— Какво е това?! — Холбрайт чак се надигна от мястото си.
— Включил се е синтез-блокът на съвпаденията… — Купър вдигна рамене. Сега, оглеждайки екраните в операторната, той твърде енергично въртеше главата си. Тишината в раутхола стана почти осезаема. — А, ето каква била работата! Ясно!
— Ние с удоволствие бихме споделили възторга ви — изсъска Холбрайт.
— Аган е посещавал родните места на загиналите десантчици.
Холбрайт и Николски се спогледаха. Холбрайт каза на Купър:
— Списъкът да се предаде незабавно в отдела за наблюдение. — Шефът натисна бутона за вътрешна връзка. — Свържете ме с отдела за наблюдение.
— Дежурният на Отдела за наблюдение Бауер — отговори репродукторът.
— Тук — оперативно-следствен отдел, Холбрайт. Предаден ми е списъкът на шест града и прикрепените към тях фамилии на космодесантчици. Става въпрос за делото „Черната следа“. Вдигнете на крак цялата си агентура в посочените градове. Първа задача: да се проведе операция от типа „Есплънейд“ в местните хотели на обединението „Глобус“. Заподозреният е Мъф Аган, капитан на танкера „Анард“. Втора задача: да се изясни дали Аган се е срещал с роднини или приятели на изброените в списъка загинали космодесантчици. Ако е така, по какви въпроси конкретно. Относно градовете от източното полукълбо трябва веднага да влезете във връзка с отдела за наблюдение към Източния филиал. Ще поискате връзката от името на… — Холбрайт погледна въпросително Николски — той му кимна, — от името на шефа на оперативно-следствения отдел на този филиал Николски. Всички сведения по реда на тяхното постъпване незабавно да ми бъдат предавани. Действувайте!
— Дежурният Бауер прие.
— Много разчитам на вашата експедитивност, Бауер. Желая ви успех.
Холбрайт започна да обикаля масата с ръце зад гърба си.
— Какво мислите, Николски?… Дали Аган има нещо общо с „черните следи“?
— Мисля, че сме длъжни да го подозираме.
— Смущава ме явната разлика в отношението на десантчиците и на Аган към Земята. Първите обичат да посещават Земята, с удоволствие използуват отпуска си и всякакви други възможности. А той не обича.
— Обичат, не обича… — промърмори Николски. — Май че това не са точните думи, Холбрайт.
Холбрайт се спря и се обърна бавно към събеседника си.
— Струва ми се, че улавям мисълта ви… Купър, поровете се в информатиката на УОКС: няма ли там документи, които да свидетелствуват за намерението на някой от нашите десантници да излезе предсрочно в оставка?
Купър се наведе над пулта.
Франк въздъхна и погледна към тавана. Идеята на шефа му изглеждаше абсурдна. Той знаеше какво означава предсрочната оставка за смелите мъже с емблемата „Дива котка“ на ръкава… Поне за Нортън той можеше без риск да гарантира с главата си.
Купър се изправи и тихичко подсвирна.
— Кой? — попита шефът.
— Всички. Освен Винезе и, естествено, Мъф Аган. Давам текста.
Появиха се пет колонки текст. Франк намери фамилията на Дейв и отначало не можа да повярва на очите си. Дейвид Нортън, (който за Франк винаги бе загадъчна сплав от мъжество, твърдост и сила) три пъти бе обърквал администрацията на УОКС с молбите си за предсрочна оставка!…
Изуменият Франк провери и другите фамилии. Симич бе молил за оставка два пъти, Кизимов, Йонге и Лоре — по един път. „Палмата на първенството“ принадлежеше на Нортън… Наистина, да гарантира човек с главата си в подобни случаи е най-малкото наивно.
— Колкото повече навлизаме в гората, толкова повече стават дърветата — каза мъгляво Николски.
— Правят ми впечатление слабите мотивировки, съпровождащи молбите — отбеляза Холбрайт. — Изглежда, авторите на молбите са се стараели да скрият истинския мотив. Дали пък не започвам да ставам мнителен?
