Все пак реагирам по-традиционно:
— Благодаря ти.
— Няма защо.
С Фай сме страхотна комбина. Тя поема организацията на партито — осигурява кетъринга и напитките. Съставя списък на гостите — в който освен служителите на телевизията са включени журналисти, незначителни знаменитости и зрители, спечелили награди от състезания — и разпраща покани. В продължение на две седмици работи по двайсет и четири часа на ден. Направо съм смаяна от предаността и приятелските й чувства. Вечно е затрупана с какви ли не графици, списъци, планове и справочници. Почти непрестанно виси на телефона в опитите си да привлече гости, пресата, изпълнители на живо и производители на рекламни чаши или разпраща имейли, факсове и куриери, целящи да придумат, принудят или примамят еди-кого си да направи еди-какво си.
Това ми дава свобода да се заема с останалите задачи. На всяка цена трябва да оставя служебните си дела в пълна изрядност. Нямам никакво намерение по време на медения си месец да провеждам продължителни телефонни разговори от чужбина. Работя като побъркана. От дългото висене в службата и голямото напрежение страдам от главоболие, смъди ми на очите и слепоочията ми пулсират. На тринайсети вече съм отхвърлила цялата входяща поща и съм приключила всички неотложни проекти. За седмицата между партито и сватбата ми остава единствено отчетът за тримесечието. Така след медения месец ще мога да започна…
Хм, с каквото се е насъбрало, докато ме е нямало.
— Край, свърших всичко! — ликуващо изпращам последното електронно съобщение със замах.
— Радвам се. Тъкмо вече се безпокоях, че Пепеляшка няма да дойде на бала. — Фай се е завряла под бюрото си да издирва обувката си с отворена пета. И двете сме в приповдигнато настроение, тъй като изпълнихме поставените задачи. Макар и прекомерни.
— Ами, и да изпусна твоето парти?! За нищо на света.
Облечена е с бяла рокля от „Мошино“, извезана с пайети. Изглежда като ледената девица или като дебютираща актриса в Ел Ей. И аз не бих могла да измисля по-подходящ тоалет. Явно го е подбирала с огромно внимание и струва цяло състояние.
— Ще се преобличаш ли? — пита ме, за кой ли път днес.
— Не се бях замисляла. — Тя се намръщва. — Добре, добре, ще прегледам шкафчето си. Все ще се намери нещо подходящо. — Зная, че е хвърлила много сили в това начинание и иска всички да оценят труда й, като на свой ред положат малко старание.
От самото начало решително се спря на черно-бялата гама. Каза, че изборът й до голяма степен бил предопределен от факта, че разпраща поканите в последния момент — тъй като гостите са предимно надувки от медийните среди, изискването за облекло в единия от тези два цвята не би представлявало никакъв проблем. Въпреки инструкциите петнайсет минути по-късно изниквам от тоалетната с току-що начервени устни и алена рокличка с марката на Джоана Хеър. Дрехата е плътно прилепнала по тялото, на цветчета, много женствена. Човек трябва да прави впечатление с появата си.
По смеха, звъна на чаши и тежкия аромат на месести водни лилии се ориентирам към терасата на покрива, където ще се състои джамборето. Вратите на асансьора се разтварят и пред мен се разкрива фантастична гледка. Келнери, облечени с дизайнерски дрехи „Пол Смит“, разнасят подноси с чаши шампанско. Цялата тераса е обкичена с десетки хартиени фенери и цветни лампички и макар да е още твърде светло и топло, за да изпълняват някаква друга функция, освен да висят за украса, създават невероятна атмосфера. По терасата небрежно са разхвърляни огромни шахматни фигури. Не разбирам предназначението им, но всички ги използват като пепелници и столчета. По стените са окачени луксозни бели изкуствени кожи. Храната изглежда невероятно изискана — купчини изкусителен хайвер и примамливи миниатюрни сладкиши с боровинки и сметана. Фай е направила верния избор, сервирайки на гостите си малко храна с деликатесен вид. Няма абсолютно никакво значение каква е на вкус, тъй като мнозинството от гостите биха предпочели да лъснат ботушите на цялата Британска армия, отколкото да консумират непредвидени калории. Не може да се отрече обаче, че медийните надувки изглеждат на ниво — добре изжулени, както прозаично би се изразила майка ми. Салонът е като ревю на дизайнерски марки — представени са всички, от Армани до Версаче.
