Гордост и предразсъдъци

да тръгна насам и лично да ви кажа какво мисля по въпроса.

— Щом сте сметнали, че е невъзможно — отвърна Елизабет, пламнала от учудване и възмущение, — защо тогава сте си направили труда да идвате чак тук? С каква цел?

— За да настоя този слух да бъде незабавно публично опроверган.

— Появяването ви в Лонгборн, в нашия дом, само ще го потвърди; ако действително има подобен слух — хладно отвърна Елизабет.

— Как тъй „ако“! Защо се правите, че не знаете? Та нали сама умишлено сте го разпространили? Не знаела, че такъв слух се шири!

— За пръв път чувам.

— А давате ли дума, че няма основание за него?

— Не се мисля за толкова пряма като ваше благородие. Вие може да ми задавате въпроси, на които аз да не пожелая да отговоря.

— Това е нетърпимо. Мис Бенит, настоявам за отговор. Той, моят племенник, направи ли ви предложение за женитба?

— Ваше благородие вече заяви, че подобно нещо е невъзможно.

— Вероятно е така; трябва да е така, иначе сигурно е полудял. Но нищо чудно вашите хитрости и примамки, в момент на възбуда, да са го накарали да забрави какво дължи на себе си и на целия си род. Може да сте го прелъстили.

— Ако е тъй, най-малко аз ще го призная.

— Мис Бенит, нима забравяте коя съм? Никой не си е позволил да разговаря с мен така. Аз съм му най- близката роднина на този свят и имам право да знам какво става в сърцето му.

— Но нямате право да надничате в моето; а и държането ви не ме предразполага.

— Разберете ме ясно. Този брак, към който имате нахалството да се стремите, никога няма да се сключи. Не, никога! Мистър Дарси е сгоден за моята дъщеря. Хайде, кажете нещо!

— Ще кажа: ако е тъй, нямате основания да предполагате, че ще поиска моята ръка.

Лейди Катрин се поколеба, после отговори:

— Годежът им е по-особен. Още от пелени са отредени един за друг. Това бе горещото желание на неговата, а и на нейната майка. Още от люлките им сме предрешили брака: и тъкмо сега, когато желанията на сестрите трябва да се осъществят в женитбата им, всичко да рухне заради някаква си млада дама от долно потекло, напълно неизвестна, чужда на знатния ни род! Не ви ли стряска волята на близките му? Негласният му годеж с мис де Бърг? Нима напълно сте лишена от чувство за приличие и срам? Не ме ли чухте, като казах, че от рождението си е предопределен за братовчедка си?

— Да, и не го чувам за първи път. Но какво от туй? Ако това беше единствената пречка да се омъжа за вашия племенник, за нищо не света не бих се спряла само защото зная, че майка му и леля му желаели да го оженят за мис де Бърг. Вие двете сте сторили, каквото сте могли, замисляйки този брак. Осъществяването му зависи от други. Щом мистър Дарси не е обвързан нито с дадена дума, нито с любов към своята братовчедка, какво му пречи да избере друга? И ако аз съм тази, защо да не го взема?

— Защото и честта, и приличието, и благоразумието — не, интересът, не го позволяват; защото и роднините, и приятелите му ще ви отхвърлят, ако умишлено прекрачите желанията им. Ще ви обърнат гръб, ще ви обиждат, ще ви презрат — всички около него. Бракът ви ще е заклеймен; никой от нас няма да иска да ви знае!

— Това са тежки беди — отвърна Елизабет. — Ала съпругата на мистър Дарси ще има толкова други чудесни източници за щастие, свързани с положението й, че вероятно в края на краищата няма за какво да съжалява.

— Упорито, твърдоглаво момиче! Срамувам се заради вас! С това ли се отплащате за добрините ми през пролетта? Нима не ми дължите нищо? Да поседнем. Разберете най-сетне, мис Бенит, че идвам, твърдо решена да постигна целта си; няма да се откажа. Не съм свикнала да отстъпвам пред ничии прищевки. Не допускам поражението!

