мистър Джонс — затуй не се тревожете, ако научите, че е идвал да ме прегледа, — макар че в същност само гърлото ми е възпалено и ме боли глава.
Твоя и пр. и пр.“
— Е, любезна моя. — обади се мистър Бенит, след като Елизабет прочете бележката на глас, — ако дъщеря ви легне тежко болна, ако вземе да умре, утешението ни ще бъде, че всичко е станало, за да се хване мистър Бингли, и то по ваше нареждане.
— Ха! Щяла да умре, как не! Никой не е умрял от настинка. Те ще се погрижат за нея. Докато стои там, всичко е наред. Мога и да прескоча да я видя, ако ми дадете каретата.
Елизабет, обзета от тревога, бе решила да отиде при сестра си, въпреки че каретата не беше свободна; а тъй като не умееше да язди, оставаше й да тръгне пешком. Каза им какво възнамерява.
— Защо си толкова глупава — викна майка й, — вижте я какво е намислила в това кално време! Докато стигнеш, няма да си за пред хора.
— Ще съм достатъчно прилична за пред Джейн — друго не ми и трябва.
— Лизи, да разбирам ли това като намек да изпратя за конете?
— Не, не. Приятно ще ми е да се разходя. Не е толкова далече, щом имаш цел — какво са три мили! За вечеря ще съм в къщи.
— Възхищавам се от твоето милосърдие — заяви Мери, — но всеки подтик на чувствата трябва да се смирява от разума, а според мен усилието всякога трябва да е съответно на изискването.
— Ще те изпратим до Меритън — предложиха Катрин и Лидия.
Елизабет прие и трите момичета тръгнаха заедно.
— Ако вървим по-бързичко — каза Лидия. — може да сварим капитан Картър, преди да е заминал.
В Меритън се разделиха; двете по-малки се запътиха към дома на една от офицерските жени, а Елизабет продължи нататък сама, забързано прекосяваше ниви и ливади, прехвърляше огради, прескачаше локвите припряно и нетърпеливо и най-сетне стигна до големия дом с обелени нозе, с мръсни чорапи и с лице, поруменяло от чистия въздух.
Въведоха я в малката трапезария, където бяха всички освен Джейн, и нейната поява ги изненада. Че бе изминала пешком цели три мили в ранната утрин, в такова кално време, и то съвсем сама — това се стори просто невероятно на мисис Хърст и на мис Бингли; Елизабет усети, че е извикала презрението им. Иначе я приеха любезно; а от страна на брат им получи нещо по-сърдечно от любезност — той я посрещна добросърдечно и радостно. Мистър Дарси почти не продума, а мистър Хърст изобщо не заговори. Мистър Дарси бе обзет от вътрешно раздвоение — чувството на възхита от прелестта, която разходката беше придала на лицето й се затъмняваше от въпроса оправдаваше ли причината този дълъг и самотен преход. А пък мистър Хърст беше отдаден изцяло на своята закуска.
Вестите за състоянието на сестра й не бяха много обнадеждаващи. Мис Бенит прекарала нощта лошо, била трескава и трябвало да лежи. Елизабет се зарадва, като й предложиха веднага да я заведат горе; а Джейн, която единствено страхът да не ги разтревожи и да не ги обезпокои бе възпрял да им пише как жадува за подобно посещение, искрено й се зарадва. Но й беше зле, не й се говореше и затова, щом мис Бингли ги остави, едва намери сили да изкаже благодарност за вниманието, с което домакините са се грижили за нея. Елизабет мълчаливо се зае да я обслужва.
Сестрите отидоха при тях след закуска; а като видя с каква обич и загриженост се отнасят към Джейн, Елизабет и тя започна да ги харесва. Аптекарят дойде, прегледа болната и заключи, както се и очакваше, че има силна простуда и трябва да се лекува сериозно; посъветва я да остане в леглото и предписа лекарства. Джейн последва съвета му с благодарност, защото треската се засили заедно с главоболието. Елизабет не мръдна от стаята, а и другите дами стояха там през повечето време: защото след като мъжете не бяха у дома, те в същност нямаха какво да правят.
