Мери, Мери

Откъде сме сигурни, че си имаме работа само с един убиец? Отговор: Не сме сигурни, но всички признаци засега сочат към това.

Откъде сме сигурни, че си имаме работа с убиец жена? Отговор: От откритите женски косми под стикерите в киносалона в Уестуд Тиътър — вероятно на жената нападател.

— Сега може би е подходящият момент да помолим агент Крос да направи обзор на профила, изготвен от ФБР. Доктор Крос пристигна от Вашингтон, където е играл водеща роля за решаването на такива сложни случаи със серийни убийци, като тези с Гари Сонежи и Кайл Крейг.

Като че ли стотина чифта очи се извърнаха да ме огледат. Бях дошъл на този брифинг само като наблюдател, но ето че сега искаха да ме избутат в средата на сцената. Но нямаше смисъл да пропускам тази възможност или което бе по-лошо — да загубя времето на присъстващите.

— Позволете ми да започна с това, че все още не съм абсолютно убеден, че Мери Смит е жена — заявих наместо встъпление.

Тези мои думи трябваше да събудят дори спящите по задните редове.

50

И успяха. В стаята настъпи оживление. Поне успях да привлека вниманието им.

— Не твърдя, че убиецът е мъж, но определено не изключваме тази възможност. Предполагам, че и вие не я изключвате. Обаче — добавих аз с по-висок глас, за да надделея над надигащия се в залата ропот — съществуват няколко факта около този случай, за които бих могъл да говоря. Засега ще използвам женски род и ще наричам убиеца „тя“. По всяка вероятност тя е от бялата раса, на възраст от средата на тридесетте до четиридесетте години. Кара собствен автомобил, което обаче не ни дава кой знае колко ценна информация, понеже в скъпите предградия, където се подвизава, всички местни жители имат коли. Най- вероятно е образована и също толкова вероятно има добра работа. Може би работи в сферата на услугите и не е изключено да притежава много добра квалификация.

Продължих още малко все в същия дух, след което трябваше да отговоря на въпросите, които колегите ми зададоха. Когато свърших, Джийн Галета даде думата на специалиста по балистика, който обясни какво бе установил за оръжието на престъпленията. Накрая Галета закри срещата.

— Имам да ви съобщя още нещо — добави тя. — Кайлийн, моля те, седни си на мястото. Благодаря ти, Гери. Още не сме приключили. Ще ви съобщя, когато съм готова. — Тя изчака залата да утихне и тогава продължи: — Излишно е да ви напомням как реагират медиите по този случай. Понякога се стига до смехотворни твърдения и предположения. Искам всеки от вас да мисли и действа така, сякаш през цялото време е в обсега на телевизионните камери и фотоапаратите на репортерите, защото това наистина може да се окаже самата истина. Така че, колеги, абсолютно никакви издънки не бива да се допускат. По тази точка от дневния ред съм непреклонна като рак на белия дроб. Няма да бъдат поощрявани каквито и да било отклонения от стандартните процедури.

Направи ми впечатление, че докато говореше, детектив Джийн Галета хвърляше чести погледи към Ван Алсбург. Днешната процедура по всяка вероятност бе обсъждана на закрито съвещание при заместник- кмета. Тогава се досетих, че тъкмо в тази година предстояха избори за кметската управа на града. Следователно кметът отчаяно се нуждаеше от успешно разрешаване на случая, при това колкото можеше по-скоро. Но аз се съмнявах, че ще успеем да се справим толкова бързо.

— Е, добре, засега това е всичко — най-после обяви детектив Джийн Галета и в залата настъпи раздвижване. Тя улови погледа ми и кимайки, ми даде знак да я последвам в намиращата се в съседство зала за пресконференции.

Трябваше да си проправя път сред навалицата, като през цялото време се питах какво толкова иска да си говорим.

— Какво има? — попитах я, когато тя затвори вратата зад нас.

— Какво, по дяволите, беше това? — ядосано извика тя.

