Гордост и предразсъдъци

странните му, несвързани въпроси—приятно ли прекарвала в Хънсфорд, обичала ли самотните разходки и какво мислела за брака на мистър и мисис Колинс; а като заговориха за Розингс и тя каза, че не познавала разположението на всички стаи, от отговора му остана с впечатлението, че когато отново дойдела в Кент, щяла да отседне не другаде, а там. Сякаш наистина го вярваше. Нима имаше предвид полковник Фицуилям? Реши, че ако наистина е влагал някакъв скрит смисъл, имал е пред вид онова, което би могло да произлезе между братовчед му и нея. Това я смути и тя си отдъхна, когато стигнаха до портала срещу пасторския дом.

Друг път, докато се разхождаше и препрочиташе последното писмо на Джейн, както се бе замислила над някои изрази, от които проличаваше, че Джейн ги е писала в тягостно настроение, изведнъж вместо мистър Дарен забеляза полковник Фицуилям да крачи към нея. Набързо сгъна писмото, усмихна се принудено и възкликна:

— За пръв път ви срещам да се разхождате насам!

— Обиколих парка — отговори той, — това го правя редовно веднъж в годината и смятах накрая да се отбия в пасторския дом. Вие ще се разхождате ли още?

— Не, тъкмо се канех да се връщам. Тръгнаха заедно.

— Наистина ли напущате Кент в събота? — запита Елизабет.

— Да, ако Дарси пак не реши да го отложи, Но аз няма да имам нищо против. Оставил съм го да прави каквото иска.

— А когато стореното не го задоволява, остава му поне възможността на избор. Не познавам друг, който тъй да се наслаждава па правото да върши каквото му скимне, както мистър Дарси.

— Вярно е, обича да се налага — съгласи се полковник Фицуилям. — Но нима всички не сме такива? Само че той разполага с по-големи възможности, защото е богат, а мнозина са бедни. Казвам го, понеже го изпитвам на своя гръб. По-малкият син, както знаете, трябва да се приучва на оскъдица и материална зависимост.

— Според мен по-малкият син на един граф не може истински да познае нито едното, нито другото. Не, сериозно, нима вярвате, че знаете какво е оскъдица и материална зависимост? Кога сте бивали възпрян да отидете където поискате или да се сдобиете с нещо, което сте пожелали?

— О, това са семейни работи — може наистина да не съм имал подобни затруднения. Но за други, по- важни неща, липсата на средства е решаваща. По-малките синове не могат да се оженят по свой избор.

— Освен когато са си харесали богати жени, а то често се случва.

— Приучени сме да живеем охолно, то ни прави материално зависими, затова малцина от връстниците ми намират сили да се оженят за бедни девойки.

„Възможно ли е да има пред вид мене?“, запита се Елизабет и поруменя от тази мисъл, но бързо се овладя и весело каза:

— А мога ли да зная за колко се купува по-малкият син на един граф? Освен ако най-големият брат е смъртно болен, не вярвам да иска по-малко от петдесет хиляди лири, нали?

Той и отвърна също тъй шеговито, после замълчаха. За да прекъсне мълчанието, което той би могъл да отдаде на огорчение от казаното, тя заговори.

— Сигурно мистър Дарси ви е довел, за да има другар. Питам се, защо не се ожени — тъй поне няма да е сам. Но вероятно засега му стига и сестра му, а понеже тя е единствено под негова опека, може да се разпорежда с нея, както си иска.

— А, не — възрази полковник Фицуилям, — точно това предимство е длъжен да споделя с мене. Мис Дарси е под опеката на двама ни.

— Така ли? А опекунството създава ли ви грижа? Послушна ли е повереницата ви? Девойки на нейната възраст понякога са опърничави и ако е наследила семенните черти, вероятно е твърде своеволна.

Докато казваше това, забеляза го да се вглежда в нея тревожно, а начинът, по който веднага я запита защо мисли, че мис Дарси им създава тревоги, я увери, че без да иска, е докоснала истината. Затова отвърна:

— Не се безпокоите. Нищо лошо не съм чувала за нея; уверена съм, че е сговорчиво момиче. Любимка е на две мои познати — мисис Хърст и мис Бингли. Доколкото си спомням, познавате се с тях, нали?

