— Защо говорим за Дарън? С Джош се чувствам сигурна. Винаги съм го познавала.
— Това не ми звучи като любов, а като опит да заложиш на сигурна карта.
Келнерката се връща с поръчката и на масата за миг се възцарява неохотно примирие. Двете с Иси навъсено чоплим салатата с козе сирене и отпиваме от виното. Не си го представях така. Исках да се зарадва на новината.
— Признавам, че като видя Джош, стомахът ми не се свива.
— Както при вида на Дарън.
Без да обръщам внимание на вметнатата реплика, довършвам:
— Но това е напълно нормално, тъй като го познавам от памтивека.
Какво да кажа?
Иси очевидно е разстроена, че животът се променя, но няма начин. Де да можеше да остане непроменен. Но запознанството с Дарън преобърна всичко. Откакто го срещнах, тълпите ме карат да се чувствам самотна. Само че аз не се предавам лесно, а бракът с Джош е най-успешната тактика за оцеляване. Колкото и да ми е неприятно, че Иси не одобрява решението ми, просто нямам друг избор. Продължавам:
— Дарън ме привличаше сексуално. Безразсъдно се увлякох. Давам си сметка, че наговорих големи глупости. — Вдигам поглед към Иси и се опитвам да преценя дали думите ми й въздействат убедително. По изражението й познавам, че много й се иска да ми повярва. Почти колко аз искам да си повярвам. Не се отказвам: — Джош иска да се ожени за мен. Обичам го. Той ми е като брат. — Иси прави опит да каже нещо, но й правя знак да мълчи. — Може би в момента ме обича по различен начин. Но двама души рядко се обичат по равно, по един и същи начин и в един и същи момент. Предстоят ни години съвместен живот, в които ще наваксам. — Замлъквам, за да придам на думите си възможно най-голяма убедителност, и умолително завършвам: — Ще му бъда добра съпруга. — Имам най-сериозно намерение да изпълня това обещание. Смятам да бъда перфектна. Ще се опитам да компенсирам факта, че не съм влюбена в него. Ще положа максимални старания винаги да поставям неговите потребности на първо място. Ще му предоставя възможността да си избере от коя страна на леглото да спи. Ще го придружавам на всички служебни коктейли. Дори ще науча правилата на ръгбито. Джош няма да съжалява.
Иси мълчаливо размишлява над думите ми. Сякаш минава цяла вечност.
Най-сетне смотолевя:
— Тъй като не мога да си представя, че ще си позволиш да разиграваш Джош, Кас, явно ще трябва да приема, че говориш искрено. — Втренчва поглед в мен и не го откъсва в продължение на едва ли не двеста години.
— Така е.
На лицето й засиява широка, доволна и уверена усмивка. На свой ред насилвам усмивка на облекчение. Често съм я съдила, че е прекалено доверчива, и съм я обвинявала, че сама кани хората да избършат подметките на дизайнерските си обувки в душата й. Сега се благодаря, че е толкова чистосърдечна.
С това разговорът приключва. Отсега нататък всичко ще върви като по мед и масло.
Показвам й пръстена. Тя започва да ахка и да охка. Заявява, че няма никакво намерение да носи розово, бледолилаво или къдрички. Вадя от чантата си сватбения каталог на Аманда Уейкли. Започваме пронизително да се кикотим и в общи линии се отдаваме на радостна превъзбуда.
Нали приятелките са за това.
16.
Пред мен се открива цял нов свят. И съвършено нова тема за разговори. Отгръщам нова страница в личностните отношения с майка ми, с майката на Джош, с лелите, съседките и жените, с които се запознавам по вечери, ресторанти, художествени галерии и във фитнесзалата — правя докторска степен по сватби и създаване на дом. За какво съм говорила с хората, преди да надяна диаманта на пръста си? Приятно съм изненадана от откритието, че сватбените подготовки са възхитителен заместител на секса.
Което е хубаво, защото с Джош сме решили засега да не бързаме.
— Но защо? — недоумява Иси.
— Ами защото установихме, че пренастройването от приятелски към любовни отношения е малко по- трудно, отколкото очаквахме.
— Добре де, но не е ли сексът възлов елемент в един бъдещ брак? Не смяташ ли, че от женените хора се очаква да имат любовни отношения?
— Да, но и приятелски. — Думите ми прозвучават малко войнствено. — Решихме да преодолеем първоначалното смущение, като се натряскаме и скочим в леглото, без много-много да му мислим. В крайна сметка безброй пъти сме го правили с други хора. Макар сега да ми изглежда просташко и евтино. Дадох си сметка, че не ми се бърза, защото искам да бъде наистина много специално преживяване. Още няколко месеца без секс ще ми дойдат отлично.
— Само гледай да не забравиш как се прави — подкача ме Иси. Замерям я с възглавница, но в същия миг Джош влиза с поднос с вино и чипс „Прингълс“.
— Защо имам чувството, че говорите за мен? — Настанява се помежду ни. С Иси се споглеждаме.
— Славословим — казва тя.
Малките благородни лъжи са начин на живот. Едва ли ще бъде уместно да изтърси: „О, всъщност дискутирахме обета ви за целомъдрие.“
И все пак — едно време обсъждахме открито всички аспекти на живота. Винаги сме споделяли най- важните неща — като се започне с разпуснатия морал и се свърши с разслабените стомаси, когато бяхме на пътешествие в Индия.
Като си тръгне Иси, ще кажа на Джош каква всъщност е била темата на разговора. Малка промяна в груповата динамика — почти незабележима и със сигурност несъществена.
Братът на Иси се нае с оформлението на сватбените ни покани, тъй че тази вечер тя ни гостува, за да ни помогне да уточним текста. Друга незначителна промяна в живота — Иси вече рядко се отбива на гости просто ей така. Посещенията й винаги са подчинени на някаква цел. Причини се намират всякакви — избираме рокли и цветя, обсъждаме ремонта на жилището на Джош, тя има да ни връща някаква тенджера.
Новото положение обаче не е чак толкова страшно, тъй като се виждаме не по-рядко отпреди.
— Е, Иси? Реши ли как да ни кумуваш — от страната на булката или от страната на младоженеца? — пита Джош.
— От страната на булката. Не за друго, просто тоалетът повече ми допада.
— Пък и аз съм ти по-симпатична — закачливо се провиквам.
Прави ми впечатление, че вместо да ми отговори, отвръща с въпрос:
— Къде ще се жените?
Отвръщаме в един глас и даваме различни отговори:
— В Лондон — казвам аз.
— У дома — казва Джош.
— У дома — бързам да се поправя.
— В Лондон — преварва ме той.
— Още не сме уточнили подробностите — извинявам се на Иси. Тя мъдро запазва мълчание.
— Но пък определихме датата — казва Джош. Сгушнам се в него.
— Браво — усмихва се Иси. — Кога?
— През юни — отвръщам.
— През юли — в същия миг казва Джош. Двамата се разсмиваме. — Виж какво, няма значение. Както кажеш. Аз умирам от възторг и това ми е достатъчно. Ще бъде най-страхотното тържество. — Навежда се към мен и ме целува. Аз се отдръпвам, тъй като не искам да поставям Иси в неудобно положение.
Джош отива на тренировка по ръгби, а ние с Иси се заемаме с проекта „Сватба“. Подхождам към задачата досущ като към служебен проект.
— Добре, като начало ни трябва списък.
Иси скача и се връща с лист и химикалка. Аз грабвам купчината булчински списания и отварям бутилка
