означава това? Не притежавам Земята, не се занимавам с покупко-продажба на планети. Трябва да притежавате някоя планета, за да можете да я продадете. Такъв е законът.
Но какво продадох на Ексар? Нямам никакви недвижими имоти.
Може би те ще се опитат да ми вземат кантората, да заявят правата си върху част от тротоара, по който ходя, или да поискат да получат стола ми в кафенето, където си пия кафето?
Това ме върна към началния въпрос: кои са ТЕ? Кои, по дяволите, са ТЕ?
Телефонистката най-после бе намерила Рикардо. Той беше недоволен.
— Имам факултетен съвет, Барни. Ще ти позвъня по-късно.
— Почакай една секунда — помолих го аз. — Затънал съм в една история и не знам ще мога ли да се измъкна от нея. Много ми е необходим съвет.
Говорех без прекъсване — в слушалката се чуваха гласовете на някакви босове, а аз на един дъх разказвах това, което ми се случи след сутрешния ни разговор, как изглеждаше Ексар, на какво ухаеше, какъв странен телевизор гледаше, как се отказа от правата върху Луната и си отиде, като се увери, че е купил Земята. Какво е казал по въпроса Морис Барлап и какви са ми подозренията по този повод. Всичко му казах.
— Има обаче едно нещо — засмях се аз, като се преструвах, че приемам тази история на сериозно. — Какъв съм аз, та да сключвам подобни сделки, а?
Известно време той размишляваше.
— Не знам, Барни, възможно ли е това. Трябва да се разгледат всички „за“ и „против“. Може би е свързано с ООН.
— С ООН ли? Не разбирам. Какво отношение към това има ООН?
— Съвсем пряко. Спомни си изследването, което ние заедно с теб проведохме в ООН преди две години.
Той говореше с намеци, за да не могат да го разберат стоящите наоколо му колеги. Но аз разбрах. Разбрах.
Ексар изглежда бе подушил, че Рикардо ми бе дал възможност да изкарам нещо от разпродажбата на бракувано обзавеждане и канцеларска мебел от нюйоркската сграда на ООН. Даже тогава ми издадоха официален документ. В някоя картотека и досега се пази бланка на ООН, върху която е написано, че аз съм техен официален представител по продажбата на неподлежащо на ликвидиране, бракувано обзавеждане и канцеларска мебел.
Ето ви я и юридическата обосновка!
— Мислите, че този документ е действителен? — попитах Рикардо. — Да допуснем, че Земята е бракувано имущество. Но защо неподлежащо на ликвидиране?
— Международните закони са объркана работа, Барни. А тук нещата могат да се окажат много по- сложни. Трябва да помисля и да реша как да се постъпи.
— Да, как? Какво да правя, Рикардо?
— Барни — сърдито извика той, — казах ти, че съм на факултетен съвет, дявол да го вземе! Факултетен съвет.
И окачи слушалката. Изскочих като луд от аптеката, грабнах такси и полетях към хотела, където живееше Ексар.
От какво се изплаших така? Не знам, но едва не получих удар. Всичко това бе твърде значително за малък човек като мен и в тази значителност имаше нещо опасно. В крайна сметка бих могъл да стана най- големият идиот в човешката история. Никой вече няма да сключва с мен сделки. Чувствах се така, сякаш някой е поискал да му продам някаква снимка, аз съм отговорил „заповядайте“, а после се оказва, че това е било снимка на свръхсекретни атомни ракети. Като че ли случайно съм продал страната си. Само че на практика е още по-лошо — продал съм целия този свят! Длъжен съм обаче да го откупя, длъжен съм!
Когато се втурнах в стаята на Ексар, той вече се готвеше да си тръгва. Слагаше интересния си транзисторен телевизор в евтин кожен куфар. Не затворих вратата зад себе си, за да е по-светло в стаята.
— Работата е свършена — каза той. — Всичко е свършено. Повече сделки няма да има.
Преградих му пътя.