— Не — каза Купър. — Вашето мнение съвпада с мнението на УОКС. То е признало за достатъчно мотивирана само молбата на Лоре, тъй като тя се обосновавала върху заключението на медицинската експертиза. Нервите на десантчика били твърде разстроени.
— И най-интересното е — забеляза Николски, — че основната маса молби са през втората и третата година след събитията на Оберон.
— Да, през последната година има само една молба — последната молба на Нортън — Холбрайт стрелна с поглед вцепенения Франк. — Нортън, изглежда, е рекордьор във всички отношения.
Николски също погледна Франк, но не каза нищо. „Да не би да смятат, че крия нещо от тях?…“ — помисли с недоумение Франк.
Холбрайт седна и се облегна удобно в креслото.
— Вижте какво, Купър… Вземете цялата тази компания от кандидати за предсрочна оставка и се постарайте да ни дадете пълна картина на служебната им дейност след Оберон.
— Според мен — каза Николски — има смисъл да включим в общата схема и Винезе, и Мъф Аган. За контраст.
— Не възразявам. Купър, дайте ги и седмината.
Върху синьото поле на екрана се появи схематично изображение на Слънчевата система. На Франк схемата му заприлича на голяма мишена с оранжево слънчице-ябълка в центъра. Той тръсна глава да се отърве от този образ и изруга наум Вебер.
От центъра на схемата пламнаха едновременно и се пръснаха в различни посоки десет радиуса-лъча и „космическата мишена“ започна да се покрива с пъстра мозайка от разноцветни кръгчета, сякаш беше попаднала под кръстосания огън на припрени и неумели стрелци, които бяха успели „да направят на решето“ орбитите на Юпитер и Сатурн, преди да се научат „точно да стрелят“ в орбитите на вътрешните планети. Появиха се кратки надписи: названия на кораби, кодови имена на рейдове и операции. Възникна цяла система от свързващи линии, непрекъснати и пунктирани. Луни, бази, колонии, станции, дати… Франк имаше намерение да проследи самостоятелно служебния път на Дейвид, но трябваше да се откаже от това си намерение — очите му се премрежиха от многото данни.
— Задоволява ли ви тази схема? — попита шефът Николски.
— Хм… в известен смисъл — отговори тактично Николски.
— А вас, Купър?
— Мен ли? — На лицето на оператора се изписа известно объркване. — Готов съм да дам каквито искате гаранции, че всичко си е на мястото.
— Приемаме гаранциите ви, но ще трябва да изкоментирате загадъчното си произведение.
Купър помълча, докато съобрази с какво да започне. Холбрайт го изчакваше търпеливо.
— След завръщането на „Лунна дъга“ — започна операторът — за нашите десантчици започва нов етап на работа в Космоса. За да облекча обзора, предлагам да приемем момента на катастрофата на Оберон като условна нула за отчитане на времето. — Купър млъкна в очакване.
— Продължавайте — кимна му Холбрайт. — И впрочем най-същественото.
— Първа година: връщане, отпуск, Земя. Всичко е наред, ако не се вземат предвид последствията от шока, преживян на Оберон. Втора година: базовият град „Гагарин“ на Луната: преподготовка, очакване на нови формирания и накрая служебни визи за излизане в Космическото пространство. Симич, Йонге, Кизимов и Лоре попадат в състава на десантния отряд „Синята пантера“, който е създаден за лунната система на Юпитер. Там започва строителство на крупни стационарни бази и на десантчиците…
— Това можете да го пропуснете — позволи му доброжелателно Холбрайт.
— Аган и Нортън — жълтите и сините елементи на схемата — влизат в състава на четвъртата експедиция за Уран. По-точно, в състава на „експедиционната комисия на Юхансен“ — комисията по разследване на оберонските катастрофи. Корабът на експедицията е познатата ни „Лунна дъга“. Аган както и преди е първи пилот на кораба, а Нортън — командир на десантната група. Благополучен десант на Оберон, благополучно завръщане и… първата молба на Нортън за предсрочна оставка.
— Виж ти! — оживи се Холбрайт. — Първата ластовичка все пак е от системата на Уран!…
— Да, шефе, но… докато УОКС преглъща този хап, от системата на Юпитер една след друга постъпват
