си Франк.
Оставяйки след себе си стопяващ се шлейф от розово-сини ореоли, Нортън изплува от зоната на стереоефекта. Наметна на раменете си свляклата се хавлия и попита рязко:
— Е?
Франк гледаше мълчаливо заснежения бряг и белите куполи на антарктическите планини.
— Питам те какво ще кажеш?
— Нищо — отвърна вяло Франк. — Изглежда, има грешка…
— Щом вие идвате при мен с грешки, аз нямам много високо мнение за работата на вашата организация…
— Аз също, разбира се, по друг повод…
— Желая ти приятно прекарване на времето тук — Нортън се върна на масата. — Казват, че Голямото родео тази година ще бъде рядко помпозно, гледай да не пропуснеш нещо интересно.
— Ще се постарая… Ако обичаш, поискай станцията за техническо обслужване. Дали са заредили вече електромобила ми?
— Попитай сам — Нортън превключи клавишите.
От тавана се спусна безшумно извита щанга и се обърна с конусовидния си край към Франк. Кутията на видеотектора се плъзна по нея. Франк набра индекса и на екранчето се появи мургава жена с оранжева коса и силно намазани с оранжево червило устни. Бялото на очите й блесна и тя каза неочаквано с плътен баритон:
— Пункт за справки. Слушам ви.
— Добър ден — поздрави я Франк. — Бях ви оставил за зареждане електромобила си.
— Моля, кажете серията и номера на колата. — Франк ги назова. — Давам ви диспечера на сектора за зареждане. — На екрана се появи потната физиономия на Лангер.
— Електромобилът ви модел „Юпитер“ ли е? — осведоми се „диспечерът“.
— Да.
— Великолепна кола имате! — изкрещя възхитено Лангер. — Предлагам ви да я замените с „Кентавър“. Съгласете се!
— Не — каза Франк и си помисли: „Я го виж какъв артист бил!“
— Жалко!… Е, елате да си го вземете, вашият „Юпитер“ е готов.
— Моля да изпратите колата на адрес: Дъбова горичка, първа линия, вила „Ъдвенчър“… Впрочем този маршрут го има в блока на паметта на електромобила. Натиснете петия клавиш и всичко ще бъде наред.
— Петия ли? Ще бъде направено. Излезте да посрещнете колата си.
— Благодаря ви.
Облегнат в креслото, Франк следеше как щангата се прибира в люка на тавана и си представяше живо действията на Лангер в тази минута. Ето, изпраща „Юпитера“ във вилата, после се свързва по видеотектора с операторския пост на местния телетранслатор и на екрана се появява физиономията на Кюсак със следите от несполучливата визита при Йонге. Лангер казва кратко на колегата си: „Докладвай!“ Кюсак му кима едва забележимо, дава команда на диспечера на телетранслатора и сега всеки миг…
Нещо стана с телевизионната стена. Франк скочи. Нортън също скочи, хавлията се свлече от раменете му. Стереоизображението сякаш се сви, изгуби дълбочината си, екранът се превърна в стъклена плоскост и на побелелия от сняг антарктически бряг точно на онова място, където Нортън беше потупал с длан, изпъкнаха контрастно въгленочерните отпечатъци на лявата му ръка…
— Интересно — каза Франк, като срещна погледа на Нортън. — Знаеш ли, че за пръв път виждам „черни следи“ в натура?
Нортън скочи мълчаливо от масата. Отблъсна Франк, хвана креслото и със сила го запрати в екрана. Посипаха се стъклени късове.
— На „Лунна дъга“ си чупил по-деликатно екраните — отбеляза Франк.
