— Ама че глупости — каза с писклив глас дядото. — Когато бях дете, ходехме на лов и убивахме гризлитата с голи ръце. Нямаше такива новоизлюпени…
— Дядо — сряза го Голегър, — млъкни. Не си толкова стар. А освен това си лъжец.
— Спомням си, че веднъж отидох в гората и едно гризли изскочи насреща ми. Нямах пушка. Добре, ще ви кажа. Просто бръкнах в устата му…
— Бутилката ти е празна — рече хитро Голегър и настана пауза, докато дядото учудено провери това. Тя не бе празна.
— Препоръчаха ви горещо — рече нетърпеливият мъж. — Надявам се, че ще можете да ми помогнете. Съдружникът ми и аз сме почти на края на силите си.
Голегър го погледна озадачено.
— Имате съдружник? Кой е той? А във връзка с това, кой сте вие?
Настъпи мъртва тишина, докато нетърпеливият човек се бореше с изненадата. Дядото остави бутилката си и каза:
— Не беше празна, но сега вече е. Къде има друга?
— Мистър Голегър — рече тихо мъжът като премигна, — нищо не разбирам. Обсъждахме…
— Знам. Съжалявам — отвърна Голегър. — Проблемът е, че не мога да се справям с технически проблеми, докато… ъ… не бъда стимулиран. Тогава съм гений. Но ужасно забравям. Сигурен съм, че мога да реша проблема ви, но факт е, че съм забравил какъв е той. Предлагам ви да започнете отначало. Кой сте вие и дали ли сте ми вече пари?
— Казвам се Джонас Хардинг — започна нетърпеливият мъж. — В джоба си имам петдесет хиляди кредита, но все още не сме се споразумели.
— Тогава ми ги дайте и ще се споразумеем — каза Голегър със зле прикрита алчност. — Имам нужда от пари.
— Наистина имаш — намеси се дядото, като търсеше нова бутилка. — В банката си толкова на червено, че заключват вратите, когато те видят да идваш. Искам да пия.
— Опитай от машината — предложи му Голегър. — А сега, мистър Хардинг…
— Искам бутилка. Нямам й вяра на тази твоя бракма.
Хардинг, въпреки цялото си нетърпение, не можа да скрие нарастващия си скептицизъм.
— Колкото до парите — каза той, — мисля, че може би ще е по-добре най-напред да си поговорим малко. Препоръчаха ви много горещо, но може би днес не сте във форма.
— Напротив, обаче…
— Защо трябва да ви давам парите, преди да сме се споразумели? — възпротиви се Хардинг. — Особено след като сте забравили кой съм и какво искам.
Голегър въздъхна и се предаде.
— Добре. Кажете ми кой сте и какво желаете. Искам да кажа…
— Ще си отида у дома — заплаши дядото. — Къде има бутилка?
— Вижте, мистър Голегър — рече отчаяно Хардинг, — всичко си има граници. Идвам тук и този ваш робот ме обижда. Дядо ви настоява да пийна с него и почти ме отравя…
— Аз съм откърмен с такава ракия — промърмори дядото. — А младите сополанковци не могат да я пият.
— Нека тогава да обсъдим проблема — умно отклони темата Голегър. — Започвам да се чувствам добре. Просто ще се отпусна тук върху дивана, а вие може да ми разкажете всичко. — Той се излегна и засмука лениво мундщука на машината за напитки, през който потече джин. Дядото изруга.
— Сега — рече Голегър — ми разкажете всичко отначало.
Хардинг въздъхна слабо.
— Добре. Аз и съдружникът ми притежаваме фирмата „Адренал“. Извършваме услуги. Луксозни услуги, в съответствие с модата на деня. Както вече ви казах…
— Всичко съм забравил — промълви Голегър. — Трябваше да направите копие с индиго. Какво извършвате значи? Представих си невероятна картина, в която строите малки сглобяеми къщички върху чифт бъбреци, но знам, че трябва да съм сгрешил.
