— Нещастие, нещастие! Убий ме по-добре! Марино, скъпи сине, къде си ти? Марино, върни се в страната, ела да освободиш своя нещастен баща. Ела бързо, ела бързо! Скоро ще бъде вече късно!
Негърът остана неподвижен. Той затрепери от студ и страх.
— Това е дожът! — промълви той. — Неговият син му се явява.
Той бутна леко тежката врата. Тогава оплакванията престанаха. Не се чуваше друго, освен дрънканията на оковите.
Горо отвори вратата предпазливо. Той погледна наоколо. Намираше се в една тъмна стая, с кръгла стена, откъдето една тясна стълба водеше в подземието.
— Кой иде? — подзе гласът. — Кой си ти, който идеш при Марино Гримани? Говори. Кажи ми, ако си Луиджи, който иде да убие своя баща!
— Нека Негово Величество не се страхува! — отговори Горо с нисък глас. — Не е нито някой палач, нито дожът, който слиза при Негово Величество. Той е един негър, един роб, който беше на служба при Марино.
— Истина ли казваш? — запита старецът с глас, който трепереше от радост и надежда. — Ела, ела да ми кажеш какво става, къде се намира скъпият ми син. Не, ти не можеш да лъжеш, нямаш интерес да го направиш. Дожът, който лежи в страшните „пози“, не може нито да те възнагради, нито да те накаже; погледни неговото безсилие!
— Горо говори от името на истината, Ваше Величество — каза негърът, слизайки по каменните стъпала, които водеха в дупката. — Марино е жив. Марино е свободен!
— Как? — извика нещастният дож. — И той ли е бил затворен?
— Той бе изпратен в каторгата, загдето е направил опит да освободи Ваше Величество.
— О, какво безчестие! — извика дожът.
— Там горе, в палата, мислят, че Марино е мъртъв. Но напротив, той е жив и се приготвя да спаси своя благороден баща!
— Знаеш ли, сигурен ли си в това? — попита старецът недоверчиво. — Ако Съветът на тримата и дожът го смятат за мъртъв, съмнявам се в твоите думи.
— Горо беше на кораба на благородния Марино. Величество! Фалие, Оргосо, Манжили, Анафесто са минали на негова страна!
— Какво казваш, синко? Тия благородници са останали верни на моето дете.
— Броят на поддръжниците на благородния сеньор се увеличава всеки ден. Той знае всичко, което се е случило. Знае, че Негово Величество лежи в затвора и се е заел да отмъсти ужасно за благородния си баща. Нека Негово Величество да не издава нищо и да не повтаря пред стражата на сън, че Горо е идвал да му говори. Никой не трябва да подозира, че Горо е виждал Негово Величество! Горо е донесъл тия плодове за великия сеньор!
Негърът потърси в тъмнината ръцете на стареца и му постави плодовете, които му бе донесъл.
— Благодаря, синко… Но кой си ти? — попита нещастникът покъртен.
— Горо някога се числеше към наемните убийци на инквизицията. Той бе получил пари, за да убие Марино… и би го направил, ако Марино не бе победил Горо. И от негов неприятел Горо стана негов слуга Величество!
— И какво правиш сега във Венеция? — подзе дожът.
— Сеньор дойде тук с кораба си. Никой не го подозираше. Никой не знае даже, че галерите, построени в корабостроителниците във Венеция, са определени за него!
— Той значи подготвя големи неща? А ти защо си тук, негре?
— За да наблюдава всичко, да прониква навсякъде и после да осведомява сеньор… Но Горо чувства, че постелята на Негово Величество е влажна и гнила.
— Тъмничарят не ми донася друга — отговори тъжно старецът. — Съветът на тримата му е забранил. Смъртта ще бъде едно освобождение.
— Нека Негово Величество мисли за своя благороден син, който ще го спаси. Горо ще донесе прясна слама и нещо да се покрие Негово Величество.
Горо, който познаваше местата в дъното на затвора, се изкачи по хлъзгавите стъпала с голяма сръчност, без шум и стигна до един склад, пълен с разни предмети, предназначени за затворниците. Той грабна бързо един сноп слама, две вълнени покривки и се завърна да приготви постеля за дожа.
После негърът поздрави кратко и си тръгна, защото беше чул над главата си стъпките на пазачите, които идеха да поемат нощната си служба.
Не беше ли и той на служба? Неговите думи бяха причинили неописуемо страдание на дожесата и тъй като мисията, с която се бе нагърбил, не бе още изпълнена, гордата владетелка щеше да стане негова играчка.
Смелият негър знаеше, добре това… обаче неговата господарка може да открие истината. Той не се страхуваше от нищо. Опасността бе преминала! Дожесата, си казваше той, с право, не само обича незаконнородения, но и желае да го притежава, да го види в краката си. Тази любов, която питаеше от дълги години, я караше да изпитва жестока животинска омраза срещу Марино и Анунциата.
Горо се отдалечи бързо от страшните килии, премина Моста на въздишките и се отправи към апартаментите на дожесата, разположени в предната част на палата.
Още не бе минало полунощ.
Пристигайки на горницата на една стълба, блъсна се в група пажове, които се смееха и се забавляваха, мислейки за шегите, които биха изиграли на дамите от палата.
— Олеле! Този негодник ме плаши! — извика един от тях, виждайки главата на негъра да се подава от стълбата.
— Назад, мръсни негре! — извика друг, показвайки с пръст негъра. — Ти ще омърсиш килимите.
— Полека, малки господар — отговори Горо, отправяйки се към тях. — Забавно е да се види как най- малките хора говорят най-силно!
Негърът започна да се смее.
— Ще ни заплатиш за това, негре! — извикаха пажовете, разгневени от неговата безочливост.
— Ако само извадя сабята си! — каза един.
В действителност той не посмя да тури ръка върху оръжието си.
— А знаете ли вие да си играете с тия играчки? — подзе негърът с ироничен смях. — По-добре ще бъде да не ги носите, защото можете да се убодете на тях!
— Повикайте слугите! — каза по-възрастният от пажовете, побледнял от гняв.
— Нека младите сеньори не се горещят! Горо не желае да се смее…
— Кой ви позволи да се подигравате? Да не сте между роби! Какво търсите?
— Горо има да изпълни една работа…
— Работа ли? Каква работа?
— Това е тайна на Горо.
— Да не се занимавате повече с този чер негодник! Повикайте слугите да го изгонят.
Тогава един от пажовете се отправи за преддверието, където стояха слугите и придворните дами.
— Спокойствие, сеньорчета! Негърът ще остане. Негърът има една важна работа. Нека съобщят на Нейно Величество дожесата — викна той на слугите, които дойдоха, — че негърът е тук.
Казвайки това, той им направи един безочлив и авторитетен жест.
— Как? Милостивата господарка очаква негъра? — казаха слугите.
— Съобщете за Горо! Останалото не интересува никого! — каза Горо сухо.
— Един слуга се върна със заповед да въведе негъра.
Той се чувствуваше силен в достойнството си като довереник на дожесата. Мина гордо между изумените пажове и последва камериера.
Влезе в преддверието и бе посрещнат от една от камериерките.
— Влезте в този салон! — каза тя на негъра. — Нейно Величество сега ще дойде!
После подзе:
— Вие ли сте негърът, който е предложил на господарката лек срещу ухапванията на скорпион?
— Да, сеньорита, Горо притежава едно средство, което премахва болките от този род.
— Тогава, вие сте този, когото очакват. Влезте!
