ЗА КАРЛОВО
До МЪДРОУЧЕНИЯ Г-Н РАЙНО ПОПОВИЧ11
Прегръщам ваша обична ученост като вседушевно ви молитствувам. Писмото от 16 м. м. януари приех със задоволство и твърде се зарадвах, като се научих за вашето добро състояние. И аз по божия милост съм досега добре със здравето…
По-рано ви препоръчах писмено един ученик и вече чакам установяването ви за учител, за да го настаня при вас. Но сега ви натоварвам с друга нова молба. Майка ми преди години взе момиче на един беден човек и го научи на обикновено писмо. Сега иска да го научи и на славянски и да го нареди за учителка в Плевен, за да учи девойките. Това прави майка ми за своя душа. Научих от кир Данаил, че ваша ученост имате сестра калугерка. Ако може тя да приеме това момиче, пишете ми да го пратя след Великден, за да се упражни няколко време при сестра ви.
Тази молба пиша накратко, а годините ви да бъдат от бога твърде много и прерадостни.
Пратениците оставиха в Карлово писмото на господина и продължиха пътя си към мъжкия манастир на Калофер. Бяха дали там момче за поучение… Подир четири дни, като се връщаха отново по пътя за Враца, те спряха пред двукатата къща на Райно Попович, за да получат писмен отговор от наставника.
„В Калофер няма училище за просвещение на девици в политични науки. В манастира калугерките пеят псалтир, часослов, апостола: учат се на земеделски труд и ръкоделие… Но щом благоплодната майка Евгения копнее да подкрепи душата си, нека благочестивият отец изпрати момичето!“
Анастасия не тръгна скоро.
Годините бяха благословени за мирен труд и хората бързаха да замогнат…
През пролетта на 1833-та, няколко месеца след освещението на новото плевенско школо, архидякон Агапий беше въведен в сан епископ на врачанската епархия. Първенците на Враца и Плевен вече искаха да живеят в мир с владиката и синовете на Димитраки хаджи Тошов — Замфираки и Тодораки носеха обица — да не захващат непосилни църковни свади като баща си, та да не ги търсят до видинските хармани. Владиката също имаше обица и не щеше да бере ядове като забегналия Методий, а гледаше да се разбира и с чорбаджиите, и с народа, и с високия екзарх. Богочестивата майка Евгения закле своя син — да насърчава с велика ревност училищата в своята епархия. Закле го в кръста Христов! Защото, ако един народ е безпросветен, откъде ще вземе сили да скъса робството си? Скъсяваше се земният път на старицата и вече изпадаше в немощ; отмаляваше полека-лека, не тръгваше по градовете както по-рано. Хората казваха, че е сбъдната и като няма по-велика радост от нейната да види сина си владика, дошло е време да се раздели с битието… Анастасия вечер и заран бдеше до одърчето, пееше й, даваше й отвара от лековити билки, четеше за нея молитва пред сън, а щом старицата се унасяше в дрямка, момичето тайничко си мислеше за Плевен… за онзи ден след освещението на новото мъжко училище, когато Пенчо й каза да мине край къщата на чорбаджи Георги и да хвърли на плочника камъче. Анастасия мина, хвърли камъчето и видя перчема на Пенчо, стъпил върху греда на чардака уж да бере грозде, пък не му беше до гроздето, ами искаше да види Анастасия. Видя само аленото ширитче и… това беше.
Заранта момичето тръгна за Враца, та — досега.
Владиката повече време стои в Плевен около градежа на новата църква и новия владишки конак… Като се върне при майка Евгения все разправя как дядо Гънчо вадил надгробни камъни за основата и се кръстил: „Ако е грях, боже, това дето правя за храма ти, не ме наказвай люто! Пък ако е свято за теб деяние, нека църквицата пребъде вовеки!“ — И на Московеца подхвърлял пак за мерака да учи в школото му — сто оки вино щял да даде!… А Пашо Грънчаря правел даром гърнета, че като ги вграждат майсторите в стените, след време гласът на свещеника да ехти… Московеца заран минавал край копторчето на Димитър, гледал как Ковача виел железа за църквата, после даскалът повеждал Христо към школото — двамата да рисуват икони върху дъбово дърво, сушено на сянка седем години… Наставникът много се хвалил с момчето на Чутурката, разправял, че и след век хората ще славят неговото образописване… Христо си бил все така свит, слабоват, безмълвен, надянат като хоругвица в износени дрехи… Влад Петков казал един ден пред владиката, че звънчето, което Димитър Ковача дарил за първия ден на училището, ехти над града като рождество всяка заран. Пък Пенчо… боже, отец Агапий не е видял хубаво — Пенчо пак тръгнал с хаджи Тодор на кирия по градовете и понякога взимали за изпроводняк Гергана… Като казва това, владиката винаги спира очите си на Анастасия, а тя лумва в огън, който нито се гаси, нито се крие! Майка Евгения всеки път вижда моминската й боязън и похлупва думите на сина си:
— Гергана по-прилича за зестрата на чорбаджийски внук, ама Анастасия е прилика за душата и разума му! — обгръщаше раменете на момичето, хвалеше Пенчо, че не се възнася над другите, ами пази бащиния си занаят. Захваляше му и това, дето й казал да седне с момчетата за просвещение в училището на Московеца, но… и двамата проумели същия ден — само момиче след толкова одумки на злоезичници — не може!
— Ще те пратим в Калофер! В манастира „Богородично Въведение“ ще служиш богоучение, а при тамошните наставници в мъжкото школо ще ходиш за светски науки! — един ден старицата каза на духовната си дъщеря, а Анастасия коленичи пред дългата й дреха.
— Ще ида в Калофер, изповеднице моя! И ще бъде волята ти!
ДО ТВЪРДЕ УЧЕНИЯ ГОСПОДИН РАЙНО
УЧИТЕЛ В ЕЛИНСКОТО УЧИЛИЩЕ В КАРЛОВО
МОЙ В ХРИСТА ВЪЗЛЮБЕН12
Прелюбезно прегръщам ваша най-искрена ми ученост, като вседушевно ви молитствувам.
След като най-искрено питам за твърде въжделеното ми ваше добро здраве, съобщавам ви, че по божия милост досега съм здрав. Всекидневните вътрешни и външни безпокойствия ме направиха небрежен към вас, а трябваше да бъде честа взаимната ни преписка. Преди време ви писах с молба да приемете в манастира на калугерките една мома, за да се изучи, а после да я преместя в Плевен, за да отвори училище за тамошните момичета. Това е моята цел относно нея и дано не се проточи работата, за да успее и майка ми да види това, което желае… Момата е на възраст. Ако поиска да приеме схима13, нека приеме да се смята член на манастира и след време. И тя ще бъде под вашето покровителство и да я препоръчате на калугерките, които като ги молитствувам, благославям!
Това пиша сега, а годините ви да бъдат от Бога дълги, щастлива и спасителни.
Анастасия не тръгна и с калоферци, дошли във Враца да купят три коли жито, че там годината била безплодна на зърно. Отец Агапий прати писмото по тях, а същия хабер сториха на Ковача и Цвета в Плевен.
Чутурката легна от мъка! И пред хората вече жалеше за Анастасия. Кокалът на крака й, който се счупи
