никога нямало да превие гръб пред едно злобно дърто чудовище… Но Жерваз не беше такъв — въздъхна тя отчаяно, — а само твърдоглав и сприхав. Не мога да ти опиша всичко, което си накрещяха един на друг. Но днес за негова чест Едуин търпя доста преди да избухне. Много искаше да се сдържи заради мен, ала му дойде много. Накрая си каза всичко, при това доста високо, и Жерваз хвърли по него една паница, че и чаша след това. Тогава в стаята дотичаха Олдит, Елфрик и Майриг, за да ми помогнат да го успокоим. А Едуин изхвърча навън… Това е всичко.
Кадфел помълча за миг, потънал в размишления около останалите членове на домакинството. Струваше му се, че ако се стигне до убийство, горделивият Едуин по-скоро би прибягнал до пестник или кама, но не и до отрова. Вярно, момчето бе ходило два пъти в лечебницата с Майриг и вероятно бе видяло къде държат лекарствата, имаше мотив за действие, не му е липсвала възможност, но не притежаваше характера на отровител: потаен, мрачен и коварен. Не, това не се връзваше с младеж, отгледан и възпитаван в прямота, искреност и собствено достойнство. Но освен него имаше други.
— Момичето, Олдит… отдавна ли е при вас?
— Тя ми е далечна родственица — сепна се позасмяна Рихилдис. — Знам я от дете. Прибрах я, когато преди две години остана сираче. Като дъщеря ми е.
Така и бе предположил от грижовното отношение на Олдит към нея, докато чакаха хората на властта.
— А Майриг? — попита Кадфел. — Чух, че навремето, преди да отиде на работа при зет ти, и той бил от домакинството на господаря Бонел.
— Майриг ли… неговата майка, родом от Уелс, прислужвала в Молили. И както често става, забременяла от господаря си и родила незаконно дете. Да, той е истински син на Жерваз. Първата му съпруга е била бездетна и Майриг е единственият му син, освен ако няма още едно-две деца някъде из графството. Той се отнасял добре с Ангарад до смъртта и и се беше погрижил за Майриг, беше го взел на работа в имението. В началото, когато се оженихме с Жерваз, ме притесняваше — призна си тя. — Толкова добър момък, чувствителен, всякога готов да помогне. И не ламтеше за онова, което принадлежеше на баща му… трябва да му е било много тежко. Не че някога се е оплаквал! Но аз го попитах дали не иска да научи някакъв занаят, с който да се издържа, и той каза, че иска. Убедих Жерваз да го пусне на работа при Мартин. И го помолих — тук гласът й леко потрепера — да наглежда Едуин, след като избяга от нас, и да се опита да го сдобри с Жерваз. Не се надявах синът ми да отстъпи, защото и той е доста опак и може сам да си намери път в живота. Просто исках да се върне. По едно време ме обвиняваше, че когато е трябвало да избирам между двамата, съм избрала съпруга си. Но аз се бях омъжила за този човек… И го съжалявах… — за момент гласът й изневери и тя замълча. После продължи: — Радвам се за Майриг, той остана приятел и на двама ни.
— Разбирал се е доста добре и с мъжа ти, нали? Между тях не е имало лоши чувства…
— Не, ни най-малко! — тя бе смаяна от въпроса. — Погаждаха се добре, никога не са се спречквали. Жерваз беше много великодушен с него, макар че не му обръщаше особено внимание. А му дава и добра издръжка… даваше му! О, как ще преживява сега, ако престане да я получава? Ще трябва да се посъветвам с хора, които познават закона, аз самата не разбирам…
Изглежда, нямаше нищо подозрително около Майриг, макар той чудесно да е знаел как да се сдобие с отровата. Същото важеше и за Елфрик, който бе идвал в сушилнята и бе видял къде стои лекарството. Който и да спечелеше от смъртта на Бонел, Майриг само губеше. Незаконните синове на едрите земевладелци бяха твърде много на този свят. Един извънбрачен син, подхванал обещаващ занаят и обезпечен парично, всъщност беше късметлия и нямаше причини да се оплаква. А това бе сериозно основание да скърби за смъртта на баща си.
— А Елфрик?
Мракът навън се бе сгъстил още повече и сега пламъчето на светилника озаряваше двамата по-ярко. Сериозното овално лице на Рихилдис излъчваше бледо сияние, очите й бяха кръгли като пълни месечини.