— Вън! — прошепна яростно Нортън. — Докато не съм ти счупил главата… — Той направи с ръце нещо като отблъскващ жест: — И никога!… Кракът ти…
Франк се вцепени: под мишницата на Нортън нещо блесна неясно. В ноздрите му сякаш също имаше металически блясък. И в устата му — зъбите му като че ли бяха огледални!… Лицето му бе изкривено от гняв и блясък… Потресен, Франк едва сега осъзна напълно кого бе размърдал и какво бе докоснал в него…
Той слезе с омекнали крака в летния хол. Нахвърли с непослушни пръсти бележка за Силвия — с някакво душераздирателно съдържание. Смачка я и я мушна в джоба си. Криво-ляво се овладя и набързо написа друга. Молеше сестра си незабавно да напусне Копсфорт, канеше я у дома си. Пъхна бележката под вазата с гладиолите. Излезе от къщата, качи се на мопеда и без да мисли за пътя, тръгна към изхода. При вратата се натъкна на някакъв дълъг, с маслинен цвят електромобил и не можа веднага да съобрази, че това е неговият „Юпитер“. Натовари мопеда отзад на каросерията, отпусна се в седалката на шофьора и потегли.
Навлезе в зеления коридор на шосето. Вятърът се стичаше по предното стъкло, гумите съскаха монотонно.
Мярна се таблото с рекламата за прелестите на Бизонските езера. Франк спря рязко и даде заден ход. Без да отваря вратата, скочи от колата и отиде в храстите. Под храстите беше полутъмно и кално. Целият се изцапа, докато намери кутията на „Видеомонитора“.
Лангер и Кюсак го чакаха, както се бяха уговорили, при видеотекторния павилион на станцията за техническо обслужване. Чакаха го поотделно, на разстояние един от друг. Кюсак любезничеше с две дами под бялата тента на кафенето. Лангер стоеше на слънце на тротоара и в ръцете му блестяха някакви бутилки. Като забеляза приближаващия се „Юпитер“, той остави бутилките до краката си и сложи ръцете си на кръста. С пъстрата си риза, извадена над светлите шорти, приличаше на боксьор тежка категория, навлякъл дрехите на 8–10 — годишно момче. От него се лееше пот на ручейчета.
— Адска горещина! — каза той на Франк. — Е, как вървят работите?
Франк му хвърли мълчаливо „Видеомонитора“, затвори очи и се отпусна без сили на седалката.
— Има ли улов в „коша“? — поинтересува се тихо Лангер.
— Скрий това нещо в джоба си — измърмори Франк, без да отваря очите си — и не ми го давай дори ако сам поискам да го взема обратно.
— Ясно. Значи не си напразно…
Франк чу как Лангер измъкна мопеда от каросерията и каза на Кюсак: „Откарай коня на нашия шампион в обора.“ После чу бълбукане на вода. С усилие на волята си се отърси от вцепенението. Отвори вратата и излезе от електромобила. В краката му я нямаше привичната твърдост.
Лангер, вдигнал назад глава, изпразваше една бутилка в гърлото си. Погледна другаря си и се задави.
— Брей да му се не види!… — каза той. — Хаст го изтъркаляли по стълбите, а теб май са те прекарали направо през сметопровода.
— Какво има в бутилката? — попита го Франк.
— Студена минерална вода.
— Полей ми на ръцете.
Лангер взе втората бутилка и му поля. Остатъка изля в пазвата си, ръмжейки от удоволствие. Франк изтърси с вяло движение водата от ръцете си и изведнъж замря, втренчен в тях, сякаш ги виждаше за пръв път. Мина зад електромобила, машинално заобиколи отворената врата, седна на пода в кабината — между пулта и седалката на шофьора, — натисна едно копче и отвори походното барче-хладилник. Извади салфетка и започна да чисти изцапаните си на коленете джинси. Чу, че Кюсак се върна и каза нещо тихо и неясно на Лангер, но отговора на Лангер разбра:
— Остави го на мира, не му е до това. Впрочем и на нас също… Ти, красавецо, и така си твърде забележим сред мирните жители на Копсфорт.
— Стига си остроумничил — отвърна Кюсак. — Този път работата е свършена, бих казал, рядко елегантно… Добре, да тръгваме. Кой ще кара?
— Аз. Шампионът ще седне до мен, а ти отзад… Качихте ли се? Тръгваме!
В покрайнините на Копсфорт Лангер взе рязко надясно със смел завой. Мярна се надпис: „Летище 15
