Горо се засмя. Дожесата бе намерила забавен предлог, за да го приеме в полунощ.
Той влезе бързо в салона, където горяха още няколко свещи, а камериерката затвори вратата след него.
— Тази камериерка — каза си той, усмихвайки се, когато остана сам всред голямата стая, — хвърля недвусмислени погледи към един от пажовете. И тя страда от същата болест, както и дожесата!
Внезапно завесите, които закриваха вратата на будоара, се раздвижиха и самата дожеса влезе в салона.
Негърът се поклони и кръстоса ръце на гърдите си.
Катерина бе облечена в красив пеньоар от бяла коприна с ресни, обкичени със скъпоценности.
Тя направи знак на Горо да я последва в нейния апартамент, за да бъде сигурна, че никой не ще ги подслушва.
— Приближи се — каза му тя. — Имам пълно доверие в теб!
— Нейно Величество не ще има причина да се разкайва — отговори робът.
— Ако ми останеш верен, ще те възнаградя богато — каза тя. — Но ако ме измамиш, макар и само веднъж, ще увиснеш на бесилката!
— Горо предпочита златото на Нейно Величество пред бесилката на инквизицията.
— Знай добре, негре — подзе дожесата, — че ти не си в пълна сигурност, тъй като всички твои дела и движения се наблюдават!
Горо се засмя и белите му зъби блеснаха.
— Защо се смееш на моите думи? — каза Катерина учудена.
— Горо не се смее, милостива господарке. Той само размишлява и за това се засмя!
— Кажи ми, за какво мислеше.
— Горо искаше да пита защо Нейно Величество не даде на Горо това злато, което прахоса за един шпионин.
— Така ти ще бъдеш по-деятелен! — каза дожесата развеселена. — Ти обичаш шегите, негре!
Горо поклати глава и неговите къдри блеснаха на светлината.
— Горо говори сериозно, Величество, твърде сериозно — каза той. — Защо ще надзираваш Горо?
— Защото, ако няма някой шпионин, който да те дебне, който да те следва — отговори дожесата, — ти не ще си гледаш работата и не ще откриеш нищо!
— Нейно Величество вярва ли, че когато Горо иска да направи някакво разкритие, ще остави да има един опасен свидетел.
— Искам — подзе тя, — да не се чувствуваш спокоен никога! Не те познавам още достатъчно.
— Но Горо познава всички тайни на Нейно Величество!
— Ти си един безсрамник! — отговори тя.
— И така Нейно Величество съгласява ли се да има у Горо пълно доверие — каза той. — Защо ще служа на Нейно Величество, когато тя не ще ме смята за верен? Не, Нейно Величество има нужда от един довереник, на когото ще може всичко да каже, който ще може да прави много неща; накъсо, който да може да бъде в услуга на любовта и омразата!
— Какво искаш да кажеш, негре? Ти искаш Да служиш на любовта и омразата?
— Горо е способен и за едното, и за другото, Величество! Що се касае за любовта? Знае да занесе едно парфюмирано писмо без подпис или някое хубаво цвете с устна поръчка. Що се касае до омразата? Знае да нанесе един удар с кама, без да бъде познат; знае да хвърли един човек през оградата на моста; знае да го наклевети и пред Съвета на тримата!
— Ти значи си опитен във всичко, негре? — каза дожесата учудена.
— Това е опитност, придобита от навик, Величество! — отговори той. — С тия качества Горо успява навсякъде!
— Мразя тази Анунциата, която е избягала заедно със старата просякиня! — каза тогава дожесата.
— Любов и омраза — повтори негърът. — Горо ще намери тази, за която се говори! Нейно Величество мрази момичето, понеже тя обича незаконнородения!
— Мълчи, негре, ти ме отчайваш! Твоята безочливост няма граници! Ако ни чуе някой!
— Нейно Величество трябва да се е погрижила никой да не подслушва! — каза Горо, смеейки се. — Знае, че тя мрази Анунциата!
— Обаче, ти не си успял да я откриеш!
— Горо я търси дълго време. Той не можа да разбере къде се е скрила.
Негърът замълча за момент, после се приближи до дожесата.
— Горо я мрази! Той желае щото тя да стане плячка на най-долните хора! Марино вече не я обича. Тя му е противна, много противна!
— Истина ли казваш? — попита дожесата развълнувана.
— Никой не знае по-добре от Горо. Маринели даже й е казал това!
— Ти виждаш ли го?
— Да, в Тулон, милостива господарке, Горо ходи два пъти в Тулон.
— Защо си направил това дълго пътешествие?
— За да видя дали Горо още може да му помогне; за нещастие — при тия думи негърът сви съчувствено раменете си, — никой не може да направи вече нищо за него. Горо трябваше тогава да се постави в услугите на един нов господар!
— Наистина ли — подзе дожесата — Марино ти е казал, че това момиче му е противно?
— Това е било едно заблуждение. Величество! — отговори Горо.
— Как, негре? Какво искаш да кажеш?
— Горо иска да каже, че сърцето на Марино се е измамило. Маринели е разбрал своята грешка. Той е натоварил Горо доверително да изрази на Нейно Величество цялата страст, която чувства към нея. Той се е разкаял, че не е можал да открие цялата си душа на Нейно Величество.
— Казаха ми — прекъсна го дожесата, — че Марино бил умъртвен в каторгата на Тулон.
— Това е възможно, твърде възможно, но Горо не знае Нищо! Последния път, когато го видя, той не говори за друго освен за разкайване. Горо, каза той с тъжен поглед, Марино е един глупак. Катерина Зиани обичаше Марино, а не Луиджи с червеникавата брада!
— Това е възможно, твърде възможно, но Горо не знае Нищо! Последния път, когато го видя, той не говори за друго освен за разкайване. Горо, каза той с тъжен поглед, Марино е един глупак. Катерина Зиани обичаше Марино, а не Луиджи с червеникавата брада!
— Мълчи, внимавай какво говориш! — извика дожесата, преструвайки се на възмутена. — Как се осмеляваш…
— Извинете, Величество, милост! — подзе негърът, преструвайки се на уплашен. — Това не са думите на Горо. Негърът само повтаря тия на незаконнородения! „Катерина обичаше Марино, каза той, а Марино я пренебрегна, потушавайки горещото си желание да й изкаже своята любов, да съедини своята любов с нейната“.
Негърът наблюдаваше с любопитен поглед силното впечатление, което тия думи, произнесени бавно и с нисък глас, произведоха върху дожесата.
— Марино Маринели ли ти каза това? — попита тя с треперещ глас.
— Той ми каза нещо повече, господарке! — отговори негърът. — „Нека Горо съобщи на Катерина, че Марино я обожава, че ако Марино и тя бъдеха във Венеция, целият свят би бил в краката им. Нека Горо да й каже това от страна на Марино. Тя ще възнагради Горо за мисията със злато, много злато!“ Такива са думите на Марино! И Нейно Величество е дала предварително зекините!
— Новината е закъсняла, много закъсняла — промълви дожесата.
Горо разбра тогава колко ужасно бе разбудил страстта на Катерина, която бе способна заради Марино да предаде Луиджи и всички други съзаклятници.
— Защо да е твърде късно, уважаема господарке?
— Аз се отдадох на дожа и Марино е паднал под брадвата на палача.
— Последното от тия две неща — отговори тържествено Горо, — още не е установено. Първото пък е без важност.
Катерина му хвърли внезапно поглед, пълен с пламък. Той наведе очите си.
