Гордост и предразсъдъци

благодарността. Решила сте да го окаляте пред неговите близки и да го сторите за посмешище на целия свят.

Сега за сега нито към дълг, нито към чест, нито към благодарност — към нищо не съм задължена. Ни едно от тях няма да се накърни, ако се омъжа за мистър Дарси. Що се отнася до презрението на близките му или до възмущението на околния свят, ако наистина се разбунтуват от женитбата му с мен, няма да се съобразя с това — а околният свят ще е достатъчно благоразумен да не го изявява.

— И това е окончателното ви мнение! Това е крайното ви решение! Отлично. Сега вече знам как да действувам. Не си въобразявайте, мис Бенит, че кроежите ви ще се осъществят. Дойдох да ви изпитам. Очаквах да ви намеря по-сговорчива; но знайте, че последната дума ще я имам аз!

Лейди Катрин продължи да се заканва чак до вратичката на каретата, а там бързо се извърна и каза:

— Не ви казвам довиждане, мис Бенит; не изпращам поздрави на майка ви. Не заслужавате това внимание. Много съм разгневена.

Елизабет не отговори; дори не се опита да увещае нейно благородие да се върне с нея в дома й — обърна се и тихо влезе вътре. Докато се изкачваше по стълбите, чу, че каретата тръгва. Майка й, развълнувана, я чакаше пред вратата на стаята си и попита дали нейно благородие не желае да влезе и да си почине.

— Не пожела — отвърна дъщеря й, — замина си.

— Каква изискана жена! Колко е мила, че ни посети! Дошла е, предполагам, да ни каже, че Колинсови са добре. Пътува нанякъде и като е минала през Меритън, решила и на теб да се обади. Нали не е дошла за нищо друго при тебе, Лизи?

Елизабет се принуди да поизлъже; невъзможно беше да й разкрие същността на разговора.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И СЕДМА

Душевният смут, в който посещението хвърли Елизабет, не стихна часове наред; станалото не й излизаше от ума. Оказваше се, че лейди Катрин си е направила труда да измине целия път от Розингс дотук единствено за да развали предполагаемия й годеж с мистър Дарси. Гениален замисъл, няма що! Ала не можеше да си представи откъде води началото си този слух; докато изведнъж осъзна; това, че той е най-близкият приятел на Бингли, а тя пък — сестра на Джейн, бе напълно достатъчно да породи мълвата; една предстояща женитба подтиква всички да очакват и друга. И тя самата си бе помислила, че бракът на сестра й ще им позволи по-често да се срещат. Следователно съседите й от Лукас Лодж (защото не се и съмняваше, че благодарение на тях вестта е стигнала до лейди Катрин) са представили като нещо сигурно и предстоящо онова, което тя смяташе за вероятно в по-далечно бъдеще.

Като премисляше думите на лейди Катрин, обзе я неприятно предусещане за последиците от непоколебимото й решение да отстои докрай. Намерението й да попречи на този брак наведе Елизабет на мисълта, че лейди Катрин ще разговаря с племенника си; а как той ще приеме предполагаемите вреди от връзката с нея, не знаеше. Много ли обичаше леля си, доколко вярваше на преценката й, тя можеше само да гадае, но бе съвсем естествено той да уважава нейно благородие много повече, отколкото я уважаваше тя; а изброявайки пагубните последици от женитбата с жена, чиито най- близки сродници са много по-нискостоящи от неговите, леля му щеше да го засегне на най-болното място. С прекомерното си честолюбие той вероятно щеше да приеме за разумни и убедителни доводите, които Елизабет преценяваше за безпочвени и смешни. Ако до неотдавна бе изпитвал някакви колебания да стори онова, което все пак е мислил за осъществимо, съветите и молбите на най-близката му сродница можела да го разколебаят и той да предпочете съхраненото достойнство пред истинското щастие. В такъв случай нямаше да се върне. Лейди Катрин вероятно щеше да го посети на връщане през Лондон; и той нямаше да удържи думата към Бингли и нямаше да дойде в Недърфийлд.

