Де Ривера изказал съчувствието си на администратора, подписал протокола за посещението на базата и стартирал за дома.
— Предадох ви така подробно изповедта на моя бивш аспирант — каза в заключение Роугън, — не само защото това е бил най-яркият случай на „екранна диверсия“. Исках да ви покажа, първо, колко изобретателно са действували „диверсантите“ — „куриозът“ на Де Ривера именно с това ме накара да бъда нащрек — и, второ, колко неверни са изящните на пръв поглед хипотези.
— О, тук сме напълно съгласни с вас, професоре! — кимна Холбрайт. — В този план изящната версия е равнозначна на лъжливото обвинение: колкото по-правдоподобна изглежда тя, толкова е по-опасна.
— При срещите си с медиците от Космическото пространство — продължаваше Роугън — изясних, че случаите на безжалостно унищожаване на екрани съвсем не са монопол само на системата на Юпитер и дори не са монопол само на базите. Малки огнища на „екраноненавист“ са избухвали в най-различни места от Меркурий до Уран, в това число и на специалните рейдови кораби. Наистина не в такава ефектна форма, както на „Синята пантера“. Не можах да разбера защо „диверсиите“ имат предпочитание към съвършено определена категория служители в Космоса и предадох материалите си на вашето Управление.
— М-да, изпуснали сме — каза Николски със съжаление. — Изпуснали сме една прекрасна възможност. Там, в Космоса, бихме могли на напълно законни основания да приложим съответни санкции спрямо „диверсантите“…
— Страхувам се, че скоро ще имаме достатъчно поводи за това — продължи мрачно Холбрайт. — Но да се върнем на въпроса за „диверсиите“. Извинете, професоре, че ви прекъснахме.
— Нима не заситих вашия… м-м… малко закъснял интерес? — осведоми се злъчно Роугън.
По бузата на Холбрайт премина тик, той свали ръцете си от масата върху облегалките на креслото. Франк го наблюдаваше с любопитство и уважение: въпреки всичко лицето на шефа му беше образец на хладнокръвие. Образец, наистина леко пребледнял, но безупречен в скулптурно отношение. Вярно казват — школата си е школа!
— Отправната точка в нашия разговор са пропуските в работата на комисията на Юхансен — напомни делово Холбрайт. — В тази връзка ще ни бъдат, изглежда, полезни подробностите около „екранните диверсии“ на кораба „Лунна дъга“. Как мислите, професоре?
— Мисля, че напразно ме агитирате. Щом съм пожертвувал за вас от драгоценното си лекторско време, значи си заслужава… Интересът ми към „екранните диверсии“ бе до такава степен изострен, че не ме домързя да подготвя съответния звукозапис. Картичка номер пет. И освен туй мисля, че „екранните диверсии“ са нищо в сравнение с другите данни. Впрочем направете си сами изводите.
Холбрайт, който избираше в този момент нужната картичка, наостри уши и погледна професора.
— Няма да има нужда от превод — предупреди Роугън. — Лекият акцент на медика на „Лунна дъга“ Албертас Грижас няма да ни попречи да разберем смисъла и дори е приятен за слуха.
Франк пъхна картичката в отвора на лингверсора и в хола се чу леко шумолене. Без да променя позата си, Купър натисна клавиатурата на пулта с небрежно изящен жест на уморен музикант и шумоленето изчезна. Някъде отгоре прозвуча ясно:
— Един момент, Албертас! Засегнатата от нас тема излиза донякъде извън рамките на частния разговор, което… Накратко казано, ще имате ли възражения, ако направим фонокопие на вашия разказ? Не се стеснявайте да ми възразите — нямам навик да обременявам приятните си гости с главоболни молби.
Франк веднага позна професорския баритон и се учуди на мекотата и топлината на интонациите му. Изглежда, този бодлив като изсъхнал кактус старец можеше да бъде обаятелен събеседник.
— Моля, професоре, какви възражения мога да имам! — прозвуча глас от теноровия регистър. — Да си призная, вашият интерес към „екранните диверсии“ на „Лунна дъга“ ме заинтригува. Между другото, откъде можахте да научите за тях?
— Драги ми приятелю… Бордът на „Лунна дъга“ не е единственото място с произшествия от подобен род.
