непрестанно ви засипват с оплаквания по повод естеството на водещото ви предаване, „Секс със екс“ — пишат ви родители, учители, общинските власти. Дори Англиканската църква ви осъди…
— Аз съм привърженичка на агностицизма — прекъсвам го с усмивка.
Без да ми обръща внимание, продължава:
— Как приемате обвинението, че проповядвате разврат?
— Много просто — не го приемам. Рейтингът остава непроменен и когато двойката не се раздели. Телевизията е държавно санкционирана форма на култура. Не принуждавам никого нито да гледа, нито да участва в предаването — изпявам заучения отговор като папагал и едва съумявам да скрия прозявката си. Вече не ми звучи толкова убедително, колкото едно време. Дано обаче репортерът се хване. Хрумва ми да добавя нещо ново: — Британската публика е твърде интелигентна, за да се остави да й диктуват. Ще ме цитирате ли дословно? — Той кима смутено. Очевидно се подразни, задето прие без бой.
— И един последен въпрос. Наричат ви „гласът на вашето поколение“ — как ви кара да се чувствате този етикет?
— Така ли ме наричат? Не знаех — кискам се кокетно в напразен опит да го заблудя, че съм напълно безобидна. — Честно ли да ви отговоря? Но няма да ме цитирате. — Не издържам повече на сиропирания си фасон. Коства ми огромни усилия. Журналистът кима. — Не съм гласът на своето поколение, тъй като съм далеч по-умна, по-милостива и по-жестока.
Той преживя казаното. Подозирам, че се ядосва, задето се съгласи да не ме цитира. Това беше най- свежото изречение в цялото интервю.
Де да знаеше какво имам предвид.
Изправям се, с което давам да се разбере, че е време да вървя. Джаки изпраща журналиста и довежда
