майка ми.
— Извинявай, позабавих се — посрещам я с въздушна целувка и грабвам сакото и чантата си, преметнати на облегалката на стола. — Джаки, ще обядвам с мама, след което ще й търсим тоалет за сватбата. Ще отсъствам почти целия следобед.
Това не е проблем — намирам, че работя извънредно толкова често, та ми се полага от време на време да ме няма. С изключение на моя екип служителите на телевизията се явяват на работа едва в единайсет, а за мнозина работният ден започва едва когато изтрезнеят след обяда.
— Проверявай редовно електронната ми поща, тъй като очаквам важно решение на изпълнителния съвет за бюджетите за догодина. Мобилният ми телефон ще бъде включен, но ще ме търсиш само в случай на крайна нужда. Не ме свързвай с никого, освен с Дарън.
— С Дарън ли? — зашеметена повтаря Джаки. Сякаш получавам електрошок с мощност две хиляди вата.
— Дарън ли казах? Имах предвид Джош. — Алена като божур, тършувам из чантата си, преструвайки се, че търся кърпичка да почистя червилото си например, макар че устните ми дори не са начервени.
— Защо каза Дарън? — любопитства Джаки.
— Ами сигурно заради онзи журналист. Засипа ме със същите въпроси, каквито ми задаваше онзи тип Дарън. Дали не се чувствам отговорна за разврата на нацията. И не изпитвам ли вина, задето действаме като катализатор за насилието.
Ръцете ми изведнъж заживяват свой живот. Почесват носа ми, затъкват кичур коса зад ухото ми, разтриват крака ми. Не желаят да стоят мирно на кръста ми или отпуснати край тялото. Джаки и мама изпитателно се взират в мен.
— Много си приличаха, журналистът и ъъ… как му беше името… Дарън. И двамата са непрактични, заблудени, морализаторски настроени дървеняци. Прощавай, мамо. — Бързам да се извиня за нецензурния си език, преди да ми е направила забележка.
Прости ми, Дарън. Дълбоко в себе си се чувствам гадна предателка.
— Кой е този Дарън? — иска да знае мама.
— Един тип, който не участва в предаването.
— Ходещ секс — с равен тон пояснява Джаки.
— Извинете, мила, но не ви разбрах — преструва се мама.
— Един такъв като Джуд Ло, но с много по-опасно и по-мръснишко излъчване — добавя Джаки. Мама продължава да недоумява. — Един такъв като Рет Бътлър — пояснява най-накрая.
— О, разбирам.
Двете с мама с облекчение и задоволство се отпускаме на столовете в ресторанта на „Селфриджис“. Влачим тежки торби, а портмонетата ни доста са олекнали, в резултат на което сме в еуфория. Реализирахме страхотно постижение. Купихме на мама тоалет за сватбата, който допада и на двете ни. Освен това финализирахме въпросната покупка, без да прибягваме до сръдни, фасони, цупене, изнудване и сълзи. Макар да сме обядвали, предоволни от постигнатия успех, поръчваме традиционния чай със сандвичи и сладкиши. Аз, разбира се, не се и докосвам до сметановите лакомства. И преди фанатично следях диетата си, но сега, когато ще ставам булка, проявявам драконовска строгост към себе си. Мама обаче е във възторг и дори притесненията й от екстравагантните разходи траят съвсем кратко. После пристъпва към ритуала, който напоследък следва винаги когато сме заедно — разтваря чантата си и изважда наръчника „Как да планирате сватбата си“.
— Говори ли с фризьора си?
— Да. Записах си два часа. Един за пробна прическа и един за сватбения ден. Но умувам над идеята да си отрежа косата.
— О, не, имаш такава разкошна коса. — Мама ме гледа покрусено, сякаш предлагам да принесем весталки в жертва на езическите богове.
— Твърде съм стара за такава дълга коса. Какво ще кажеш за едно късо каре като на Зоуи Бол?
Очевидно няма какво да каже, защото просто маркира квадратчето „фризьор“ и продължава по- нататък:
— Осведоми ли банката за промяната във фамилното си име? Трябва да си поръчаш нови банкови карти.
— Не мисля да си променям фамилията.
— О.
— Е, тъкмо една задача по-малко — оправдавам се и съсредоточено отпивам глътка „Ърл Грей“. Майка ми умее да казва милиони неща с мълчанието си. Най-сетне преминава към следващата точка от списъка:
— Трябва да подбереш цветя за букета.
Тутакси проумявам, че задачата далеч не се свежда до избирането на нещо благоуханно и красиво.
— Мислех хортензии…
— Не може хортензии.
— Защо?
— Защото носят нещастие. Символизират самохвалство и парадиране.
— Добре де, кои носят щастие?
— Розите винаги са подходящи. В зависимост от цвета символизират любов, невинност и благодарност. Или нещо деликатно като слънчоглед, символизиращ отдаденост и вярност, гарниран с лимонови цветчета. Те пък означават вярност в любовта.
— Глупости на търкалета. Твоят букет какъв беше?
— От лимонови цветчета.
— Виждаш ли?
Мама отклонява поглед. Зная, че съм й причинила болка. Не съм в състояние да й се извиня.
— Добре, добре, слънчогледи с лимонови цветчета.
Тя се усмихва облекчено, а аз съм смутена от откритието колко е лесно да я зарадва човек.
— Мислила ли си за медения месец?
— Оставила съм тази задача на Джош. Което вероятно не е много разумно от моя страна, но така гласи традицията. Не може ли тактично да поговориш с него, мамо? Намекни му да не се нахвърля на твърде активни занимания. Да не вземе да резервира експедиция до Северния полюс или кану-сафари. Плаж и барове са ми напълно достатъчни. — Мама си записва.
— Той избра ли си шафери и кум?
Зяпвам я шашардисано.
— Не те питам аз, така пише в книгата. Ето виж: „Проверете дали годеникът ви си е избрал шафери.“ — Тя посочва съответното място в текста.
— Господи, явно презумпцията е, че всички се женят за пълни олигофрени, които дори не могат сами да си избършат носа. — Удостояваме околните маси с недоверчиви погледи, изпълнени с презрение.
— Та избрал ли си е шафери? — продължава мама.
— Не — отвръщам и двете безпомощно започваме да се кискаме. Харесва ми такава спокойна. Като утихва смехът, казвам: — Благодаря ти, мамо. Толкова съм ти задължена. Зная, че хвърляш колосален труд.
Мама засиява и притеснено се усмихва. Внимателно разрязва кроасана си надве, после още надве. Покрай сватбата се отвори невероятно много работа и не знам как щях да се справя без мама. Никога не съм вярвала, че ще се развълнувам особено от приказния ден, но с наближаването му наистина искам всичко да бъде съвършено. Искам да съм съвършената булка със съвършената прическа, рокля и грим. Искам съвършена майка, издокарана с шапка, която й отива, и придружена от всичките си приятелки. Искам съвършени гости, които са доволни от менюто и разположението си по масите.
И съвършен съпруг, какъвто Джош безспорно е.
— Днешният ден беше фантастичен, нали? — отбелязва мама.