— Срещал съм ги. Брат им е симпатичен и възпитан човек — добър приятел е на мистър Дарси.

— О, да! — сухо възкликна Елизабет. — Мистър Дарси е извънредно мил с мистър Бингли и проявява удивителни грижи за него.

— Грижи ли? Да. Дарси наистина се грижи за него тогава, когато Бингли се нуждае от по-особена грижа. От нещо, което спомена, като пътувахме насам, разбрах, че Бингли наистина му е много задължен. Но всъщност не съм убеден, че е било за Бингли. Само предполагам.

— Какво имате предвид?

— Обстоятелство, което Дарси не би желал да се разчуе, защото ще е неприятно, ако стигне до семейството на въпросната дама.

— Бъдете спокоен.

— И пак повтарям, не съм уверен, че се отнася до Бингли. Ето какво ми каза: радвал се, че неотдавна избавил някакъв свой приятел от веригите на много неблагоразумен брак — не спомена нито име, нито други подробности, но аз реших, че това ще е Бингли, защото според мен той е от ония мъже, които се забъркват в подобни каши, и понеже зная, че цялото лято бяха заедно.

— А какво е накарало мистър Дарси да се намеси?

— Доколкото разбрах, сериозни възражения срещу младата дама.

— И по какъв начин е успял да ги раздели?

— Не ми го разкри — усмихна се Фицуилям. — Каза ми само това, което току-що ви разправих.

Елизабет замълча и продължи да крачи, обзета от дълбоко възмущение. Като я позагледа, Фицуилям я запита защо е умислена.

— Разсъждавам над онова, което ми разказахте — промълви тя. — Не одобрявам поведението на вашия братовчед. Как така ще си присвоява ролята на съдник?

— Значи, намирате, че не е имал право да се бърка?

— Не разбирам защо мистър Дарси ще решава коя може и коя не бива да обича приятеля му и защо единствено по своя преценка ще се разпорежда и ще направлява любовното щастие на своя другар … Но всъщност — продължи тя, като се овладя, — щом не знаем подробности, не бива и да го корим. По всяка вероятност приятелят му просто не е обичал истински.

— Възможно е — съгласи се Фицуилям, — но ако е тъй, това отнема на братовчед ми триумфалния венец!

Каза го на шега, но за нея тази характеристика на мистър Дарси бе толкова безпогрешна, че преглътна отговора; после заприказва за друго и увлечени в лек разговор, стигнаха до пасторския дом. Щом посетителят си тръгна, тя се затвори в стаята си и обмисли насаме всичко, което бе научила. Не се съмняваше, че става дума за двамата, които й бяха близки. Нямаше на света друг, над който мистър Дарси да упражнява такова безгранично влияние. Че той имаше пръст в раздялата между мистър Бингли и Джейн, това го знаеше отдавна; ала досега мислеше, че мис Бингли е скроила и задвижила всичко друго Но ако суетността не го подвеждаше, тогава и причината беше самият той, гордостта и прищевките му бяха причина за всичко, което Джейн бе изстрадала и продължаваше да изстрадва. Той бе разрушил, поне засега, всяка надежда за щастие у най-любящото, най-всеотдайното сърце на света и никой не можеше да предрече колко трайно бе злото, което бе нанесъл.

„Имало някакви много сериозни възражения срещу младата дама“ — бе казал Фицуилям и тези сериозни възражения по всяка вероятност бяха, че единият й чичо е провинциален адвокат, а другият — лондонски търговец.

„Срещу самата Джейн обаче, каза си тя, никой не би могъл да възрази! Та тя е толкова мила и толкова добра! Разумна, умна, очарователна… Какво може да се каже и срещу татко? Макар и странен, той има достойнства, които и Дарси оценява, а и почтеност, с каквато Дарси едва ли може да се мери!“

Но когато помисли за майка си, тя се разколеба, макар че според нея не това тревожеше Дарси; гордостта му бе уязвена не защото в семейството на Джейн имаше глупци, а защото в него нямаше аристократи; накрая реши, че му е повлияла отблъскващата горделивост и желанието да