— Не — отривисто клати глава.
— Е? — Отвръща ви с най-дългото мълчание на света. Нещо определено го тревожи. — Мили Боже, Джош, да не си болен? — Вледенявам се от ужас.
— Не, не съм болен.
— Тогава какво става? — Промушвам длан през лакътя му. Той издърпва ръката си и неловко се намества на дивана.
— Не знам как да започна.
— Казвай направо, без значение какво си намислил — поощрявам го. Откъде се взе това колебание? С Джош винаги сме си разговаряли съвсем открито. Какво толкова ужасно има да ми казва? Ненадейно сграбчва дланта ми.
— Добре, ще говоря направо. Кас, ще се омъжиш ли за мен?
— Ха-ха. — Отпивам от виното си.
— Говоря сериозно — упорства.
Вдигам очи. Натойчивия му поглед сияе.
Наистина говори сериозно.
Мамка му.
— Хм, хващаш ме малко неподготвена. Не зная какво да кажа.
Може би всичко друго, но не и това. Звучи гадно. Даже отвратително. За щастие Джош е твърде развълнуван и неуместната реплика минава покрай ушите му. Той пъхва ръка под възглавницата и вади кутийка с пръстен от „Тифани“. Като същински фокусник незнайно откъде измъква и голяма кремава роза.
— Дявол да го вземе, Пол Даниелс44 ми прави предложение за женитба. — Смея се, но смехът ми прозвучава кухо и екливо. Не успява да изпълни тишината. Тя прави впечатление на Джош.
— Да му се не види, забравих музиката.
Скача и включва сидиплеъра. В стаята отеква „РДВ вика майор Том“ на Дейвид Бауи, аз избухвам в смях, а Джош започва да псува. Сигурна съм, че цял следобяд се е размотавал с цедка на главата и е препявал на песента.
— Мамка му, това парче хич не е подходящо за целта. — Бързо пуска Франк Синатра, „Влязла си ми под кожата“. Благодаря се за този смешен инцидент.
— Значи наистина говориш сериозно, а, Джош? — питам повторно.
— Да — отвръща на стената.
Известно време си играе с басите и силата на звука, сетне отново се настанява до мен. Сяда малко по- далеч от обикновено. Пази се да не ме докосне, но е достатъчно близо, за да забележа, че трепери и над горната му устна са избили капчици пот.
— За мен ли купи пръстена, или за Джейн?
— За теб, разбира се! — Май се обиди.
— Само проверявам — ухилвам се неспокойно. — Питам се дали постъпката ти е импулсивна, или дълго си мислил по въпроса. — Лицето му посърва. Бързам да продължа: — Е, очевидно си му хвърлил бая разсъждаване, просто не бях сигурна, че именно аз съм била обект на мислите ти. — Гледа ме още по- ужасено. Давам си сметка, че се държа като пълен задник. — Господи, искрено съжалявам, Джош, това, което казах, беше отвратително. Малко се смущавам. — Разкикотвам се. — Не ми се беше случвало да се смущавам в твое присъствие.
— Е, и на мен не ми се беше случвало да ти правя предложение, Кас. — След кратко мълчание добавя: — Нито пък на някой друг.
— Но защо го правиш?
— Защото си пасваме. Приличаме си. Познаваме се от край време. Никоя друга жена не е в състояние да ме накара да се смея така, както ти умееш. Другите жени ме отегчават.
Мъча се да печеля време:
— Значи вече си готов за моногамия? Тъй като, предполагам, ще се придържаме към установената практика?
— Да, готов съм. Писна ми да търча подир всяка новопоявила се пеперудка. Другите жени ми еднаквеят. Ти си различна. — Замълчава и аз зная, че се бори със себе си. — Мисля, че изборът ми е предопределен. Мисля, че именно поради това всяка друга жена ми се струва недотам подходяща. Мисля, че тъкмо ти си причината да зарязвам гаджетата си.
— Сигурен ли си, че тези мисли са твои? Подобни изказвания подозрително напомнят теориите на майка ми. Надявам се, се, че предложението ти не е плод на факта, че тя най-сетне те е изнудила да й повярваш.
Джош се разхилва и продължава, без да отговори на въпроса ми:
— Пък и си казах, че тъй или инак нямаш други планове. — Лицето му се разлива в широка усмивка. — Така де, не допускаш никой мъж да се задържи край теб достатъчно дълго, че да узнаеш фамилното му име.
Смит.
— Но е вярно, че ако се оженим, много ще зарадваме майка ти. Пък и виж сега, бракът е следващата логична стъпка — помисли за данъчните облекчения.
— Колко романтично — прихвам да се смея.
Изведнъж добива сериозен вид.
— Аз ще те направя щастлива, Кас. В крайна сметка, нали се обичаме?
— Просто ми дойде изневиделица.
Джош се смее.
— Ами, нищо подобно. От години чакам повод да ти покажа чувствата си. Може би трябваше да спазя традицията и най-напред да те целуна и да те поканя на питие.
— И без това винаги пием заедно — изтъквам сухо.
— Именно. Тъкмо поради това въобще нямах идея как да подходя по въпроса. И не зная дали някога въобще щях да събера кураж, но напоследък ти се промени. Сякаш си станала по-сериозна. Разбрах, че моментът е дошъл. Какво ще кажеш, Кас? Можеш ли да си представиш себе си в ролята на моя съпруга?
Джош е „моятнайдобърприятелДжош“. И не щеш ли — „моятнайдобърприятелДжош“ на колене, с роза в ръка и диамантен пръстен в другата. Прав е — женитбата е церемония, институционализирана от логиката, данъчните облекчения, закона и хиляди години повторение. Джош е мил, силен, заможен, с ненадминат интелект, боготвори ме, няма нищо против истеричните ми пристъпи и негримираното ми лице, а на всичко отгоре е красив.
Нито един от тези доводи не е в състояние да ме накара да се омъжа за него. Вдигам поглед и пред очите ми изведнъж изплува образът на Дарън.
С Джош мога да се чувствам сигурна. С него няма от какво да се страхувам. Изключено е да се окажа в бракоразводен съд, изтерзана и разбита. Защото, колкото и да го обичам, не примирам от любов. Като го видя, сърцето ми не се разтуптява, следователно е невъзможно той да го разбие. Охолният живот на семейство от средната класа винаги ще ни държи на повърхността като спасителен пояс. Ще излизаме на вечеря с общи заинтересовани и интересни приятели. Ще каним гости, ще играем на „Тривиал Пърсют“. След време ще запишем децата в частно училище и ще почиваме по екзотични курорти. Обичам всички тези неща. Обрисувана в подобни розови краски, сигурността не изглежда чак толкова невъзможна.
Търсих всякакви начини да запълня дните без Дарън. Нито един от тях не проработи. Но ако съм с Джош, ако се омъжа за Джош — прехвърлям идеята в ума си, — ще съм в пълна безопасност. Ако се омъжа за Джош, ще съм предпазена от безразсъдни постъпки, като например да се напия, да позвъня на Дарън и да му кажа какво изпитвам. Ако се омъжа за Джош, ще си осигуря най-надеждната предпазна мярка на света. Много е сложно. И рисковано, но нямам друга възможност.
— Да.
— Какво да? Да, обичаме се, или… да, ще се омъжиш за мен?
— И двете.
