засега не е наша грижа.
Той вече съжалява, помисли си Кадфел, че в първоначален порив на състрадание и съчувствие бе разпоредил гробът на Бонел да бъде в напречния кораб на църквата, но сега беше под достойнството му да оттегли жеста си. Слава Богу, Рихилдис щеше да намери възможната утеха в едно тържествено и достойно погребение, тъй като всички дела на Робърт неизбежно носеха печата на величавост. Жерваз бе положен в параклиса на църквата и щеше да остане там до падането на нощта. Това щеше да я успокои. Монахът бе сигурен, че Рихилдис чувства някаква вина към мъртвеца. И всеки път, щом самотата я сграбчеше, тя щеше да подхваща безкрайната изтощителна игра: само ако… ако не го бях приела… ако бях успяла някак да оправя отношенията им с Едуин… можеше да е жив и здрав до днес!
Кадфел престана да слуша безсмисления разговор за възможна покупка на още земя, за да се увеличи гробищната площ, и насочи мислите си към своя собствен, доста по-неотложен проблем. Нямаше да бъде невъзможно да си намери някоя работа във Форгейт точно по времето, когато конярите щяха да местят конете, и послушниците нямаше да се питат къде отива. Освен това можеше да изведе Едуин от неговото убежище в монашески одежди на бенедиктинец, както и го беше въвел, стига да избереше подходящия момент. Добре, но къде? Несъмнено не към манастира. В една или две къщи по пътя към „Свети Джайлс“ имаше хора, които го бяха викали при болест, беше се грижил за децата им, когато имаха треска. Може би заради него щяха да се съгласят да подслонят един момък, въпреки че мисълта да ги намеси не му харесваше особено. Имаше и друга възможност. В края на този отрязък от пътя се намираше приютът за прокажени „Свети Джайлс“, където младите братя често отслужваха част от своето послушничество в грижа за клетниците. Там можеше да се уреди нещо, за да се укрие едно преследвано момче.
Изведнъж Кадфел чу някой да произнася името му и това рязко го изтръгна от мислите. От другата страна на залата, колкото може по-близо до приор Робърт, брат Джером се бе изпъчил в цял ръст. Мършавата му фигура излъчваше престорено смирение, очите му бяха полупритворени в свята благо- честивост. И точно той току-що бе произнесъл името на брат Кадфел с отблъскваща загриженост и любов!
— … не казвам, отче, че има нещо нередно в поведението на нашия скъп и дълбоко уважаван брат. Моля за помощ и напътствия единствено заради неговата душа, защото той е в опасност. Отче, научих, че много отдавна, още преди да откликне на своето благословено призвание, брат Кадфел е имал светски отношения от любовен характер с дамата, която понастоящем се явява господарката Бонел и гостенка на тази обител. След смъртта на нейния съпруг той отново е влязъл в общение с нея, без това да бъде по негова вина, о, не говоря за вина, тъй като брат Кадфел е бил повикан да помогне на един издъхващ човек. Но да помислим, братя, на колко коварно изкушение може да бъде подложено благочестивото рвение на един брат, когато неочаквано отново се окаже тъй близо до своята отдавна забравена и отминала любов според разбиранията на този свят!
Ако се съдеше по вирнатата глава и източения врат, които му позволяваха да погледне още по-отвисоко изложения на опасност брат, приор Робърт наистина разсъждаваше над чутото. Както и самият Кадфел — първоначално с учудване и негодувание, впоследствие бързо заменени от хладна неприязън и разбиране. Той бе подценил както безочливостта на брат Джером, така и неговата злоба. Това грамадно месесто ухо трябва да се е притискало доста страстно към голямата ключалка на вратата на Рихилдис, за да е чуло толкова много.
— Твърдиш ли — попита недоверчиво Робърт, — че брат Кадфел е влизал в запретен разговор с тази жена? По какъв повод? Ние всички тук знаем, че той бе до смъртното ложе на господаря Бонел и направи всичко, което бе по силите му, за да спаси нещастника, и че горката съпруга тогава също е присъствала. Нямаме основание да го корим за това, негово задължение е да бъде там, където се нуждаят от него.
Брат Кадфел, към когото до този момент не се бе обърнал никой, остана да седи в мрачно мълчание и ги остави да продължат, тъй като нападението очевидно бе също толкова неочаквано за Робърт, колкото и за самия него.