Ефектът е магически.
Взимам си чаша шампанско и се оглеждам за интересен събеседник. Фай ми спестява усилието, втурвайки се насреща ми с писъци:
— Олеле, божичкоооо!
— Какво? Да нямам червило по зъбите? — Разтърквам резците си с пръст. Забелязвам, че по годежния ми пръстен е полепнал сапун — свалям го и започвам да го чопля с нокът. Фай изглежда страшно разстроена.
— Адски много съжалявам. Нямам представа как е станало. Разпратих съобщения по мейла. Адресът му е попаднал автоматично сред другите.
— На кого бе? — Фай не е в състояние да ми отговори, тъй като се взира в нещо зад гърба ми. Напомня ми на втрещен заек, прикован в светлината на фаровете на приближаващ камион. Обръщам се.
Аз съм заекът.
— Дарън? Дарън?! — Не мога да повярвам, че е той. Месеци наред се опитвам да повярвам, че повторна среща с Дарън би била най-лошото, което може да ми се случи, но сега, когато тази среща е реалност, съм длъжна да призная, че всъщност е най-хубавото. Тълпата наоколо магически изчезва и в салона оставаме само ние двамата. Което е истински кошмар, тъй като езикът е залепнал за небцето ми и не ми идва наум нищо подходящо. Напъхвам пръстена в джоба си.
Умопомрачителен мъж.
Не само че напълно съответства на образа от бляновете и спомените ми от последните шест месеца, но е още по-красив.
Очаквам да ме залее с водопад от гневни упреци, които бързам да отклоня предварително, задавайки вежливо-официален тон на разговора:
— За партито ли идваш? — Иде ми да се гръмна. Мисля, че е справедливо наказание за подобно изтъркано клише, но не ми се намира пушка подръка.
— Така ми се струва — отвръща той и се ухилва и потръпва едновременно.
— Браво, браво, толкова се радвам. — Това по става. Хем е честно, хем е директно. Зная, че честността и умението да се говори без заобикалки са качества, които Дарън високо цени. — Не очаквах да те срещна тук — бързам да поясня. — Понеже не съм те поканила лично. — Кошмарно. — Искам да кажа, че поканите не съм ги изпращала аз де. — Той ме гледа объркано. — Ти не си падаш по такива забавления, нали? — Гласът ми най-сетне секва и аз млъквам. Подозирам, че ни олеква и на двамата.
Стърчим неловко и гледаме как околните се забавляват. Най-сетне Дарън ме пита:
— Трикси ще идва ли?
Смазана съм. Дошъл е заради Трикси. Не заради мен.
Не че има шанс да е дошъл заради мен. Не и след като напълно го бях отрязала в продължение на цели шест месеца.
Нито пък е редно да искам да е дошъл заради мен. Сгодена съм за Джош и вече не се впускам в случайни връзки. Мъча се да си втълпя, че ревността е ленив остатък от предишния ми живот.
— Нямам представа. Мисля, че Фай сама не знае кого е канила, съдейки по изражението й, като те видя. Но ако дойде, неминуемо ще закъснее — додавам кисело. Той се е ухилил до уши. По нищо не личи да е разочарован, че Трикси може и да не се появи. Може би му е хрумнало за нея единствено понеже аз се държа като пълна идиотка. — Гостите са доста подбрани.
— Трогнат съм.
И за да не си помисли, че и аз съм трогната, бързам да поясня:
— А твоето име е попаднало в списъка случайно. Допуснали са грешка при персонализирането на поканата.