— Ах, така ли! Разбирам… Откъде трябва да започна?
— Вие знаете по-добре. Започнете от началото. Имам една молба: не скъпете подробностите. Бих искал да си представя по-пълно обстановката на кораба.
5. Детективска треска
Общо взето, рейсът на нашата Четвърта експедиция към Уран преминаваше в спокойна делова атмосфера. Екипажът на рейдера, както му бе редът, даваше редовно дежурства. Групата десантчици по настояване на Нортън отделяше по-голямата част от времето си за специални занятия и тренировки. Членовете на комисията — седем учени начело с Юхансен — на безкрайни заседания изработваха тактиката за изследване на оберонската загадка. При това всеки от тях отстояваше много тактично своята позиция и много доброжелателно и деликатно критикуваше позицията на опонента си… Аз, като медик на кораба, следях за самочувствието на екипажа, регламентирах усърдието на десантчиците, които се увличаха прекомерно много от „силово-натоварващите тренировки“, и ги удържах от намеренията им да си счупят главите, преди да сме пристигнали на Оберон. Какво още?… Ах, да, май трябва да спомена и за моето лингвистично увлечение: по време на рейса усвоявах прилежно хето-лувийския клон на мъртвите езици. Бях за пръв път (както впрочем и мнозина тук) на борда на „Лунна дъга“ и невинното увлечение ми помагаше да запълвам свободното си време.
Всичко беше нормално, здравето на екипажа — отлично, езиковите крепости ми се предаваха една след друга, целта на експедицията — системата на Уран — се виждаше вече дори на средните екрани на салонния информатор. Когато веднъж видях в стройната редица на средните екрани една не особено привлекателна тъмна дупка аз, да си призная, не й придадох голямо значение… Е, може би изпитах за момент лека досада от тази нечия небрежност или невнимание.
След една седмица изпитах чувство на известно недоумение при вида на счупения дисплей, който предишния ден бях използувал да копирам текста на един лидийски манускрипт от времето на династията на Хераклидите…
Наложи ми се да извикам за ремонтирането му инженер-домакина — редът си е ред. Инженер- домакинът, изпълняващ длъжностите и на суперкарго и механик на хангарното, палубното и всякакви други видове вакуум-оборудване на кораба ни, хвърли без особен интерес поглед върху обезобразения екран на дисплея, но затова пък мен ме изгледа така внимателно, че аз дори се изплаших… Спомням си — в този момент помислих неволно, че прякорът Баката не са му го лепнали току-тъй. Главата му беше тежка, избръсната до блясък, с голяма квадратна брада и сплескан нос… Побързах да уверя механика, че нямам никакво отношение към повредите на дисплея и салонния информатор. Баката с обръснатата глава мълчаливо монтира нов екран и си отиде. Въздъхнах с облекчение и продължих езиковите си упражнения — през този ден впрочем без успех.
Хето-лувийският клон, на който се бях настанил така удобно, бе окончателно отсечен от едно ново произшествие. Веднъж бях отишъл в кухненския отсек да напълня термоса си с кафе и чух ядосано мърморене, а след това видях обръснатата глава на Баката, който сменяше екрана на системата за аварийно оповестяване. Брадата му бе украсена с анкерпласт.
— Какво има, третият ли е вече? — полюбопитствувах предпазливо, в този момент повече заинтересуван от анкерпласта, отколкото от екрана.
Баката се обърна към мен и аз едва не изпуснах термоса. Механикът ме гледаше с едно око. С дясното. Лявото просто не се виждаше на фона на ярковиолетова синина. Отдавна не бях виждал такава великолепна синина и аз, разчувствуван до сълзи, реших твърдо да организирам царски прием на първия си пациент.
— Третият!!! — изръмжа Баката и продължи работата си. — Да не искаш да е единайсетият? — И като смесваше думите си с бисерчета рисковани междуметия, изрази мнение, че резервните екрани нямало да ни стигнат за обратния рейс. — Нека тогава зяпат през илюминаторите! — просъска отмъстително и добави със заплаха: — Само да го хвана — ще му откъсна главата!
Веднага заподозрях тясна връзка между последната реплика и ляволицевата му украса. Казах, че напълно споделям справедливото му негодувание, и му зададох няколко насочващи въпроса. Баката не ми отговори нищо.
