— O, ja — отвърна немецът. — Es ist ein ganz einfaches Ding119 — и започна да обяснява устройството на машината.
— Жалко, че тя не връзва снопите. Аз видях на Виенската изложба, връзва снопите с тел — каза Свияжски. — Ония са по-удобни.
— Es kommt drauf an… Der Preis vom Draht muss ausgerechnet werden.120 — И немецът, изтръгнат от мълчанието, се обърна към Вронски: — Das la?t sich ausrechnen, Erlaucht.121 — Немецът посегна вече към джоба си, дето имаше молив и тефтерче, в което изчисляваше всичко, но като си спомни, че е на трапезата и долови студения поглед на Вронски, се въздържа. — Zu kompliziert, macht zu viel Klopot122 — завърши той.
— Wunscht man Dochots, so hat man auch Klopots123 — каза Васенка Весловски, иронизирайки немеца. — J’adore l’allemand124 — обърна се той пак със същата усмивка към Ана.
— Cessez125 — шеговито-строго му каза тя.
— А ние мислехме, че ще ви заварим на полето, Василий Семьонич — обърна се тя към лекаря, един болнав човек, — бяхте ли там?
— Бях, но офейках — с мрачна шеговитост отвърна лекарят.
— Значи, хубаво упражнение сте направили.
— Великолепно!
— Е, а как е здравето на бабата? Надявам се, че не е тифус?
— Дали е тифус, или не, но не е добре.
— Колко жалко! — каза Ана и като отдаде по тоя начин своята дан на учтивост към слугите, се обърна към своите.
— И все пак, Ана Аркадиевна, според вашия разказ би било трудно да се построи машината — шеговито каза Свияжски.
— Не, защо пък? — каза Ана с усмивка, която показваше, че тя знае, че в нейните обяснения за устройството на машината е имало нещо мило, доловено и от Свияжски. Тая нова черта на младежко кокетство неприятно порази Доли.
— Но затова пък познанията на Ана Аркадиевна в архитектурата са необикновени — каза Тушкевич.
— Разбира се, аз чух, когато вчера Ана Аркадиевна рече: подпори и цокли — каза Весловски. — Така ли е?
— Няма нищо чудно, когато виждаш и чуваш толкова работи — каза Ана. — А вие сигурно не знаете дори от какво правят къщите?
Даря Александровна виждаше, че Ана е недоволна от тоя игрив тон между нея и Весловски, но сама неволно изпадаше в него.
В тоя случай Вронски постъпи съвсем не така, както Левин. Очевидно той не приписваше никаква важност на дърдоренето на Весловски, а, наопаки — поощряваше тия шеги.
— Е, кажете, Весловски, с какво съединяват камъните?
— Разбира се, с цимент.
— Браво! Ами какво е цимент?
— Нещо като рядка каша… не, мазилка — каза Весловски, като възбуди общ смях.
Разговорът между обядващите, с изключение на лекаря, архитекта и управителя, потънали в мрачно мълчание, не пресекваше и ту се отплесваше, ту се запъваше и засягаше някого на болното място. Веднъж Даря Александровна бе засегната на болното място и така се разгорещи, че дори се изчерви и след това вече се мъчеше да си спомни дали не е казала нещо излишно и неприятно. Свияжски заприказва за Левин, като разправяше за странните му мнения, че машините са само вредни за руското стопанство.
— Аз нямам удоволствието да познавам тоя господин Левин — усмихнат каза Вронски, — но той вероятно никога не е виждал ония машини, които осъжда. А ако е виждал и пробвал, това е било отгоре- отгоре, и то не чуждестранна, а някоя руска машина. Какви възгледи може да си състави човек в такъв случай?
— Изобщо турски възгледи — с усмивка каза Весловски, като се обърна към Ана.
— Аз не мога да защищавам схващанията му — каза Даря Александровна пламнала, — но мога да кажа, че той е много образован човек и ако беше тук, би знаел какво да ви отговори, но аз не умея.
— Аз го обичам много и ние сме големи приятели — добродушно усмихнат каза Свияжски. — Mais pardon, il est un petit peu toque126; например той твърди, че и земството, и мировите съдии — всичко това е ненужно и не иска да участвува в нищо.
— Това е нашето руско равнодушие — каза Вронски, като си наливаше вода от леденото шише в тънката чаша със столче, — да не чувствуваме задълженията, които ни налагат нашите права, и затова да отричаме тия задължения.
— Аз не познавам човек, който да изпълнява по-строго задълженията си — каза Даря Александровна, ядосана от тоя тон на превъзходство от страна на Вронски.
— Напротив, аз — продължи Вронски, очевидно засегнат, кой знае защо, от тоя разговор, — напротив, аз, какъвто ме виждате, съм много благодарен за честта, която ми направиха благодарение на Николай Иванич (той посочи Свияжски), като ме избраха за почетен мирови съдия. Смятам, че за мене дългът да ходя на събрание, да обсъждам делото за коня на някой селянин е също така важен, както и всичко, каквото мога да направя. И ще смятам за чест, ако ме изберат за земски делегат. С това ще мога само да се отплатя за изгодите, от които се ползувам като земевладелец. За нещастие хората не разбират това значение, което трябва да имат в държавата едрите земевладелци.
На Даря Александровна беше странно да слуша как той бе спокоен в правотата си на трапезата у дома си. Тя си спомни, че и Левин, който смяташе обратното, бе също така твърд в схващанията си на трапезата у дома си. Но тя обичаше Левин и затова беше на негова страна.
— Значи, можем да разчитаме на вас, графе, за следващото събрание? — каза Свияжски. — Но трябва да тръгнем по-рано, за да можем на осми да бъдем вече там. Не бихте ли ми направили честта да дойдете у дома?
— А пък аз съм донейде съгласна с твоя beau frere — каза Ана. — Само че не така, както смята той — с усмивка прибави тя. — Боя се, че в последно време ние имаме твърде много от тия обществени задължения. Както по-рано имаше толкова много чиновници, че за всяка работа бе необходим чиновник, така и сега всички са обществени дейци. Алексей е тук от шест месеца и, струва ми се, е член на пет-шест разни обществени учреждения — попечителство, съдия, земски делегат, съдебен заседател, по конете нещо. Du train que cela va127, всичкото му време ще отиде за това. И боя се, че при тия толкова много работи всичко е само формално. Вие на колко места сте член, Николай Иванич? — обърна се тя към Свияжски. — Струва ми се, на повече от двадесет?
Ана говореше шеговито, но в тона й се чувствуваше раздразнение. Даря Александровна, която наблюдаваше внимателно Ана и Вронски, веднага забеляза това. Забеляза също, че при тоя разговор лицето на Вронски веднага доби сериозен и упорит израз. Забеляза това, а също, че и княжна Варвара веднага, за да промени разговора, заприказва бързо за петербургските познати и като си спомни, че в градината Вронски бе говорил не на място за дейността си, Доли разбра, че с тоя въпрос за обществената дейност е свързана някаква интимна свада между Ана и Вронски.
Обедът, вината, сервирането — всичко беше много хубаво, но всичко беше такова, каквото Даря Александровна бе виждала на специалните обеди и балове, от които бе отвикнала, и то със същия характер на безличност и принуденост; и ето защо всичко това в един обикновен ден и при малък кръг й направи неприятно впечатление.
След обеда поседяха на терасата. Сетне започнаха да играят на lawn tennis. Играчите, разделени на две групи, се разположиха на грижливо изравнения и отъпкан