Когато часовникът отмери три, Елизабет сметна, че е време да си тръгва, и с неохота им го каза. Мис Бингли й предложи каретата и тя бе склонна да приеме, но Джейн толкова се разтревожи от съобщението, че мис Бингли се принуди да замени предложението за каретата с покана да остане в Недърфийлд. Елизабет прие с благодарност и те изпратиха в Лонгборн един прислужник, който да извести на близките й, че няма да се върне, и да й донесе дрехи.
ГЛАВА ОСМА
В пет часа двете дами се оттеглиха, за да се преоблекат, а в шест и половина поканиха Елизабет за вечеря. На учтивите запитвания, с които я обсипаха — най-съчувствени, за радост на Елизабет, бяха въпросите на мистър Бингли, — тя не бе в състояние да даде много обнадеждаващ отговор. Джейн наистина не беше по-добре. Сестрите, като чуха това, повториха на два-три пъти колко били угрижени, колко било отвратително да страдаш от силна простуда и как самите те мразели да бъдат болни; а сетне изобщо забравиха болната: и това тяхно безразличие спрямо Джейн, когато тя самата не беше сред тях, позволи на Елизабет да възвърне с радост предишната си неприязън.
В същност брат им бе единственият от групата, към когото тя се отнасяше благодушно. Тревогата му за Джейн бе очевидна, отношението му към нея самата — много мило, и това я спря да се чувствува такава натрапница, за каквато според нея я смятаха останалите. Защото те едва я забелязваха. Мис Бингли бе всецяло вдадена в мистър Дарси, сестра й — също; що се отнася до мистър Хърст, съсед по маса на Елизабет, той бе човек отпуснат, живееше единствено за да яде, да пие и да играе на карти, а след като узна, че пред задушеното месо тя предпочита по-простата храна, направо я забрави.
Вечерята свърши н Елизабет веднага се качи при Джейн, а мис Бингли започна да я одумва още щом излезе. Заяви, че не знаела да се държи, била едновременно и горда, и нахална; да разговаря, изобщо не умеела, нямала стил, нито изискан вкус, а пък била и грозна. Мисис Хърст мислеше същото и додаде:
— В същност единственото й достойнство е това, че издържа на дълъг път. Няма да я забравя как се появи сутринта. Приличаше на същинска дивачка.
— Точно така, Луиза. Едвам се овладях. Каква глупост, да дойде чак дотук! И то за какво е хукнала през полето? Защото
— Да, да, ами фустата, нали й видя фустата, две педи в кал; а пък наметката, с която уж се мъчеше да се прикрие, беше много по-къса.
— Описанието ти може и да е вярно, Луиза — обади се Бингли, — но аз нищо не забелязах. Според мен мис Елизабет Бенит изглеждаше великолепно, когато влезе тука тази сутрин. А мръсната й фуста не съм я и видял.
— Ха, мистър Дарси, не е възможно да не сте я видели — язвително отвърна мис Бингли — и съм почти уверена, че не бихте желали да видите собствената си сестра в такъв жалък вид.
— Естествено.
— Да извърви три, четири, пет, а и повече мили, до глезените в кал, и то сама, съвсем сама! Защо го прави? Според мен това само говори за някаква отвратителна, надута независимост, за някакво провинциално незачитане на добрия тон.
— То говори за сестринска обич и това ми се харесва — заявява Бингли.
— Опасявам се, мистър Дарси — каза мис Бингли с висок шепот, — че това приключение е попарило възторга ви от хубавите й очи.
— Напротив — отвърна той, — видяха ми се още по-лъчезарни от чистия въздух.
След тези думи се възцари кратко мълчание, а после мисис Хърст поде:
— Ценя високо Джейн Бенит, тя е очарователна и от сърце й пожелавам да си намери богат съпруг. Но с такъв баща и с такава майка, а и с нейните прости роднини, мисля си, че това няма да стане.
— Струва ми се, че от теб чух за чичо й, който бил адвокат в Меритън, нали?
— Да, а другият им чичо пък живеел някъде в лондонския Чийпсайд, в този бедняшки квартал!
— Това е знаменито — възкликна сестра й и двете се заляха в бурен смях.
— Целият Чийпсайд да бе населен само от техни чичовци — възкликна Бингли, — пак щях да я харесвам.
— Но това много ще им попречи да се омъжат за богати и знатни мъже — възрази Дарси.