— Точно така — отсече Хардинг. — Ето ви второто копие. Работата ни е да повдигаме нивото на адреналина. Днес хората живеят спокоен и сигурен живот…
— Ха! — горчиво се намеси Голегър.
— … което се постига със системите за сигурност, напредъка в медицината и цялостното структуриране на обществения живот. Обаче надбъбречните жлези имат жизненоважна функция, необходима за поддържане на здравето на нормалния човек. — Хардинг явно се бе впуснал в добре познат търговски брътвеж. — Преди хилядолетия сме живели в пещери и когато от джунглата е изскачал саблезъб тигър, жлезите, произвеждащи адреналин, или с други думи надбъбречните жлези, мигновено са реагирали, като са заливали кръвната ни система с този хормон. Следвало е незабавно действие — било то атака или бягство, — а такива периодически инжекции на адреналин в кръвта са поддържали във форма цялото тяло. Да не споменаваме психологическите предимства. Човекът е животно, което обича да се съревновава. Сега губи този си инстинкт, но той може да бъде подсилен чрез изкуствено стимулиране на надбъбречната жлеза.
— Ще пийнете ли? — обади се с надежда дядото, въпреки че не разбираше нищо от обясненията на Хардинг.
Лицето на Хардинг се изкриви. Той се наведе напред, за да каже поверително:
— Романтика. Това е отговорът. Предлагаме приключения. Безопасни, вълнуващи, драматични, възбуждащи, романтични приключения на уморения съвременен мъж или жена. Не косвеното, незадоволително възбуждане от телевизията, а истинско. Фирмата „Адренал“ ви предлага приключения и едновременно с това подобряване както на физическото, така и на психическото ви здраве. Трябва да сте виждали рекламите пи: „Скучаете ли? Уморени ли сте? Опитайте Лова и ще се върнете освежени, щастливи и здрави, готови да покорите света!“
— Лова ли?
— Той е най-търсената ни услуга — обясни Хардинг, като изпадна в още по-голям професионален ентусиазъм. — Наистина това не е ново. Някога туристическите бюра рекламираха вълнуващия лов на тигри в Мексико…
— В Мексико няма тигри — рече дядото. — Бил съм там. Предупреждавам ви, че ако не ми намерите бутилка, веднага се връщам в Мейн.
Но Голегър се концентрираше върху проблема.
— Не разбирам за какво съм ви необходим тогава. Не мога да ви доставя тигри.
— Мексиканският тигър в действителност бе само един представител на семейство котки. Пума, ако не се лъжа. Разполагахме със специални резервати из целия свят, доста скъпи за създаване и поддържане, и в тях провеждахме Лова, като предварително планирахме с голямо внимание всяка подробност. Опасността трябваше да бъде минимална — на практика, отстранена напълно. Но имахме нужда от някаква илюзия за опасност, която да действа възбуждащо на клиента. Опитахме се да дресираме животните така, че да спират, преди да наранят някого, но… това не бе съвсем успешно. Загубихме неколцина клиенти, принуден съм да призная със съжаление. Инвестицията бе огромна, така че трябва да си възвърнем парите. Открихме обаче, че не можем да използваме тигри, нито каквито и да са други по-едри хищници. Просто не е безопасно. И в същото време трябва да съществува илюзията за опасност! Проблемът е, че се превръщаме в клуб за стрелба по подвижна цел от сигурно място. А в това преживяване няма нищо страшно, нищо вълнуващо за участниците.
— Искате ли да се позабавлявате, а? — предложи дядото. — Елате с мене в Мейн и ще ви покажа как се ловува наистина. В планините все още има мечки.
— Започвам да разбирам — рече Голегър. — Но колкото до личното преживяване… чудя се. Какво е определението за опасност в такъв случай?
— Опасност има, когато нещо се опитва да те хапне — поясни дядото. — Неизвестното, чуждото също е опасно, защото не го разбираме. Това е причината историите за призраци винаги да са търсени. Рев в тъмното е по-страшен от тигър на дневна светлина.
— Разбирам ви — кимна Хардинг. — Но има и други фактори. Играта не бива да бъде прекалено проста.
