рейдерът е кацнал, но е напуснал Оберон, без да остави на мястото на кацането поне радиошамандура. Никому не минало през ума, че Оберон е един капан.
— Това е вярно — каза Холбрайт, — но само ако говорим за слизането на десантчиците от „Лунна дъга“ на Оберон.
— Искате да кажете, че не е вярно за „Леопард“?
— Говоря за липсата на факти. Ние нямаме преки доказателства, че „Леопард“ е кацал на Оберон. Знаем за намерението на Елингхаузер и нищо повече.
— Освен метода на преките доказателства, Холбрайт, съществува и методът на преките аналогии. Гибелта на десантчиците на Елдер…
— Моля, Николски, аз не оспорвам действеността на този метод.
— Значи на мен ми се е сторило.
— Виждам, че трябва да поясня. Комисията на Юхансен, като направи пряка аналогия между трагедията на групата на Елдер и съдбата на „Леопард“, сметна работата си за завършена. Обаче делото, прекратено на равнището на аналогиите, сега се връща при нас като бумеранг и налага преразглеждане. И по тоя случай трябва да поздравя комисията.
— Не споделям вашата ирония, Холбрайт. Юхансен е изпълнил задачата си.
— Да, ако се вземе под внимание, че той добросъвестно изясни как действува механизмът на оберонския капан. Като специалист по лунните системи на външните планети той разбираше ролята си на председател на комисията по разследването на оберонските събития по-скоро като роля на учен. С други думи, Юхансен-ученият взе връх над Юхансен-следователя и това се отрази достатъчно лошо върху работата на комисията като цяло.
— От висотата на днешното положение на нас ни е по-лесно да разсъждаваме за недостатъците в „работата на комисията като цяло“ — забеляза Николски.
— Разбира се. И аз имам намерение да използувам това. Всъщност всичките ми доводи могат да се сведат до следното: на колективния мозък на комисията не е достигнало въображение. Жреците на неземните науки са подходили към странностите на Оберон с неоправдано строгите мерки на своя оправдано малък опит.
Този път Николски премълча.
— Комисията — продължаваше Холбрайт — се е сблъскала с космическа изненада от най- екстравагантен тип. И въпреки това в отчетите на комисията аз не намерих нито един факт, който би ни послужил поне като звено между веригата от събития на Оберон и синджирчето от „черните следи“ на Земята.
— Но кой би могъл сега да гарантира, че комисията наистина е имала възможност да събере повече фактически материал, отколкото е представен в отчетите й? Аз например не бих се осмелил.
— Тогава разрешете ми да направя това аз — прозвуча в раутхола един великолепен баритон.
Франк изви глава. Беше проговорил старецът — като че ли нямаше кой друг да бъде, — но Франк не повярва веднага на ушите си. Изглежда, и Николски бе смаян от изненада — погледна стареца, но не каза нищо и премести погледа си върху Холбрайт. От екранната стена физиономията на Купър излъчваше любопитство.
Старецът се размърда леко и сложи на масата слабите си, синкави юмруци.
— Мисля — каза той, — че Холбрайт залита в крайности и твърде строго съди за работата на комисията. През различните етапи на следствието задачите са различни и, както справедливо отбелязахте — той погледна Николски, — Юхансен е изпълнил задачата си. Сега е ваш ред. Но що се отнася… е-е… до неизбежните в следствената практика пропуски, бих искал да спомена за „екранните диверсии“.
— „Екранни диверсии“ ли? — попита Николски.
— Млади момко, мога да ви дам на заем слуховия си апарат.
„Я го виж ти какъв костелив орех бил!“ — учуди се Франк, като разглеждаше с удоволствие стареца.
— Извинете — обърна се Холбрайт към Николски, — още не съм ви представил нашия консултант. Чарлз Леонард Роугън, професор от Института за космическа медицина, ръководител на катедра „Психоанализ“, автор на известната монография „Генезис на психо-популациите в условията на Космическото пространство“.
Николски кимна:
— Приятно ми е.
— Навремето — продължи Холбрайт — професорът ни помогна да изкараме от задънена улица едно следствие по твърде заплетено дело…
— Навремето — прекъсна го Роугън — аз настойчиво препоръчвах на Управлението да изясни мотивите на „екранните диверсии“, зачестили на корабите и базите в космическото пространство.
Холбрайт се размърда неспокойно в креслото си.
— Купър, бъдете така добър, поискайте следствения архив…
— Няма нужда — каза Роугън. — По това дело нямаше следствие. „Екранните диверсии“ започнаха да намаляват и моите препоръки бяха благополучно забравени. За съжаление — Роугън извади отнякъде плоско пакетче в лъскава обвивка и го плъзна по полирания плот на масата към Холбрайт.
Пакетът мина покрай Франк и се разпадна в ръцете на шефа на жълти правоъгълници. Шефът и Николски се задълбочиха да изучават картотеката на професора.
— Хм… — каза смутено Николски, като си разменяше картичките с Холбрайт, — излиза, че Юхансен е знаел за „екранните диверсии“.
— Знаел е, но не ги е удостоил с вниманието си — Холбрайт подреди картичките като ветрило. — Очаквах нещо от този род.
— Впрочем количественият връх на „диверсиите“ напълно съвпада с периода на молбите за предсрочна оставка.
— Да. Още едно допълнително свидетелство за достоверността на този материал и…
— Млади момко — Роугън високомерно прекъсна Холбрайт, — в делата от подобен род аз съм убеден педант и съм свикнал добре да претеглям доводите си.
Холбрайт не се сконфузи ни най-малко. Нареди картичките на масата и попита:
— Откъде имате тези сведения, професоре?
— Всъщност защо искате да знаете? — осведоми се с предишното високомерие Роугън.
„Не ти трябва да ходиш на цирк!“ — помисли си Франк, като се наслаждаваше на тази сцена.
— Защото нашите отдели от Космическия сектор не разполагат с такива сведения — отговори му меко Холбрайт. — Вие сте успели да откриете сам, по собствена инициатива в Космоса това, което не е могла да види под носа си специално подготвената агентура. Ние просто сме длъжни да използуваме вашия опит. И така?…
Отначало старецът се заинати, но Холбрайт умееше да държи на своето и Роугън все пак трябваше да сподели „опита си“. Франк нямаше представа за какви „диверсии“ става дума и следеше разговора с повишен интерес.
Сполучливата самоинициатива на стареца, на която шефът благоволи да обърне внимание, се обясняваше много просто. Ръководителят на катедра „Психоанализ“ Чарлз Леонард Роугън беше плодовит. Плодовит с идеи, ученици, последователи. Значителен брой от неговите питомци работеха из космическите обекти и повечето от тях (както по силата на рядката специфика на работата си, така и по причина на природното си благонравие) продължаваха да поддържат твърде тесни контакти със своята алма-матер. В хода на разговора Франк пресметна, че професорът-диплодок има в Космоса едва ли не по-разклонена „агентурна мрежа“, отколкото двата филиала на Управлението за космическа безопасност, взети заедно. Без да излиза от кабинета си, този мухлясал старец намираше начин да бъде в течение на много събития, в напрегнатия живот на космическото пространство.
За пръв път Роугън узнал за „екранните диверсии“ от медиците, работещи в системата на Юпитер. Един бивш аспирант на професора, някой си Луис Нино Де Ривера, му разказал епизод от практиката си. Епизодът, представен от младия медик като куриозен случай, не се сторил такъв на професора, дори напротив, твърде неприятно го учудил и обезпокоил. Същността на разказаното от Де Ривера се свеждала до следното.
