— Достатъчно! — прекъсна го весело брат Марк, без да задава повече въпроси, което обаче не означаваше, че умът му не работи трескаво. — Ще ви трябва ли и ножица за тонзурата?
— Ставаш възмутително дързък — отбеляза Кадфел, ала по-скоро с одобрение, отколкото с негодувание. — Не, ще разчитаме на качулката и на мразовитото утро. Отивай, момче, отивай да се напариш и се пъхай в постелята.
За приготвянето на сиропа, който се вареше от сушени билки и мед на слаб огън, трябваше да се напали мангалът, тъй че някой гост можеше да се постопли до зори в сушилнята. Без да бърза, Кадфел стри билките на прах и започна да разбърква течността в гърнето върху скарата на мангала. Не беше сигурен, че стръвта, която бе заложил, ще свърши работа, ала несъмнено младият Едуин Гърни се нуждаеше спешно от подкрепа, за да излезе от тресавището, в което бе затънал. Монахът дори не бе сигурен, че семейството на Белкот знае къде се намира той, ала подозираше, че единайсетгодишната Алис с нейната гордост на стопанка и целомъдрено мълчание, дори и да не се ползваше с доверието на брат си, бе доста наясно за неща, които той смяташе за свои тайни. Ако Рихилдис му бе казала истината, Едуин бе там, където бе и Едуай. Ако единият се окажеше в беда, другият щеше да бъде до него. Приятелството бе добродетел, която Кадфел искрено ценеше.
Нощният мрак навън застиваше, до сутринта щеше да стегне мраз. Само приглушеното къкрене и случайното прошумоляване на ръкавите му, докато бъркаше отварата, нарушаваха тишината. Тъкмо бе започнал да мисли, че рибата няма да клъвне — минаваше десет часа и мракът навън бе станал съвсем плътен, — когато долови, че мандалото се повдига бавно и предпазливо. Вратата се отвори буквално на косъм и оттам нахлу студен повей. Монахът не помръдваше. Стоеше, без да издава звук. Тревожното диво създание можеше лесно да се подплаши. След миг един тънък млад и предпазлив глас произнесе едва чуто отвън:
— Отец Кадфел?
— Тук съм — отвърна невъзмутимо брат Кадфел. — Влизай и добре дошъл.
— Сам ли сте? — прошепна гласът.
— Да. Влез и затвори вратата.
Момчето плахо се промъкна вътре и затвори след себе си. Кадфел забеляза обаче, че не пусна мандалото.
— Казаха ми… — не искаше да издаде откъде е научил, — казаха ми, че тази вечер сте говорили със сестра ми и зет ми и че ще бъдете тук. Имам нужда от помощ… Споменали сте, че знаете… майка ми от едно време. Вие сте онзи Кадфел, дето заминал на кръстоносен поход, за когото тя толкова ни е говорила… Кълна се, че нямам пръст в убийството на пастрока ми! Дори нямах представа какво е станало с него, докато не научих, че хората на наместника ме търсят за убийство. Вие сте казали, че сте добър приятел на майка ми и че тя може да разчита на вашата помощ, затова дойдох при вас. Към никой друг не мога да се обърна. Помогнете ми, моля ви!
— Ела, седни до огъня — каза спокойно Кадфел. — Поеми си дъх, отговори ми честно на един въпрос и тогава ще можем да говорим. Кажи ми истината, ти ли наръга Жерваз Бонел с ножа?
Момчето бе приседнало предпазливо в края на пейката и протегнеше ли ръка, Кадфел можеше да го докосне. Заревото открояваше строен жилав юноша, слаб, израсъл високо за годините си. Беше облечен в къса роба и панталони като момците на село, на гърба му висеше качулка. Имаше буйна, гъста къдрава коса. На червеникавата светлина изглеждаше ръждивокестенява, ала през деня сигурно беше по-светла, като дъбова дървесина. Лицето му все още бе с детски овал, но очертаващите се скули вече загатваха за бъдеща мъжественост. В момента половината от лицето му се заемаше от чифт огромни разширени очи, които се взираха непоколебимо в брат Кадфел.
— Никога не съм вдигал ръка срещу него — възпротиви се яростно и искрено момчето. — Той ме обиди пред ба… майка ми, в онзи миг го мразех, но не съм го ръгал с нож. Заклевам се!
И съвсем млад човек, стига да е достатъчно находчив и много изплашен, може да прояви коварство, за да се защити, ала Кадфел бе готов да се закълне, че тук нямаше измама. Момъкът наистина не знаеше от какво е загинал Бонел. Това нямаше как да е било съобщено на семейството му, нито пък огласено от глашатая по улиците, а убийство най-често означава бърз удар със стоманено острие в пристъп на ярост. Едуин беше приел тази вероятност, без ни най-малко да се усъмни.
