Веднъж до отговорния за лунната система на Юпитер разпоредител (база „Калисто-Център“) постъпил зашифрован радиорапорт от старши администратора на шеста луна (ЛЮ–6 „Хималия“). От рапорта следвало, че в базата на космодесантчиците „Синята пантера“ преди няколко часа станало произшествие, „което не можело да се класифицира иначе освен като необясним случай на крайно умопобъркване“. Възложили на Де Ривера да „изясни и обясни“ случилото се. Медикът незабавно екипирал един типов медицински бот с необходимото оборудване и стартирал към шеста луна.
ЛЮ–6 — приличала на полуобработена мраморна канара с червеникавокафяви жилки. Базата на космодесантчиците се откроявала върху светлия фон като татуировка: два пунктирани правоъгълника, съединени с пунктирана дъга… Медицинският бот получил своевременно „съгласие“ за кацане, „разгърнали“ му любезно пълната карта на сигналните светлини върху територията на космодрума, екипажът — медикът и пилотът — били посрещнати мълчаливо, но учтиво при самия изход от кесона. Нямало никакви признаци на „крайно умопобъркване“… Енергичният и общителен Де Ривера обсипал посрещачите с въпроси. В отговор те вдигали рамене.
Озадаченият медик, останал насаме със старши администратора, му поискал обяснение. Администраторът го съпроводил до бункера, при входа в който светел рубинов забранителен надпис: „Стоп! Комплект ДО–2“, отдръпнал се встрани и посочил с глава към екраните. Сингул-хроматичните екрани от най-нов тип с необикновени възможности за цветовъзпроизвеждане били разположени на два реда по протежението на бункерните стени. Горният ред бил цял. Долният… Почти половината от екраните на долния ред били варварски унищожени. От тях висели блестящи снопчета скъсани жици, по пултовете и креслата имало тъмни петна от оптическа течност, под краката хрускали стъклени парченца… Де Ривера определил, че е било удряно с нещо тежко, и неволно одобрил диагнозата, предложена от старши администратора. Човек със здрав разум не би вдигнал ръка да направи такова нещо… На въпроса на Де Ривера, кой най-често е бил в тоя бункер, администраторът, мръщейки се и въздишайки, дал подробен, но почти нищо неизясняващ отговор.
На всички без изключение бази на космодесантните отряди имало дублиращ комплект диспечерско оборудване ДО–2. Необходимост ли е било това? Едва ли… По-скоро инерция, анахронизъм, наследство от времето, когато сигурността на апаратурата не е била още на нужното равнище. Лично на него, администратора, за двайсет години работа в космическото пространство само веднъж му се случило да бъде свидетел на практическото оправдание на подобна предпазливост, и то поради лошото отопление на главната диспечерска кабина — дежурните замръзвали. Постепенно дубъл-бункерът, този технически рудимент, започнал да играе ролята на обикновена информационна кабина, достъпът до която бил разрешен за всички. Какво? Да, по всяко време на денонощието. Забраната „Стоп!“ също била анахронизъм и отдавна вече не важела за никого. Тъй като дубъл-бункерът работел синхронно с апаратурата на диспечерската кабина, свободните от дежурство десантчици понякога идвали в него да научат подробности за последните събития или просто да чуят местните новини. Достъпът в главната кабина бил разрешен само на членовете на командния състав на базата. Естествено, с по-голяма популярност се ползувала информационната кабина-кафе, обаче в напрегнатите часове на десантни операции дубъл-бункерът често бивал претъпкан. Но ето че сега… Администраторът махнал тъжно с ръка.
Медикът губел вече търпение и го попитал направо кого от администрацията подозира.
— Трябва да ви огорча — бил отговорът, — всъщност всички са заподозрени.
— Помислете добре — настоявал Де Ривера. — Нямаме право да подлагаме на унизителната процедура на медицинската проверка целия колектив на базата.
— Вярно, нямаме такова право. Но аз предполагах, че специалистите от вашия профил разполагат с някакъв метод… без посредничеството на тези… диагностични машини, шлемове, датчици и смукалца. Мислех си, че някой хитро съставен тест или психологически трик…
— Трик?! — кипнал медикът — Чуйте, уважаеми! Аз не съм шаман и нямам намерение да прилагам бабешкия метод на очерненото със сажди гърне. Или строго научен анализ на базата на машинната — колкото и да ви е неприятно това — диагностика, или…
— Разбрах — отговорил тъжно администраторът. — Е… действувайте както намерите за добре.