— Ексар — започнах аз. — Чуйте какво ще ви кажа. Вие не сте човек. Като мен например.
— Аз, уважаеми, съм много по-човечен от вас!
— Възможно е, но не сте земянин — в това е работата! Защо ви е Земята?
— На мен изобщо не ми трябва. Аз представлявам определено лице.
Виж ти, съвсем направо! Прав си, Морис Барлап! Впих поглед в рибешките му очи, които се бяха приближили плътно до мен. Но не отстъпих.
— Вие сте нечий агент — процедих бавно. — Чий? И защо му е потрябвала Земята?
— Това не е моя работа. Аз съм агент. И само купувам за него.
— Получаватели комисионна?
— Да, разбира се, да не би да работя за този, дето духа.
„Да, не работиш за този, дето духа“ — помислих си. Цялото това кашляне, тиковете, гърчовете. Разбрах откъде са. Той не е свикнал с нашия климат. Така както аз, ако се озовях в Канада, сигурно щях да се разболея поради разликата във водата или от нещо друго.
А мръсотията върху лицето му е нещо като крем против изгаряне! От нашето Слънце! Всичко е от ясно по-ясно — щорите са спуснати, лицето е изцапано, мръсотията по дрехите е същата като тази на лицето.
Ексар не беше просяк. Всичко друго, но не и това. „Размърдай си мозъка, Барни — казах си. — Този тип здравата те преметна!“
— Колко изкарвате — десет процента? — Той не ми отговори, а се наклони към мен, задиша тежко и се загърчи. — Ще ви платя повече, Ексар. Знаете ли колко ще ви дам? Петнайсет процента! Неприятно ми е като гледам човек като вас как се мъчи за някакви си въшливи десет процента.
— А какво ще стане с етиката? — грубо ме прекъсна той. — Нали имам клиент?
— Я вижте кой говори за етика! А да купиш цялата тази проклета Земя само за две хиляди и седемстотин долара? И това наричате етика?
Сега пък той се ядоса. Постави куфара си на пода и удари с юмрук по дланта си:
— Не, това наричам бизнес, сделка. Аз предлагам — вие се съгласявате. Вие си отивате щастлив, преуспели сте. И изведнаж без никакъв повод тичате обратно, скубете коси и заявявате, че не сте искали да продавате толкова много за толкова малко. Що за работа! Аз си имам своя етика — не подвеждай клиента заради някакъв си лигльо.
— Не съм лигльо! Просто съм дребна риба и едва връзвам двата края. Какво съм в сравнение с големите бизнесмени, които знаят как да ме въртят на пръста си!
— Ако можехте да въртите някого на пръста си, нямаше ли да се възползвате от това?
— Но не по този начин. Не се смейте, Ексар, така е. Не бих измамил инвалид. Не бих подлъгал някой мухльо от жалка кантора да ми продаде планетата.
— Но вие я продадохте — каза той. — Тази разписка е валидна навсякъде. А техника, за да я подкрепим със сила, имаме достатъчно. Когато моят клиент стане собственик на документите, ще настъпи краят на човешката раса, тя ще бъде „капут“, забравете за нея. И вие ще бъдете изкупителната жертва.
В стаята беше горещо и бях станал вир вода. Но ми олекна на сърцето. Ексар все пак се реши да преговаря. Усмихнах се.
Лицето му леко порозовя под мръсотията.
— Какво предлагате? — попита той. — Назовете някаква сума.
— Назовете я вие. Вие продавате, аз купувам.
— Хм — нетърпеливо изхъмка той и ме отблъсна. Оказа се як тип. Затичах след него към асансьора.
— Колко искате, Ексар? — попитах аз, когато вече пътувахме надолу.
Той вдигна рамене.
— Аз имам планета и вие искате да я купите. Затънали сте. Сам затънахте и сам се измъквайте.
Виж го ти свинята. За всичко има готов отговор.
Той върна ключа и ние отново се озовахме на улицата. Вървяхме по Бродуей и аз му предложих три