— Добре! Сега ми разкажи какво точно се случи там. Аз те слушам много внимателно.
Момчето облиза устни и започна. Разказът му съвпадаше с думите на Рихилдис: Майриг го уговорил да отиде и да се сдобри с Бонел заради майка си. Да, чувствал се огорчен и ядосан, задето бил подло лишен от обещаното наследство, защото обичал Молили, разбирал се с тамошните хора и щял да направи всичко възможно, за да стопанисва имота добре и справедливо, ако станел негов. Но занаятът му се удавал, а гордостта не му позволявала да се стреми към нещо, което не може да има, или да достави удоволствие на човек, нарушил думата си. Само от грижа за майка си се съгласил да тръгне с Майриг.
— И отиде с него първо в лечебницата — подсказа му Кадфел, — за да видите стария му роднина Рийс.
За миг момчето като че ли се обърка. Тогава Кадфел се изправи, много спокойно и непринудено, и закрачи из сушилнята. Не се приближаваше видимо към леко открехнатата врата, ала с цялото си същество долавяше тънката ивица мрак и пронизващия студ зад нея.
— Да… те, аз…
— Ходил си там с него веднъж и по-рано, когато си му помогнал да занесе аналоя за параклиса на Света Богородица, нали?
Изражението на лицето му леко се проясни, ала челото му остана тревожно сбърчено.
— Да, то… носихме го заедно. Но какво общо има това?…
Както крачеше из сушилнята, Кадфел се бе приближи до вратата и посегна с ръка, сякаш за да я придърпа, но вместо това рязко я бутна навън, пресегна се с другата ръка и сграбчи кичур гъста къдрава коса. Отвън някой приглушено изпищя с оскърбление и ярост, но не помисли да бяга, а последва ръката на монаха в сушилнята. В известен смисъл това бе достолепно влизане: с изправена стойка, вирната брадичка и искрящ поглед, все едно ръката на Кадфел не опъваше, вероятно доста болезнено, къдриците му.
Беше строен, атлетичен младеж с обидено изражение, двойник на първия, само че вероятно малко по- смугъл и по-буен, защото бе по-изплашен и по-вбесен от страха си.
— Господарят Едуин Гърни? — попита спокойно Кадфел и пусна кичура гъста кестенява коса с почти ласкав жест. — Очаквах те.
Този път монахът затвори плътно вратата — навън вече нямаше кой да се ослушва, притаил дъх като преследвано животинче, озъртащо се в мрака за ловците.
— Е, след като вече си тук, седни до своя близнак… вуйчо ли беше, племенник ли, май няма да се науча да ви различавам… И се успокой! Тук е по-топло, отколкото навън, вие сте двама, а на мен току-що ми бе напомнено деликатно, че вече не съм толкова млад. Не възнамерявам да пратя за помощ, за да се разправя с вас, а и вие нямате нужда от помощ, за да се справите с мен. Защо да не сравним своите предположения за това, каква е истината, и да видим с какво разполагаме?
Второто момче също като първото беше без наметало и леко трепереше от студ. То с радост пристъпи към пейката до разжарения мангал, като потриваше премръзналите си ръце, и се настани покорно до своя приятел. Така както бяха седнали един до друг, ясно се забелязваха общите им черти, в които Кадфел смътно долавяше чертите на някогашната Рихилдис, но като цяло приликата не бе толкоба голяма, че да причини объркване, когато момчетата бяха заедно. Поотделно обаче човек можеше и да ги обърка.
— Така си и мислех — отбеляза Кадфел, — пред мен Едуай се представи за Едуин, за да не падне той в евентуален капан и да не се разкрива, докато не се увери, че нямам намерение да го заловя и да го предам в ръцете на наместника. При това беше се подготвил доста добре…
— И въпреки това изпорти работата — отбеляза Едуин снизходително, с нескрита насмешка.
— Не съм! — отвърна разгорещено Едуай. — Ти ми разказа историята само наполовина. Какво трябваше да отговоря, когато брат Кадфел ме попита за ходенето до лечебницата тази сутрин? Нищо не ми каза за това.
— А защо трябваше да ти казвам? Изобщо не се сетих, пък и какво значение има? А ти наистина изпорти работата. Чух те как тръгна да казваш „баба“ вместо „мама“ и „те“ вместо „ние“. Чу те и брат Кадфел, иначе