— Не мога да действувам, докато не ми предоставите заподозрения от вас човек. Все пак трябва да имате някого предвид. Добре, да не е един, нека да са неколцина — дори група. Но не и целият колектив, разбира се. Следата е прясна — екраните са счупени вчера. И не ги е счупил призрак, нали?
— В известен смисъл — призрак. Разбирате ли… Инструментът, с който е действувал злосторникът, е налице, но самият злосторник…
— Какво казахте? — медикът погледнал администратора в очите със силен професионален интерес. — Хванат ли е инструментът?
— Да, вие само не се вълнувайте, ще ви обясня. Самият злосторник не е счупил екраните. Заповядал е това на кибера-чистач ХАУМ–7–8 от типа „Стюард“. Кога е заповядал, не е известно. Може вчера, а може и преди една седмица… Паметта на чистачите-автомати е разчетена за седемдневен работен цикъл.
— Защо не ми казахте по-рано… — Медикът изпаднал в отчаяние. — Та това изменя нещата… — Той мълчал минута-две и мислел съсредоточено. Най-после казал: — Страхувам се, че не мога с нищо да ви помогна: мотивите на умишленото повреждане на базата не са по моята специалност. Да, да, и не ме гледайте така. Обстоятелствата около делото ме навеждат на мисълта, че зад всичко това… — Де Ривера кимнал към счупените екрани, — по-скоро се крие трезв план, отколкото загуба на разсъдък.
Администраторът изслушал безропотно мнението на медика, а очите му били уморени и нещастни. За да му е чиста съвестта, Де Ривера разговарял с местния лекар. Лекарят признал, че това чупене на екраните наистина било смайващ случай, но му дал да разбере, че опитите на администрацията да представи всичко това в „психопатологичен ракурс“ лично от него нямало да получат подкрепа. Не, той не оспорвал правомерността на една или друга хипотеза за обясняване на вчерашното събитие, но хипотезата за „умопобъркването“ считал за най-неудачна. „Диверсионната“ хипотеза също не се ползувала със съчувствие от негова страна, защото знаел, че липсвал мотив за диверсия.
— А ако предположим, че мотивът просто не ни е известен? — попитал го Де Ривера.
— Тогава ще ни се наложи неизбежно да признаем гангстеризма в системата на Юпитер — отговорил лекарят, като разперил безпомощно ръце. — Но това не е възможно — гангстерско гнездо в базата на космодесантчиците!
— Имате право — измърморил медикът. — Принуден съм да се съглася с вас. Но какво предлагате вместо тази хипотеза?
— Бих рискувал да предложа трета хипотеза. И целият й смисъл е в една-единствена дума — недоразумение. Трябва ли ви разшифровка?
— Да, ако обичате.
— Добре: в базата не е имало никакво „умопобъркване“, нито пък „умишлено повреждане на имуществото“. Станало е недоразумение. Киберът-чистач е изтълкувал като заповед нечия случайна фраза и е изпълнил нещо, за което него, глупака, никой никога не го е молил. Специалистите, разбира се, считат, че това надхвърля рамките на възможното. Казват, че логиката на автоматите от типа „Стюард“ приема заповед само с едновременно произнесена форма на обръщение. Но представете си такава ситуация: някой съвсем по делова причина казва тази форма на обръщение, някой друг наблизо го прекъсва, а трети, който минава случайно, покрай тях, например се пошегува… Впрочем можем да си представим и по-сложна ситуация…
— Разбирам… Благодаря ви, колега. Вие ме убедихте…
Потиснатият Де Ривера полюбопитствувал да види виновника за общата тревога. Не видял нищо особено: комбинация от механичен осминог с прахосмукачка и умивалник. Като блестял с манистата на очите си, автоматът изпълнил послушно няколко команди на администратора. След това, вече по собствена инициатива, пуснал струя някаква течност върху обувките на медика, побръмчал с прахосмукачката, повъртял кълбообразните четки. Същата процедура извършил и с обувките на администратора.
— Какво му става? — попитал Де Ривера.
— Заличава следите от собственото си престъпление — отговорил администраторът, загледан замислено в ХАУМ. — Донесли сме от бункера по обувките си кварцолитов прах от счупените екрани. Впрочем той не е успял да „почисти след себе си“ в бункера: точно вчера е свършил седмичният цикъл на неговата работа и седемдневната програма била изтрита автоматично…