— Елфрик е друга работа — каза тя. — Съпругът ми не беше лош човек и не се е стараел да взема повече от онова, което му се полага законно. Ала законът понякога е несправедлив. Бащата на Елфрик се родил свободен като теб и като мен, но бил изтърсакът в един съвсем малък чифлик, едва стигащ да изхрани и един син. И вместо да го подели с брат си, когато баща им се споминал, оставил му всичко и се главил при съпруга ми да обработва един вилански парцел, останал без наследници. Приел по своя воля да изпълнява обичайните повинности на крепостник, без да се отказва от свободата си. Елфрик на свой ред бил по- малкият син на баща си и постъпил като слуга в домакинството на съпруга ми, когато семейството на брат му се увеличило достатъчно, за да стопанисва земята самостоятелно. И когато реши да даде имението на манастира и се наканихме да се пренасяме тук, Жерваз избра тъкмо него да вземе за слуга, защото беше най-сръчният от всички. Елфрик не искаше да дойде и каза, че ще си търси друго място, за да си вади хляба, но тогава Жерваз се обърна към съда и той постанови, че момъкът е вилан, понеже и брат му, и баща му изпълнявали обичайната повинност срещу предоставената им земя. Така Елфрик стана крепостен, макар че баща му се е родил свободен човек. Тежко го понася — каза печално Рихилдис. — Никога не се е чувствал вилан, беше свободен мъж, който си вършеше работата срещу заплащане. Това става с мнозина: не са и помисляли, че могат да бъдат закрепостени, и им идва изневиделица.
Мълчанието на Кадфел я жегна. Той си мислеше, че поне още един човек е имал причини да бъде страшно разгневен на Бонел, знаел е как да се сдобие с отровата и от всички заподозрени е имал най- голяма възможност да я използва незабелязано. Ала съзнанието на Рихилдис бе заето от печалната картина, която току-що бе нарисувала, и тя взе умисленото мълчание на Кадфел за упрек към покойния й съпруг. Там, където не бе останала любов, тя храбро търсеше поне справедливост.
— Грешиш, ако смяташ, че вината е само в едната страна. Жерваз бе убеден, че е в правото си, а законът го подкрепи. Не съм чувала да е измамил някого, но държеше да си получи онова, което смяташе, че му се полага. А Елфрик сам си утежнява положението. Жерваз никога не го тормозеше, защото момъкът си беше работлив по природа, но когато загуби свободата си, се заинати, нарочно превръщаше работата си в робски труд и при всяка възможност изтъкваше положението си на крепостен. Това не е раболепие, а дързост, той все едно дрънчеше с оковите си. По този начин наистина оскърбяваше господаря си и мисля, че двамата започнаха да се ненавиждат. Освен това и Олдит… Не й е казал думичка, но аз зная. Гледа след нея, сякаш са му изтръгнали сърцето. Но какво може да предложи той на свободно момиче като нея? Дори и Майриг е къде-къде по-добра партия, а и той се зазяпва по нея. Казвам ти, Кадфел, толкова неприятности и тревоги имах с това домакинство. И сега какво ме сполетя! Помогни ми! Кой друг, ако не ти? Помогни на сина ми! Вярвам, че можеш, стига да пожелаеш.
— Мога да ти обещая — отвърна Кадфел, след като известно време мисли съсредоточено, — че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да открия убиеца на съпруга ти. Длъжен съм да го направя все едно кой е. Това ще те удовлетвори ли?
— Да! — отвърна тя. — Аз зная, че Едуин е невинен. Ти все още не си сигурен в това, но сам ще се увериш!
— Добро момиче! — възкликна сърдечно Кадфел. — Ето такава те помня открай време. И дори сега, преди да съм научил онова, което ти вече знаеш, мога да ти обещая още нещо. Ще помогна на сина ти, доколкото мога, независимо дали е виновен, или не, но без да крия истината. Това стига ли?
Тя само кимна. Внезапно на лицето й се изписа мъка — не само от преживяванията през този ужасен ден, а и от много други преди него.
— Имам чувството — каза нежно Кадфел, — че търде много си се откъснала от собствените си корени, като си се омъжила за собственик на имение.
— Така е! — промълви тя, сълзите най-накрая бликнаха и тя се разрида съкрушена на рамото му.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Брат Денис, хоспиталиерът, който научаваше всички новини от пътниците, отсядащи в крилото за гости, донесе на път за вечерня, че историята за смъртта на Бонел и за издирването на доведения му син е плъзнала из цял Шрусбъри и че сержантът на наместника е ударил на камък в дърводелската работилница на Мартин Белкот. Обърнали наопаки къщата и двора на майстора, но от момчето нямало следа. Сержантът