— Това поставя ваше благородие в неприятно положение; но мен не ме вълнува.

— Не ме прекъсвайте. Изслушайте ме мълчаливо. Дъщеря ми и моят племенник са създадени един за друг. По майчина линия са от един благороден род; по бащина произлизат от уважавани, почитани, старинни, макар и нетитуловани семейства. Богатството и на двете страни е голямо. Предопределени са един за друг от всички членове на съответните фамилии; и какво идва да ги раздели? Надутите претенции на някакво момиче без произход, без връзки, без наследство. Непоносимо! Но това не трябва, това няма да стане. Ако милеете за собственото си добро, няма да пожелаете да излезете от кръга, в който сте отрасли.

— Не смятам, че като се омъжа за племенника ви, ще изляза от този кръг. Той е благородник; аз съм дъщеря на благородник; дотук сме равни.

— Вярно. Вие сте дъщеря на благородник. Но майка ви коя е? Кои са братята и нейните сестри? Не си мислете, че не знам.

— Каквито и да са роднините ми, щом племенникът ви е готов да ги приеме, какво ви тревожи?

— Кажете ми кратко и ясно — сгодени ли сте с него?

Колкото и да й се щеше да не отвръща на въпроса дори само за да не угоди на лейди Катрин, Елизабет се принуди след кратка пауза да отговори:

— Не съм.

Лейди Катрин остана доволна.

— А ще ми обещаете ли никога да не се сгодявате за него?

— Такова нещо не обещавам.

— Мис Бенит, аз съм поразена и удивена. Очаквах, че сте по-благоразумна. Не се залъгвайте, не ще отстъпя. Няма да мръдна оттук, докато не обещаете това, което искам.

— Никога няма да обещая. Никой не е в състояние да ме принуди към подобно пълно безразсъдство. Ваше благородие желае мистър Дарси да се ожени за нейната дъщеря; но дали, ако дам желаното обещание, това ще осигури тяхната женитба? Ако приемем, че е влюбен в мен, дали като му откажа, той ще поиска ръката на дъщеря ви? Позволете да ви кажа, лейди Катрин, че доводите, с конто подкрепихте това невъобразимо искане, са толкова неубедителни, колкото искането — необмислено. Представата ви за мен, изглежда, е много погрешна, щом смятате, че ще се поддам на приказки като тия. Дали племенникът ви ще допусне да се бъркате в неговите работи — не зная; ала да се намесвате в моите, нямате никакво право. Затова моля да прекъснем този разговор.

— По-спокойно, ако обичате. Не съм свършила. Към пречките, които изредих, ще добавя и още една. Зная подробностите за срамното бягство на най-малката ви сестра. Всичко ми е известно; оня млад мъж е бил насилен да я вземе; платили са му баща ви и чичовците ви. Възможно ли е такава жена да се сроди с моя племенник? Възможно ли е нейният съпруг, синът на покойния слуга на баща му, да му стане зет? О, небеса! Какво си въобразявате? Нима под сенките на Пембърли ще се лисне такава помия?

— Сега вече казахте всичко! — гневно извика Елизабет. — Оскърбихте ме по всякакъв начин. Ще ви помоля да се приберем.

При тези думи тя се изправи. Стана и лейди Катрин; дадоха си гръб. Лейди Катрин беше разярена.

— Значи, не уважавате честта и името на племенника ми! Безчувствено, самолюбиво същество! Не разбирате ли, че бракът му с вас ще го злепостави пред целия свят?

— Лейди Катрин, нямам какво повече да ви кажа. Знаете какво чувствувам.

— Значи, решена сте да се омъжите за него?

— Нищо подобно не съм казвала. Но съм решена да постъпя по начин, който според моето схващане ще ме направи щастлива, без да се съобразявам нито с вас, нито с когото да било чужд човек.

— Добре. Значи, отказвате да ме послушате. Отказвате да се преклоните пред дълга, честта и