Морис Барлап заяви, че няма нищо против да изпие едно бренди. Поръчах. И той, както винаги леко усмихнат, поверително се наведе към мен.
— Рикардо е прав, Барни. Постави се на мястото на твоя купувач. Той претърпява авария и попада на мръсна, малка планета, до която по закон дори не трябва да се доближава. Може да поправи кораба си с помощта на местни боклуци, но за тях трябва да се плати. Най-малкият шум, най-малкото недоразумение и Космическата полиция ще го пипне. Какво би направил ти на негово място?
Сега разбрах.
— Щях да разменям и да търгувам. Медни гривни, мъниста, долари — всичко, което ми попадне подръка и за което мога да получа стоките им. Щях да разменям и търгувам, прехвърляйки се от една сделка на друга. Даже щях да сваля от кораба някои ненужни уреди, а след това щях да намеря нова стока, която представлява интерес за тях. Но всичко това са земни представи за бизнес, човешки представи.
— Барни — каза ми Рикардо, — някога на същото място, където днес се намира фондовата борса, индианците са разменяли боброви кожи за блестящи гилзи. В света на Ексар все пак има някакъв бизнес, уверен съм в това, и в сравнение с него нашите най-големи концерни изглеждат като детска забава.
— Да, сигурно е така. Излиза, че съм бил обречен от самото начало. Измами ме този мошеник супермен. Само ме погледна и успя да ме измами.
Рикардо кимна.
— Мефистофел на бизнесмените, спасяващ се от небесния гръм. Били са му необходими два пъти повече пари, за да си оправи каруцата. И тогава е организирал най-фантастичната машинация в цялата история на търговията.
— От думите на Рикардо следва — стигна до мен гласът на Морис Барлап, — че този тип, който така жестоко те измами, е бил пет пъти по-умен от теб.
Почувствах се безсилен.
— Какво значение има — казах. — По крака може да те настъпи кон, но може и слон. Все едно кой ще ти го смачка.
Платих сметката, реших се и излязох. Едва тогава се замислих, така ли е било наистина. Ония двамата с удоволствие причислиха Ексар в списъка на междупланетните мръсници. Разбира се, Рикардо е мозък, а Барлап е хитър като дявол, но какво от това? Идеи има. Но факти няма.
Но ето и един факт.
В края на месеца в кантората ми пристигна чека, който бях написал на Ексар. Той е бил инкасиран в голям магазин в района на Кортленд стрийт. Имал съм работа с този магазин. Отправих се натам, за да поразпитам за клиента си.
Те търгуват с нестандартна електроника. Ексар е направил покупките си при тях. В по-голямата си част транзистори и трансформатори, резистори и печатни платки, електронни тръби, проводници, инструменти и прочее. Общо взето, както ми казаха, около един милион детайли, които не могат да бъдат свързани помежду си. Те решили, че Ексар има някаква много бърза работа и взима всичко, което би могло да му потрябва. Платил маса пари за доставката — стоката отпътувала за някакво глухо място в Северна Канада.
Ето фактът. Длъжен съм да го призная. А ето и още един.
Както вече казах, бях свързан с този магазин. Цените им са най-ниските в окръга. А защо, мислите, продават евтино? Отговорът е един — защото самите те купуват евтино. Купуват по борсови цени и плюят на качеството — единственото, което ги интересува, е печалбата. Сам съм им пробутвал купища електронни боклуци, каквито никога не бих могъл да продам — бракувани отпадъци, което е дори опасно, ако искате да знаете. Тук можете да продадете боклук, от който, затрупан от още по-голям боклук, сте загубили всякаква надежда да спечелите.
Представяте ли си? Изчервявам се, като си спомня за това.
Виждам как някъде в Космоса лети Ексар. Оправил си е каруцата. Всичко е наред — Ексар се е насочил към нови велики дела. Двигателят бръмчи, корабът се носи напред, а той си седи с радостна усмивка върху мръсната мутра, спомняйки си как ловко ме изработи.
Смее се, докато го заболи корем.
И изведнъж се разнася пронизително скриптене и нещо започва да пуши. Във веригата за управление на главния двигател изолацията се е износила, корабът губи управление и тогава започва истински ад. Ексар е объркан. Включва резервните двигатели. Резервните двигатели не работят — знаете защо. Във вакуумните тръби не тече никакъв ток. Бум! Късо съединение в опашния двигател. Бах! В средата на кораба се разтапя нестандартен трансформатор.
И ето ти на теб, до най-близкото жилище има милиони километри, наоколо е безграничният Космос, резервни части няма, инструментите се чупят направо в ръцете, а наоколо няма никого, та да го излъжеш.
А аз съм си тук, в кантората, мисля си за него и едва не се спуквам от смях. Напълно е възможно и дори е много вероятно всичките дефекти на кораба да се случват именно поради десетките бракувани детайли и електронни елементи, които самият аз — Барни, по прякор Фауст, от времена време пробутвах на магазина за стоки с намалени цени.
Не искам нищо повече. Само да е станало точно така.
Фауст. Ще види той един Фауст! Направо по мутрата! Фауст! Ще си счупиш главата заради този Фауст! Ще ти дам аз един Фауст!
Лошото е само едно — че няма да науча никога за всичко това. Но едно знам със сигурност — аз съм единственият човек в цялата история на Земята, който продаде тази проклета планета.
И я откупи!
Информация за текста
© 1963 Уилям Тен
© Васил Димитров, превод от английски
William Tenn
Bernie the Faust, 1963
Източник: http://sfbg.us
Издание: Списание „Омега“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1681]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
