„Двайсет и едно“ пред „Комърс“; но не ми се вярва да е прозряла други негови особености.
— От сърце й желая успех — усмихна се Шарлот, — защото, ако още утре се омъжи за него, вероятността да е щастлива е същата, каквато би била, ако е изучавала характера му цяла година. Щастливият брак е само въпрос на случайност. Дали са се познавали от близо, дали са се спогаждали преди брака — това с нищо не допринася за брачното щастие на двамата. След женитбата се появяват достатъчно различия, които да ги дразнят; затова по-добре е да познаваш колкото може по-малко несъвършенствата на оня, с когото ще преживееш живота си.
— Не ме разсмивай, Шарлот; това не е вярно. Знаеш го, и ти самата никога не би постъпила така.
Улисана да наблюдава как мистър Бингли ухажва сестра й, Елизабет не забелязваше, че тя самата става предмет на известен интерес в очите на неговия приятел. Отначало мистър Дарси снизходително бе заявил, че е „прилична“; по време на бала изобщо не я беше погледнал; при следващата им среща я бе забелязал, колкото да се увери в преценката си. Но едва бе изяснил пред себе си и пред близките си, че няма ни една привлекателна черта, откри, че красивият израз на тъмните очи придава на лицето й особено интелигентно изражение. Това откритие бе последвано от още няколко все тъй благоприятни. Вярно, критичният му поглед бе намерил някои несъвършенства на чертите, но той бе принуден да си признае, че фигурата й е стройна и привлекателна; и противно на уверенията, че обноските й били старомодна, хареса непринудената й веселост. Тя самата нищо не подозираше; за нея той си оставаше човекът, който у никого не извикваше симпатия и който не я бе намерил достатъчно хубава, за да танцува с нея. Прииска му се да я опознае и в стремежа си да я заприказва, заслушваше се в разговорите й с другите. Тя забеляза това. Случи се в дома на сър Уилям Лукас, където имаше много гости.
— Какво може да има наум мистър Дарси, та стои и слуша, като разговарям с полковник Форстър? — запита тя Шарлот.
— На този въпрос би могъл да ти отговори единствено мистър Дарси.
— Ако не престане, ще ме принуди да му кажа, че разбирам подбудите му. Този човек е много язвителен и не му ли отвърна със същото, ще започна да се плаша от него.
Когато след малко той тръгна към тях, без да дава вид, че смята да ги заговори, мис Лукас подкани приятелката си да го заприказва. Елизабет прие предизвикателството начаса и го запита:
— Мистър Дарси, не намирате ли, че се изразих необичайно сполучливо, когато закачих полковник Форстър да устрои бал в Меритън?
— Бяхте много настойчива, наистина — но стане ли дума за това, всяка жена е настойчива.
— Безжалостен сте към нас.
— Самата тя скоро ще стане прицел на закачки — обади се мис Лукас. — Ето, отварям капака на пианото, Елайза, и ти знаеш какво ще последва.
— О, лоша приятелка! Все ме кара да свиря и да пея пред всекиго и всички! Щеше да си безценна, ако си въобразявах, че имам дарба, но аз я нямам и затова не желая да досаждам на хора, които са свикнали да слушат само най-добри изпълнители.
Ала мис Лукас не отстъпваше и накрая Елизабет въздъхна засмяна:
— Предавам се: щом трябва, трябва. — И като от прави сериозен поглед към мистър Дарен, додаде: — Старата хубава поговорка, която всички тук, разбира се, знаят, гласи: „Пести си дъха, да си духаш кашата“ — аз пък ще си го пестя за песента.
Изпълнението й не беше блестящо, но бе много приятно. Когато изпя една-две песни, преди още да е успяла да продължи в отговор на молбите на неколцина от слушателите, мястото пред пианото зае нетърпеливата й сестра Мери, която поради туй, че бе най-некрасива в семейството, отдаваше цялото си време да учи и да се усъвършенствува и всякога беше готова да се покаже.
