Мариана Тинчева-Еклесия
Страници от дневника
С библейски молив
Иисус Христос не написа книги. Дори не положи със Своя ръка Завета Си в Библията. Той нахрани с две риби пет хиляди гладни и накара немите люде да проговорят. Иисус Христос не издигна Свой дом. В третия ден след погребението Му Ангелът сне от гроба Му камъка. Негов паметен жребий в земята остана разпятието, а във вселената — заветът на Вседържителя.
Иисус Христос само с молитва и слово очисти прокажени, възкреси мъртвата дъщеря на Йаир, от одъра вдигна умиращи, отвори очите на слепи… Затова всеки път, когато започвам да пиша, се питам: „Какъв е смисълът от хартията, която изписва перото ми?“ Същото дръзвам да попитам и хиляди братя от средата на словото. Ако с думите не можем да извършим добро чудо като Спасителя, какъв свят пресътворяват нашите книги? Интриги, скандали, братоубийства — мрак за ослепяване на зрящи люде. А бихме могли и днес да нахраним с два хляба, с манна чиста милиони гладни за вяра в богоозареното бъдеще!
Хиляди години преди Рождество Христово Бог е изпратил потоп на земята, защото във всяко време помислите на човека били към зло, а развратът станал тъй голям, че Той решил да изтреби хората, които е сътворил… Гледам земята и стихийните бедствия от земетръси, тайфуни, порои… Гледам разврата на хората от екрана на телевизора, слушам новините за тревожни събития и като налагам двете рисунки, се питам — нашият търпелив Баща изпраща ли вече втори потоп, или изчаква вразумлението ни?
Аз попитах: „Господи, какво да направя, когато попадна сред глутница вълци?“
Бог отвърна: „Няма да попаднеш, ако не си като тях.“
Вярвам, че всеки човек е съвършен, чист Божи образ, затова при всички обстоятелства трябва да го ценя и обичам.
Ала срещам свадливи, неугледни, зли, настървени, убийци…
Затова отправям очи към небето с въпрос. И дочувам отгоре:
„Божи образ сте всички, не роптай срещу ближните!“
От началото на XV в. до наши дни Петокнижието е изследвано от над 5000 учени — богослови, философи, физици, социолози. Изследователите почти винаги насочват вниманието си към произхода на вселената и човека, като черпят сведения от Втора глава на книга Битие. Тук жената е следващ акт на сътворяване, взета от реброто на мъжа. В наши дни във в.
„Духовен дом“ (бр. 2, 2000 г.) в статията на архимандрит доц.
Павел Стефанов почти анатомически се описва мястото на реброто в тялото на Адам, от което е сътворена Ева. Но защо ли църковните тълкуватели винаги пренебрегват съдържанието на 27-и стих в Първа глава, където четем, че Бог е сътворил мъжа и жената едновременно, като им казва: „плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я…“ (Битие 1:27)
Богословският възглед за книгата „Битие“ и на цялото Мойсеево Петокнижие е, че в библейския текст не може да има авторска грешка поради богооткровения характер на Писанието. Затова е немислима каквато и да е намеса за коригиране на нейната изконна цялост. Така чрез логически съждения и научен анализ теолозите се стремят да наложат възгледа, че в Шестия творчески ден Бог само идейно е създал мъжа и жената, а по-късно в плът е сътворил първо и само Адам…
Върху тълкуванието за вторичност на жената още в онези времена се основава исторически неравностойното й положение в живота. Тя нямала право да влиза в Светая светих, нито да се докосва до книгите на Закона. Поради нейната принудителна неграмотност тя не могла да чете богооткровените истини… Идеята за господство на мъжа заляга и в учението на пророка Мохамед — Корана. Тя остава и в каноничните правила на новата Христова църква, където на жената е забранено да влиза в олтара и дори няма право да попита защо е така… Но ето че грешната Ева вече има право да докосва Библията, да я чете, да говори за Словото Божие.
За съвременния човек, освободен от религиозни предубеждения, по-благоразумна е хипотезата за сътворяване на мъжа и жената като равноправни, равнопоставени пред Бога.
Те са две половини на едното тяло — човек. И по Божие допущение за жената винаги ще остава по- тежкият дял в свещенството — мисията й да бъде майка, първа учителка на благословени деца, които продължават живота на земята.
Към края на XIX век жени християнки в САЩ започнали плахо да се събират за обща молитва. В началото не им вярвали; питали ги дали Бог чува и приема техните искания молитви… Но загрижени за тежкото положение на имигрантите и последствията от робството, през 1887 г. представителки на презвитерианската църква обявили свой национален молитвен ден с искания за по-добри условия за живот на децата си!
Скоро към тях се присъединили жени от други религиозни общности… Само за три години този празник се превърнал в Ден за молитва на християнските мисии и извън Америка.
Учреденият национален комитет в САЩ се обръща през 1920 г. към всички църкви да се присъединят към деня за молитва.
През 1927 г. в Йерусалим се провежда международна среща на Съвета на мисиите, към която се присъединяват представителки от цял свят, и движението получава името Световен молитвен ден на жените. Той винаги е в първия петък на март, свързва се с началото на Великия пост и времето на кръстните страдания на Иисус Христос. Всяка година богослужението от жени се извършва в различна страна, има конкретна евангелска тема, подготвена от домакините и обявена във всички страни участнички по света. Така в началото на XXI век в Световния молитвен ден са включени жени от близо сто и осемдесет страни. Молитвата се провежда на техните езици във време, съобразено с часовия пояс, отговарящ на времето, когато по всички земни ширини и дължини вярващите изговарят избраните стихове от Евангелието. В последните две десетилетия в движението се допускат жени от нехристиянски вероизповедания, което свързва майки от далечни раси, култури и традиции.
От 1995 г. България е член на Организацията за Световния молитвен ден. Българки от православната, католическата и протестантската църква се събираха в различни храмове, за да се присъединят молитвено към вярващите майки в друг край на света… Първо денят се организира на висота в Протестантската църква, следващата година — в Католическата. В първия петък на март през 1999 г. в столичния православен храм „Света София“ се събраха за обща молитва жени от трите големи християнски общности. По същото време християнки във Венецуела и на всички континенти се молеха с мото „Нежното докосване на Бога“. Какъвто и да е библейският текст, срещите най-често завършват с думите: „Сложете ръката си на рамото на тази пред вас. Така ние ще покажем, че всички сме едно тяло, което е Христовата църква.“
А животът доказва, че молитвата на майка има голяма сила пред всемогъществото на Бога.
Всички знаем, че Бог е Един, а религиите по земята в Негово име — много. Още повече са техните разклонения. Обичайно всеки вярващ се заблуждава, че само той и неговото обкръжение са хора праведни, богоприети, превъзходни…
