Да хванеш заек е лесна работа. Освен това, естествено, предоставяме на клиентите си най-модерните оръжия.
— Защо?
— За гарантиране на собствената им сигурност. Проблемът е, че с тези оръжия, скенери и анализатори на миризми, който и да е глупак може да проследи и убие всяко животно. Няма възбуда освен ако звярът не е тигър-убиец, но това пък е твърде страшно за клиентите ни!
— Тогава какво искате?
— Не знам точно — отвърна Хардинг колебливо. — Може би ново животно. Такова, което да отговаря на изискванията на фирмата „Адренал“. Но не съм много сигурен в отговора, иначе нямаше да се обърна към вас.
— Новите животни не се появяват току-така от въздуха — каза Голегър.
— А откъде тогава?
— Чудя се. От други планети? От други сектори на времето? От други измерения на вероятностите? Веднъж хванах някакви странни животинки — либлии, след като бях настроил апаратурата за някаква бъдеща ера на Марс. Но те няма да свършат работа.
— Тогава от други планети?
Голегър стана и се отправи към работната си маса. Започна да свързва зъбни колела и тръбички.
— Хрумна ми нещо. Латентните фактори, унаследени от човешкия мозък… Моите скрити възможности се възвръщат към живот. Нека да видим. Може би…
Изпод ръцете му започна да се оформя някакво устройство. Голегър бе напълно зает с него. После изруга, бутна го настрана и седна пак до машината за напитки. Дядото вече се бе опитал да я използва, но се бе задавил още на първата глътка джин. Заплашваше, че ще си отиде и ще вземе Хардинг със себе си, за да му покаже истински лов.
Голегър избута стареца от дивана.
— Вижте, мистър Хардинг — рече той. — Ще го имате утре. Трябва да си помисля още…
— Искате да кажете да си пийнете — поправи го Хардинг, като извади пачка банкноти. — Много съм слушал за вас, мистър Голегър. Никога не работите освен когато сте притиснат. Необходимо е да ви се постави краен срок, иначе няма да направите нищо. Добре. Виждате ли това? Петдесет хиляди кредита. — Той погледна ръчния си часовник. — Давам ви един час. Ако дотогава не решите проблема ми, губите сделката.
Голегър подскочи от дивана като ужилен.
— Та това е смешно. Един час не е достатъчен…
— Аз съм последователен човек — каза Хардинг твърдо. — Но вие не сте. Знам предостатъчно за вас, за да ми е ясно, че е така. Мога да намеря други специалисти и изобретатели, както ви е известно. Един час! Или ще изляза от тази врата, като отнеса петдесетте хиляди със себе си!
Голегър погледна алчно парите. Отпи набързо, тихо изруга и се върна към устройството си. Този път, без да прекъсва работа.
След известно време от масата блесна лъч. Той уцели Голегър в окото и го накара да извика от болка, отдръпвайки се назад.
— Добре ли сте? — попита Хардинг, като скочи на крака.
— Разбира се — изръмжа Голегър и дръпна прекъсвача. — Мисля, че се получава. Тази светлина… ох. Изгори ми очите. — Той премига и потекоха сълзи. После се запъти към машината за напитки.
След като отпи мъжки, Голегър се обърна към Хардинг.
— По следите съм на това, което искате. Обаче не знам колко време ще ми е необходимо. — Той се намръщи. — Дядо, ти ли му смени настройката?
— Не знам. Натиснах няколко бутона.
— Така си и мислех. Това не е джин. Ууу!
— Опари те, а? — рече дядото, чийто интерес се събуди и той се приближи да опита отново машината за напитки.
— Никак — сопна му се Голегър, като се дотътри на колене до аудио-визуалната система. — Какво е това? Шпионирате ме, така ли? В тази къща знаем как да се справяме с шпионите, мръсни предатели. — Говорейки така, той се изправи на крака, грабна един чаршаф и покри с него камерата.
На това място екранът съвсем естествено стана бял.
— Всеки път надхитрям сам себе си много успешно — забеляза Голегър като стана, за да изключи прожекционния апарат. — Усложнявам си живота да направя тази апаратура, след което я обезвреждам, тъкмо когато започва да става интересно. Сега знам по-малко, отколкото преди, защото имам повече неизвестни.
— Хората могат да опознаят същността на нещата — промълви Джо.
— Това схващане е важно — съгласи се Голегър. — Гърците са го открили обаче преди доста време. Съвсем скоро, ако продължаваш да мислиш усилено, ще стигнеш до великото откритие, че две и две нрави четири.
— Бъди спокоен, грозни човече — рече Джо. — Сега се занимавам с абстракциите. Отвори вратата и ме остави на мира.
— Вратата ли? Защо? Звънецът не звъни.
— Ще звънне — обясни Джо. — Ето!
— Посетители толкова рано сутрин — въздъхна Голегър. — Все пак може би е дядо. — Той натисна един бутон и се вгледа в екрана, вграден във вратата, но не успя да разпознае лицето с хлътнали бузи и дебели вежди. — Добре — рече, — влезте и следвайте стрелките. — После жадно се извърна към машината за напитки, преди да си спомни за Танталовите си мъки.
Човекът с изпитото лице влезе в стаята.
— Побързайте — посъветва го Голегър. — Преследва ме някакво дребно кафяво животно, което ми изпива всичкото пиене. Имам и ред други проблеми, но дребното кафяво животно е най-страшният от тях. Ако не си пийна, ще умра. Така че кажете ми какво желаете и ме оставете да решавам сам проблемите си. Не ви дължа пари, нали?
— Зависи — отвърна новодошлият със силен шотландски акцент. — Казвам се Мърдок Маккензи и предполагам, че вие сте мистър Голегър. Не изглеждате много благонадежден. Къде е съдружникът ми и къде са петдесетте хиляди кредита, които той носеше?
Голегър се замисли.
— Съдружникът ви, а? Чудя се дали нямате предвид Джонас Хардинг?
— Именно него. Той е съдружникът ми във фирмата „Адренал“.
— Не съм го виждал…
Верен на привичката си да прави уместни забележки, Джо се обади:
— Грозният човек с големите уши. Толкова бе противен.
— Мно-о-го точно — кимна Маккензи. — Виждам, че използвате минало време или по-скоро тази огромна дрънкаща машина го използва. Да не би случайно да сте убили съдружника ми и да сте се отървали от тялото му посредством някое от научните ви приспособления?
— Чакайте, чакайте — каза Голегър. — Откъде ви хрумна такова нещо? Нима съм белязан като Каин върху челото или какво? Защо ще стигате до подобно заключение? Вие сте луд.
Маккензи потри дългата си брадичка и изгледа Голегър изпод рунтавите си сиви вежди.
— Знам, че загубата не би била голяма — призна си той. — Джонас не ми е от особена полза в работата. Прекалено методичен е. Но в него имаше петдесет хиляди кредита, когато дойде тук снощи. Остава и въпросът за тялото. Застраховката му е наистина огромна. Между нас казано, мистър Голегър, ако сте убили злочестия ми съдружник и сте прибрали петдесетте хиляди, няма да ви дам под съд. Дори бих се съгласил да ви оставя да се измъкнете с… да кажем… десет хиляди, в случай, че ми дадете останалите. Но
