не и преди да ми представите явно доказателство за смъртта на Джонас, което да задоволи застрахователните агенти.
— Каква логика — възхити се Джо. — Каква красива логика. Странно е, че такава логика може да се крие в такова непрозрачно чудовище.
— Бих изглеждал още по-чудовищен, приятелю, ако имах прозрачна кожа като твоята — рече Маккензи — и ако анатомическите атласи са точни. Но сега обсъждаме въпроса за тялото на съдружника ми.
— Това е невероятно — извика Голегър. — Вие, изглежда, сте готов да укриете престъпление или нещо такова.
— Значи потвърждавате обвинението.
— Ни най-малко! Вие сте прекалено уверен в себе си, мистър Маккензи. Бих се обзаложил, че вие сам сте убили Хардинг и сега се опитвате да прехвърлите вината върху мене. Откъде знаете, че е мъртъв?
— Съгласен съм, че това изисква известно обяснение — каза Маккензи. — Джонас бе последователен човек. Наистина не помня да е пропускал среща по една или друга причина. Той имаше една среща снощи, както и друга тази сутрин с мене. Освен това носеше петдесет хиляди кредита със себе си, когато дойде да ви види вчера вечерта.
— Откъде знаете, че е дошъл тук?
— Аз го докарах с моя въздухолет. Оставих го пред вратата ви и го видях да влиза.
— Добре, не сте го видели да излиза, но той излезе — рече Голегър.
Маккензи невъзмутимо продължи да изброява.
— Тази сутрин проверих досието ви, мистър Голегър, и то не е от добрите. Неуравновесен е най- малкото, което може да се каже за вас. Били сте забъркан в разни тъмни сделки и обвиняван за престъпления в миналото. Нищо не е било доказано, но вие сте ловък, предполагам. Полицията ще се съгласи с това.
— Те не могат да докажат нищо. Вероятно Хардинг си е у дома в леглото.
— Не е. Петдесет хиляди кредита са доста пари. А застраховката на съдружника ми възлиза на много повече от това. Работата ни ще закъса страшно, ако Джонас остане да се води като изчезнал. И тогава ще има следствие срещу вас. А то ще струва пари.
— Не съм убивал съдружника ви!
— Аха — усмихна се Маккензи. — Все пак, ако успея да докажа, че сте го убили, това ще доведе до същия резултат, което ще е от значителна изгода за мен. Виждате положението си, мистър Голегър. Защо не си признаете и не ми кажете какво сте направил с тялото, като така ще се измъкнете с пет хиляди кредита.
— Преди малко казахте десет хиляди.
— Вие сте луд — рече твърдо Маккензи. — Не съм казвал нищо подобно. Най-малкото не може да докажете, че е така.
— Добре — отвърна Голегър, — нека пийнем и да го обсъдим. — Беше му хрумнала нова идея.
— Великолепно предложение.
Голегър намери две чаши и включи машината за напитки. Напълни ги и предложи едната на Маккензи, но мъжът поклати глава и се пресегна за другата чаша.
— Може би е отрова — каза той загадъчно. — Лицето ви не предразполага към доверие.
Голегър не му обърна внимание. Надяваше се, че при наличието на две чаши тайнственото дребно кафяво животно ще достигне границата на възможностите си. Опита се да гаврътне уискито бързо, но само една мъчителна капка изгори езика му. Чашата бе празна. Той я свали и погледна към Маккензи.
— Евтин номер — отбеляза Маккензи, като остави собствената си чаша върху работната маса. — Не ми е притрябвало вашето уиски, разбирате. Но как успяхте да го накарате да изчезне ей така?
Побеснял от отчаяние, Голегър изръмжа през зъби:
— Аз съм магьосник. Продал съм душата си на дявола. За два цента ще ви накарам и вас да изчезнете.
Маккензи повдигна рамене.
— Не съм обезпокоен. Ако можехте, щяхте да сте го направили вече. Колкото до магьосничеството, съвсем не се отнасям скептично, особено след като видях онова чудовище да клечи там. — Той посочи третото динамо, което не бе никакво динамо.
— Какво? Искате да кажете, че и вие го виждате?
— Виждам повече, отколкото си мислите, мистър Голегър — отговори мрачно Маккензи. — А сега ще извикам полицията.
— Почакайте за момент. Няма да спечелите нищо по този начин…
— Няма да спечеля нищо и от приказките си с вас. След като сте упорит, ще ви предам на полицията. Ако те успеят да докажат, че Джонас е мъртъв, аз поне ще получа застраховката му.
— Изчакайте само за миг — рече Голегър. — Съдружникът ви наистина дойде тук. Искаше да му реша някакъв проблем.
— А. И решихте ли го?
— Н-не. Най-малкото…
— Тогава не мога да извлека никаква полза от вас — каза твърдо Маккензи и се обърна към вратата. — Мно-о-го скоро ще се видим пак.
Посетителят си тръгна. Голегър се отпусна изнемощял на дивана и се замисли. После вдигна очи и се вгледа в третото динамо.
Значи не бе халюцинация, както бе решил най-напред. Нито бе истинско динамо. Предметът бе тумбест и безформен, подобен на срязана пирамида, започнала да се стопява. Две големи сини очи — ахати или боядисан метал — го наблюдаваха. Не можеше да бъде сигурен. На височина бе около метър, а почти толкова бе и диаметърът на основата му.
— Джо — рече Голегър, — защо не ми каза за това нещо?
— Мислех, че си го видял — отвърна Джо.
— Видях го, но… какво е това?
— Нямам ни най-малка представа.
— Откъде се появи тук?
— Само твоят подсъзнателен двойник знае какво си правил снощи — обясни Джо. — Може би дядо ти и Джонас Хардинг знаят, но явно те не са наоколо.
Голегър отиде до видеотелефона и позвъни в Мейн.
— Дядо може да си е отишъл у дома. Малко вероятно е да е взел Хардинг със себе си, но не бива да пропуснем и тази възможност. Аз ще проверя за всеки случай. Поне едно нещо да е наред — очите ми спряха да сълзят. Какво бе онова устройство, което направих снощи? — Той се отправи към работната маса и разгледа загадъчното приспособление. — Питам се защо съм сложил обувалка в този механизъм?
— Ако поддържаше необходимия запас от материали тук, Голегър Плюс нямаше да прибягва към подръчни средства — каза Джо строго.
— Ъ. Бих могъл да се напия и да оставя подсъзнателния ми двойник да поеме нещата… Не, не мога. Джо, не мога да пия вече! Осъден съм само на вода отсега нататък!
— Чудя се дали Далтон не е бил прав в крайна сметка?
— Трябва ли да ококорваш така очи? — изръмжа Голегър. — Имам нужда от помощ!
— Няма да я получиш от мен — рече Джо. — Проблемът е изключително прост, ако се замислиш над него.
— Прост, така ли? Тогава да предположим, че ми кажеш отговора!
— Искам да съм сигурен в една определена философска идея най-напред.
— Ще имаш време колкото си искаш. Докато гния в затвора, ще можеш да прекарваш свободните си часове в обмисляне на абстракциите. Дай ми една бира! Не, няма нужда. Така и така не мога да я изпия. На какво прилича това дребно кафяво животно?
— О, използвай главата си — отвърна Джо.
— Така, както я чувствам, бих могъл да я използвам за котва — измърмори Голегър. — Ти знаеш всички отговори. Защо не ми ги кажеш, вместо да бърбориш?