Мери беше лишена и от дарба, и от вкус; и макар суетността да я изпълваше с усърдие, придаваше й тъй също скованост и превзетост, достатъчни да развалят музикални постижения, далеч по-съвършени от нейното. Елизабет, която пееше простичко и естествено, бе изслушана с по-голямо внимание, макар изпълнението й да бе много по-любителско; докато Мери, след като изсвири един дълъг концерт, накрая с радост прие изпросените похвали и благодарности за шотландските и ирландските танци, изпълнени по молба на по-малките й сестри, които ги изтанцуваха в другия край на салона с някои от Лукасовите синове и с двама-трима офицери.
Мистър Дарси стоеше до тях, глух за околните разговори, обзет от мълчаливо възмущение, че тъй празно прекарва вечерта, и така дълбоко бе потънал в мислите си, че забеляза застаналия до него сър Лукас едва когато оня каза:
— Какво чудесно развлечение за младите е това, мистър Дарси! Няма нищо по-хубаво от танците. За мен те са най-изтънченото забавление на висшето общество.
— Прав сте, сър, но танците имат това предимство да се харесват и в по-низшите общества по света. Всеки дивак умее да танцува.
Сър Уилям само се усмихна.
— Приятелят ви играе чудесно — додаде той след малко, когато Бингли се присъедини към танцьорите, — а вярвам, че и вие обичате това художество, мистър Дарси.
— Сигурно сте ме забелязали да танцувам в Меритън, сър.
— Да, да, видях ви и изпитах истинско задоволство. Често ли танцувате в двореца?
— Никога, сър.
— Не смятате ли, че с това бихте засвидетелствували уважението си към това място?
— Ако съм в състояние да го избегна, към никое място не обичам да изразявам уважението си по този начин.
— Както разбирам, притежавате къща в Лондон, нали?
Мистър Дарси кимна утвърдително.
— И аз на времето мислех да се преместя там — защото имам склонност към по-изискано общество, но не бях сигурен дали лондонският въздух няма да навреди на лейди Лукас.
Той млъкна в очакване на отговор; ала събеседникът му не възнамеряваше да отговаря; и като видя Елизабет да върви към тях, осени го идеята да извърши едно добро дело, затова я повика:
— Мис Елайза, мила, а защо не танцувате? Мистър Дарси, позволете ми да ви представя тази млада дама като една много желана партньорка. Кой би отказал да танцува, когато пред очите му стои такава хубавица?
Той хвана ръката й и понечи да я подаде на мистър Дарси, който, макар и силно изненадан, беше готов да я поеме, когато Елизабет изведнъж се дръпна и смутено каза на сър Уилям:
— Но, сър, аз не желая да танцувам! Моля, не си мислете, че съм тръгнала към вас да прося за партньор!
Искрено и учтиво мистър Дарси помоли за честта да танцува с нея; напразно. Елизабет бе непоколебима; усилията на сър Уилям да я убеди я оставиха непреклонна.
— О, Елайза, вие танцувате тъй възхитително — жестоко е да ме лишавате от удоволствието да ви наблюдавам; а този джентълмен, макар по убеждение да ненавижда това забавление, сигурно няма нищо против да ни зарадва за половин час.
— А, мистър Дарси е олицетворение на учтивостта — усмихнато отговори Елизабет.
— Така е — но като имам пред вид примамката, мила ми мис Елайза, не се учудвам на неговата любезност; та кой би се отказал от такава партньорка?
Елизабет насмешливо повдигна вежди и си тръгна. Отказът й не я бе злепоставил пред кавалера и той тъкмо мислеше за нея с приятно чувство, когато мис Бингли го заговори:
— Досещам се какво ви занимава в момента.
— Не ми се вярва.
— Представяте си колко ще е непоносимо да се прекарат и други вечери като тази — в подобно общество; да си призная, аз споделям чувствата ви. Досадих се до смърт! Каква скука, а каква олелия; колко нищожни, а колко самодоволни същества! Хайде, искам да чуя безжалостната ви присъда над тях!
— Повтарям ви, грешите напълно. Умът ми беше зает с нещо по-приятно. Мислех си за голямата наслада, която могат да дарят красивите очи на една хубава жена.
Мис Бингли закова поглед в него и поиска да чуе името на дамата, която е имала заслугата да извика