„Ако в тия няколко дни Бингли получи вест от него, че не може да сдържи обещанието си, ще знам как да го изтълкувам. Ще спра да се надявам, ще се откажа от любовта му. Щом му стига само съжалението, че ме е загубил, когато можеше да има и мен, и любовта ми, аз пък скоро съвсем ще го забравя.“ Така реши Елизабет.

Като научиха кой им е бил на гости, всички се изненадаха; но н те си обясниха посещението с онова предположение, което бе успокоило мисис Бенит; и не разпитваха Елизабет.

На другата сутрин, като слизаше долу, тя срещна баща си да излиза от библиотеката с писмо в ръка.

— А, Лизи, тъкмо отивах да те търся; ела при мене.

Тя го последва; любопитството за онова, което имаше да й каже, се разпали от писмото в ръката му — сметна, че за това я вика. Сети се изведнъж, че може да е от лейди Катрин, и смаяна зачака какво ще последва.

Седнаха край камината. Тогава той каза:

— Тази сутрин получих писмо, което ме изненада. Понеже се отнася до теб, трябва да го чуеш. Досега не знаех, че съм имал две дъщери пред прага на брака. Приеми поздравления за това голямо завоевание.

Елизабет реши, че писмото е не от лелята, а от племенника и поруменя; питаше се дали да се радва, че изобщо е решил да разкрие чувствата си, или да се обиди, че не е писал първо на нея; в това време баща й продължи:

— Ти май се сещаш. Момичетата са много проницателни в тия неща; но не си дотам прозорлива, че да разбереш кой ти е почитател. Това писмо е от мистър Колинс.

— От мистър Колинс ли? Той пък какво има да каже?

— Нещо много целенасочено естествено. Започва с честитки за предстоящия брак на най-голямата ми дъщеря, за който очевидно е научил от добродушните клюкари Лукасови. Няма да те измъчвам — ще прескоча тази част. Онова, което те засяга, е следното; „След като Ви поднесох моите и на съпругата ми искрени поздравления за това щастливо събитие, позволете да намекна накратко за друго подобно, за което ни предупредиха пак от същия източник. Както изглежда, след по-голямата си сестра и дъщеря Ви Елизабет няма дълго да носи презимето Бенит, а избраникът на съдбата й може да бъде преценен като един от най- знатните хора в нашата страна.“

Не, Лизи, никога няма да се сетиш кого има пред вид! „Този млад джентълмен е особено облагодетелствуван с всичко, каквото може да пожелае сърцето на един смъртен — голямо богатство, благороден произход и знатни връзки. И въпреки тези примамки позволете да предупредя братовчедката Елизабет и Вас самия какви злини можете да си навлечете, ако необмислено приемете предложението на този джентълмен, от което естествено ще сте готови да се възползувате незабавно.“

Е, Лизи, досещаш ли се кой е този джентълмен? Ето сега ще разбереш.

„Основанията ми да Ви предупредя са следните. Имаме причини да мислим, че леля му, лейди Катрин де Бърг, не е благосклонна към този съюз.“

Разбра ли, кандидатът ти бил мистър Дарси! Хайде, Лизи, признай, че се изненада. Мисля, че нито той, нито Лукасови, никой не може да измисли име от кръга на познатите ни, по- невероятно от това! Мистър Дарси, за когото няма жена без недостатък и който сигурно нито веднъж не те е погледнал! Не, това е прекрасно!

Елизабет се помъчи да се разсмее заедно с баща си, но едва успя да се усмихне. Остроумието му този път я засегна дълбоко.

— Не ти ли е смешно?

— О! Да. Чети по-нататък.

— „Снощи, когато споменах на нейно благородие за този предстоящ съюз, тя начаса, с присъщото й благоволение, изрази отношението си по въпроса; тогава стана ясно, че поради многобройни възражения срещу семейството на моята братовчедка лейди Катрин никога няма да даде съгласие за този, както го нарече, срамен брак. Сметнах за свой дълг час по-скоро да уведомя братовчедка си, защото тя и нейният възлюбен трябва да са предупредени и да не встъпват необмислено в един брак, пред който са изправени