Примигнах учудено.

— Кое това?

— Опитваш се да ми противоречиш, като твърдиш, че Мери Смит е мъж, и по този начин създаваш ненужно объркване. Хората ми трябва да са максимално концентрирани върху случая. Освен това трябваше да ме уведомиш, преди да започнеш да ни сервираш нелепите си предположения ни в клин, ни в ръкав.

— Нелепи предположения? Ни в клин, ни в ръкав ли? Вече говорихме за това и аз ти казах какво мисля.

— Да, и го отхвърлихме.

— Не, ти го отхвърли. Ти, Джийн. Знам, че си под огромно напрежение…

— Наистина е така, по дяволите! Тук е Лос Анджелис, а не Вашингтон. Идея си нямаш какво означава това.

— Обаче имам една друга идея. Ако в бъдеще отново ме поканиш да присъствам на подобен брифинг, най-добре ще е предварително да съгласувам с теб моите изказвания, за да избегнем неприятните изненади. И се опитай да си спомниш какво каза там преди малко. За това как съм успял да заловя Гари Сонежи и Кайл Крейг.

Опитвах се да изглеждам спокоен, а гласът ми да звучи окуражаващо, но от друга страна, не ми се искаше да не споделям мнението си само защото мога да раздразня някого.

Джийн ядосано стисна зъби и за миг сведе очи към пода.

— Добре тогава. Добре. Съжалявам.

— А само колкото да допълня, бих добавил: никога не съм твърдял, че си длъжна да се съобразяваш с мен. Случаят е твой, но за нещо толкова голямо и трудно за разрешаване ще ти е необходимо цялото самообладание, което притежаваш.

— Знам, знам. — Тя въздъхна дълбоко, но не от облекчение, а по-скоро за да прочисти гърлото си. След което обаче се усмихна. — Знаеш ли какво ми хрумна, че мога да направя за теб? Обичаш ли суши? И въобще познаваш ли азиатската кухня? Обещавам ти, ако се съгласиш да те заведа в някой японски ресторант, няма да говорим по работа.

— Благодаря за поканата. Но днес не ми е до ресторанти. Съжалявам, но съм решил оттук да се върна направо в кабинета. Джийн, аз не мисля, че убиецът е жена. Но кой тогава се крие зад всичко това? Нека да отложим тази среща за друг път, става ли?

— Добре, нека е друг път — кимна Джийн, след което се отдалечи от мен все така забързано, както по- рано, когато влезе в залата за пресконференции.

51

През следващите няколко часа успях да се съсредоточа върху работата си. Бях изпаднал в онова най- продуктивно за мен състояние, за което копнеех всеки път, когато сядах на бюрото.

Проиграх няколко хипотези с помощта на системата VICAP17, като при всяка проверка се стараех да открия известни сходства с регистрираните убийства в архива на полицията в Лос Анджелис. Засега обаче не можех да попадна дори на най-незначителни прилики.

Накрая нещо успя да привлече вниманието ми. Едно тройно убийство, извършено преди три месеца.

Случило се обаче не в Ел Ей, а в Ню Йорк. Убийствата били извършени в един киносалон, в Сътън Тиътър на Източна петдесет и седма улица. Още от пръв поглед детайлите ме заинтригуваха.

Главното бе това, че тези убийства в Ню Йорк бяха останали неразкрити. Нюйоркската полиция въобще нямаше представа как да подходи, за да стигне до някакво решение. Също като загадъчните убийства в Лос Анджелис.

За убийствата в Ню Йорк също липсваха предположения за мотивите. Това ми се стори твърде важно обстоятелство. Може би тази поредица от еднообразни убийства е започнала много по-рано, отколкото допускахме. Не трябваше да се изключва и вероятността убиецът да се окаже от Ню Йорк.

Събрах различните данни от разследването на убийствата на Източна петдесет и седма улица в Ню Йорк и се заех внимателно да изчета всичко докрай. В онзи следобед беше убит един от посетителите, както и