към тях топка, без да бързат и без да се бавят, ловко изтичваха към нея, изчакваха скока, сръчно и точно отбиваха топката с ракетата и я прехвърляха през мрежата. Весловски играеше по-лошо от другите. Той се горещеше много, но затова пък въодушевяваше с веселостта си играчите. Смехът и виковете му не преставаха. С разрешение на дамите той съблече сюртука си, както и другите мъже, и едрата му красива фигура с бели ръкави на ризата, с румено потно лице и поривисти движения така се и врязваше в паметта.
През нощта, когато Даря Александровна си легна, щом затвореше очи, виждаше подскачащия по
Но през време на играта на Даря Александровна не й беше весело. Не й се харесваха продължаващите при това закачливи отношения между Васенка Весловски и Ана и тая обща неестественост на възрастните, които сами, без децата, играят детска игра. Но за да не развали настроението на другите и за да прекара някак времето, след като си отпочина, тя пак се присъедини към играта и се преструваше, че й е весело. През целия ден все й се струваше, че играе на театър с по-добри от нея актьори и че нейната лоша игра разваля цялата работа.
Тя бе дошла с намерение да прекара два дни, ако и хареса. Но още вечерта, през време на играта, реши да си замине утре. Мъчителните майчини грижи, които тя така мразеше по пътя, сега, след като прекара един ден без тях, й се виждаха вече в друга светлина и я привличаха.
Когато след вечерния чай и нощната разходка с лодка Даря Александровна влезе сама в стаята си, съблече роклята и седна да подреди редките си коси за през нощта, тя почувствува голямо облекчение.
Беше й дори неприятно да мисли, че Ана ще дойде ей сега при нея. Щеше й се да бъде сама с мислите си.
XXIII
Доли искаше вече да си легне, когато Ана влезе при нея в нощен тоалет.
През деня Ана няколко пъти бе започвала разговор за интимни работи и всеки път, след като кажеше няколко думи, млъкваше. „После, насаме ще си изприкажем всичко. Имам да ти разправя толкова много неща“ — казваше тя.
Сега бяха сами и Ана не знаеше за какво да говори. Тя седеше до прозореца, гледаше Доли, прехвърляше в паметта си всички запаси от интимни разговори, които изглеждаха неизчерпаеми, и не намираше нищо. В тоя миг й се струваше, че всичко вече е казано.
— Е, как е Кити? — каза тя, като въздъхна тежко и загледа виновно Доли. — Кажи ми истината, Доли, не ми ли се сърди тя?
— Да ти се сърдили? Не — усмихната каза Даря Александровна.
— Но ме мрази, презира ме?
— О, не! Но ти знаеш, това не се прощава.
— Да, да — каза Ана, като се обърна и загледа през отворения прозорец. — Но аз не бях виновна. И кой е виновен? Какво значи виновен? Нима можеше да бъде иначе? Е, как мислиш ти? Можеше ли ти да не бъдеш жена на Стива?
— Наистина не знам. Но ти ми кажи…
— Да, да, но ние не сме свършили за Кити. Щастлива ли е тя? Казват, че той бил прекрасен човек.
— Малко е да се каже прекрасен човек. Аз не познавам по-добър човек.
— Ах, колко се радвам! Много се радвам! Малко е да се каже прекрасен човек — повтори тя.
Доли се усмихна.
— Но ти ми кажи за себе си. Аз имам дълъг разговор с тебе. Ние говорихме с… — Доли не знаеше как да го нарече. Неловко й беше да го нарече графа, а също така и Алексей Кирилович.
— С Алексей — каза Ана, — знам, че сте говорили. Но аз исках да те попитам откровено, какво мислиш за мене, за моя живот?
— Как да ти кажа така изведнъж? Наистина не зная.
— Не, все пак ми кажи… Ти виждаш живота ми. Но не забравяй, че ни виждаш през лятото, когато не сме сами… Но ние пристигнахме ранна пролет, живеехме съвсем сами и ще живеем сами и аз не желая нищо по-хубаво от това. Но представи си, че аз живея сама без него, сама, а това ще стане… По всичко виждам, че това ще се повтаря често, че половината от времето си той ще прекарва вън от къщи — каза тя, като стана и седна по-близо до Доли.
— Разбира се — прекъсна тя Доли, която искаше да й възрази, — разбира се, аз няма да го задържа насила. Не го и задържам. Днес има конни надбягвания, неговите коне се състезават, той отива. Много се радвам. Но ти помисли за мене, представи си моето положение… Но защо да говорим за това! — Тя се усмихна. — Та какво говори той с тебе?
— Той ми говори за това, за което сама искам да говоря, и за мене е лесно да бъде негов адвокат; говори ми дали няма възможност и не е ли добре… — Даря Александровна се запъна — да се оправи, да се подобри твоето положение… Ти знаеш как гледам аз… Но все пак… ако е възможно, трябва да се омъжите…
— Значи, развод? — каза Ана. — Знаеш ли, че единствената жена, която в Петербург дойде при мене, беше Бетси Тверская? Нали я познаваш? Au fond c’est la femme la plus depravee qui existe.128 Тя имаше връзки с Тушкевич и най-безсрамно лъжеше мъжа си. И тя ми каза, че не иска да ме познава, докато положението ми не се уреди. Не мисли, че сравнявам… Аз те познавам, миличка. Но неволно си спомних… Е, какво ти каза той? — повтори тя.
— Каза ми, че страда и за тебе, и за себе си. Може би ще кажеш, че това е егоизъм, но такъв законен и благороден егоизъм! Той иска, първо, да узакони дъщеря си и да бъде твой мъж, да има право над тебе.
— Коя жена-робиня може да бъде робиня до такава степен като мене, при моето положение? — мрачно я прекъсна тя.
— А главното, което иска… иска да не страдаш.
— Това е невъзможно! Е?
— И което е най-законното — иска децата ви да имат име.
— Но кон деца? — каза Ана, без да гледа Доли и като зажумя.
— Ани и бъдещите…
— Той може да бъде спокоен за това, аз няма да имам вече деца.
— Как можеш да кажеш, че няма да имаш?…
— Няма да имам, защото не искам.
И въпреки вълнението си Ана се усмихна, като долови наивния израз на любопитство, учудване и ужас по лицето на Доли.
— Каза ми лекарят след моята болест…
………………………………………………………………
— Не може да бъде! — каза Доли с широко отворени очи. За нея това беше едно от ония открития, чиито последици и изводи са така значителни, че в първия миг човек само чувствува, че не може да съобрази всичко, но че ще трябва да мисли много и много за това.
Това откритие, което изведнъж й обясни защо някои семейства имат само по едно-две деца, събуди у нея толкова мисли, съображения и противоречиви чувства, че тя не можеше да каже нищо и само гледаше учудено Ана с широко отворени очи. Това беше същото, за което тя мечтаеше и днес по пътя, но сега, като научи, че е възможно, се ужаси. Чувствуваше, че това е твърде просто решение на един твърде сложен въпрос.
— N’est ce pas immoral?129 — само каза тя и млъкна.
— Защо? Помисли, аз трябва да избера едно от двете: или да съм бременна, сиреч болна, или да бъда приятел, другар на мъжа си, все едно на мъжа — с умишлено повърхностен и лекомислен тон каза Ана.
— Е да, е да — каза Даря Александровна, като слушаше същите аргументи, които си бе привеждала сама, и не намираше вече в тях по-раншната убедителност.
— За тебе, за другите — каза Ана, сякаш догаждаше мислите й — може още да има съмнение; но за мене… Разбери, аз не съм му жена; той ме обича, докато обича. Но с какво ще поддържам любовта му? С