— О, не, никой от нас не би оспорил това — съгласи се Джером любезно. — Негов християнски дълг беше да окаже помощ според възможностите си, което и стори. Но както научих, снощи нашият брат отново е посетил вдовицата и е разговарял с нея. Без съмнение, за да успокои и да утеши опечалената. Но няма защо да обяснявам какви опасности се таят в едно такова посещение, отче. Да пази Господ от мисълта, че мъж, някога сгоден и загубил своята бъдеща съпруга, предпочела друг, непременно ще се отдаде на ревност на стари години, след като вече се е отрекъл от света, когато отново срещне предмета на някогашните си чувства. Не, излишно е дори да го обсъждаме. Но няма ли да е по-добре, ако все пак нашият обичен брат бъде отстранен и от изкушенията на спомена? Говоря като човек, който взема присърие неговото добруване и духовно здраве.
Говориш, помисли си Кадфел, скърцайки със зъби, като човек, дето най-накрая се е сдобил с оръжие срещу оногова, когото безрезултатно е мразил от години. И, прости ми, Господи, но ако можех сега да извия този мършав врат, щях да го сторя с истинска наслада!
Той се изправи и излезе от своето закътано място.
— Аз съм тук, отче приоре, разпитайте ме за моите действия, ако желаете. Брат Джером проявява болезнена чувствителност по отношение на моето призвание, което ни най-малко не е застрашено.
Приор Робърт продължи да го гледа твърде замислено за удоволствие на Кадфел. Без съмнение той би се възпротивил на всяко предположение за непристойно поведение на някой от своите подчинени и би ги защитавал пред света заради самия себе си, но нищо чудно да посрещне с радост една възможност за ограничаване на самостоятелните действия на човек, който неизменно му създаваше напрежение, сякаш намираше в откритата, практична, сговорчива и търпелива независимост на Кадфел някакво скрито желание за глумене и забава.
Той не беше глупав и едва ли бе пропуснал да забележи как му се внушаваше косвено, че когато срещнал някогашната си любима, омъжена за друг, Кадфел се е поддал на ревността до такава степен, че се е изкушил да премахне своя съперник със собствените си ръце. Кой в края на краищата знаеше по-добре от него свойствата на растенията и билките или пък пропорциите, в които трябва да се използват за добро или за зло? Да не дава Господ някой да си го помисли, бе казал Джером набожно, и привидно отхвърляше идеята, ала всъщност изкусно я бе натрапил на присъстващите. Робърт едва ли щеше да приеме сериозно подобна мисъл, но пък и нямаше да я порицае у Джером, който беше безкрайно раболепен към него и му служеше безпрекословно. Нито пък можеше да се твърди със сигурност, че подобно деяние е напълно изключено. Кадфел лично бе приготвил маслото от вълче биле и отлично знаеше какви са свойствата му. Дори не му се налагаше да си го набавя тайно, имаше го при себе си; и ако го изпратеха спешно при болен на смъртно ложе, кой би могъл да докаже, че не той е сложил отровата, чието действие уж се е опитвал да предотврати? А аз видях Елфрик да прекосява двора, помисли си Кадфел, и можех много лесно да го спра, за да си разменим някоя дума, да вдигна капака от любопитство към пикантния мирис, да разпитам за кого го носи, след което да прибавя, още малко подправка, вече собствено производство. Моментно отклоняване на вниманието и всичко би било съвсем възможно. Колко лесно е да насочиш към някого подозрение, което не може да се опровергае!
— Истина ли е, братко — попита Робърт важно, — че господарката Бонел е твоя близка позната от младостта ти, още преди да положиш обет?
— Да — отвърна Кадфел без заобикалки, — ако под близка имате предвид обичана. Преди да потегля на кръстоносен поход, ние се сгодихме, макар и тайно от всички. Това се случи преди повече от четирийсет години и оттогава не я бях виждал. Омъжила се е в мое отсъствие, а след завръщането си аз надянах расото — колкото по-малко думи, толкоз по-добре.
— Защо не спомена нито дума за това, когато пристигнаха в нашата обител?
— Аз не знаех коя е господарката Бонел, докато не я видях. Името не ми говореше нищо, бях чувал само за първия й брак. Повикаха ме в къщата, както знаете, и отидох най-добронамерено.
— Признавам, че е така — отстъпи Робърт — Не съм забелязал нищо нередно в поведението ти там.
— Аз не намеквам, отче приоре — побърза да го увери Джером — че брат Кадфел е сторил нещо, което заслужава порицание… — многозначителният завършек добави безмълвното „и все пак“, но брат Джером не стигна чак дотам, че да го изрече на глас. — Безпокоя се само да бъде предпазен от капаните на изкушението. Дяволът се проявява дори чрез християнска любов.
