Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)

Рока.

Марко стана внезапно, доближи се до Виторио и му прошепна няколко думи на ухото.

— Моят уважаем брат има право! — каза страшният председател на съда. Трябва да се справим незабавно с този избягал роб! Граф Санта Рока напоследък се намира във Венеция… Да се осведомим по- скоро за неговата личност и да узнаем с положителност дали този мистериозен граф е наистина незаконнороденият! Заповедта за арестуването му и за осъждането му могат да бъдат издадени в едно и също време.

Великият инквизитор натовари офицера със следната мисия:

— Идете и отнесете на управителите и на разните военни власти заповедта да заемат веднага всички канали на Венеция при изходите им от града. Бързайте! Не ги откривайте на никой чужденец, на никой чиновник, освен на посочените с моята тайна заповед!

Офицерът се поклони и напусна черната стая, за да изпълни получената задача.

— Ние трябва да смажем главата на тази усойница! — продължи великият инквизитор, обзет от неописуем ужас. — Марино Маринели не ще ни избяга този път! Той ще изкупи злодеянията си. Хиляда зекини ще получи тоя, който го арестува!

11. Песента на просяка

Въпреки че часът бе напреднал, на Риалто бе така пълно с народ, като през деня.

От моста на Риалто по площада Сан Марко, през Каля Манчерия, най-широката суха улица на Венеция, всеки разговаряше и се смееше, без да се грижи за съседа си. Заповедите и разните сутрешни нареждания на дожа и Сената отначало се следяха с живо любопитство.

Не всичко бе вече забравено в разгара на празника. Едвам се спираха пред палата на управителя да погледнат мраморните табла.

Обаче между заповедите имаше и една с чудно съдържание:

„По заповед на Негово Величество дожа е предписано до военните да заемат при падането на нощта всички канали и изходи, водещи вън от града. Една заповед за арестуване е издадена срещу каторжника и пирата Марино Маринели, граф Санта Рока, който е дошъл във Венеция да шпионира, под прикритието на маска. Изрично се забранява на всеки кораб, на всеки пътник да напуска пристанището или града тази вечер и следващите дни. Всяко нарушение на тази заповед влече най-тежки наказания. Една дивизия от войски, принадлежащи към гарнизона, и две дивизии от флота тая вечер ще бъдат поставени около града и ще бдят някой чужденец да не напуска определената зона.“

Съветът на тримата вярваше, че лесно ще се справи с незаконно родения; той смяташе, че вече го държи в ръцете си.

Силвио Зиани, Тадео Моро, комендантът на флотата, и генералите си съперничеха по усърдие в прилагане на предписаните мерки. Великият капитан бе удвоил вниманието и осторожността си, след като граф Санта Рока го бе изиграл в палата на дожовете.

Правителството бе решило да претърси цялата Венеция, ако бе потребно, да посети всички кораби, да прекъсне излизането от града за цяла седмица, да опита всички средства, за да арестува незаконно родения и да предложи на публиката голямото зрелище: неговата екзекуция. Сенаторите и сенорията опитваха всички средства, за да убедят народа, че Марино Маринели е обявил война на Венеция и че нито един рибар, нито един лодкар не може да бъде сигурен за живота си.

Грамадна тълпа от полицаи и тайни агенти разказваха навсякъде, че той застанал начело на една банда пирати, която напада минаващите кораби и подлага на зверско клане екипажите им.

Друга една обява съобщаваше на гражданите, че главата на пирата Марино Маринели е оценена на 1000 зекини, а тия на неговите съучастници по 100 зекини.

Тези декрети произведоха очаквания ефект. Една част от населението повярва на клеветите, отправени срещу Марино. Голямо число хора бе съблазнено от обещанието.

Една малка група обаче имаше вяра в незаконно родения и запазваше омразата си срещу дожа и властните инквизитори.

И така, подетата борба от управлението на тринадесетте раздели на два враждебни лагера венецианския народ, но народната традиция изискваше карнавалът да не се нарушава на никаква цена. Никакви интриги не смутиха радостта. Тия събития бяха придали на карнавала един особен характер.

* * *

Вечерта, когато граф Санта Рока получи от Луиджи юдината целувка, никой освен Катерина не подозираше присъствието на незаконнородения под дегизировката на кръстоносеца.

Дожът узна чак късно през нощта безплодния резултат от опитите да се залови графът и необикновеното бягство на мистериозния чужденец.

При тези вести той се почувства обзет от ужас. Спомни си страшното видение в летния палат в Гвидека и за смъртното предсказание.

Два пъти се бе надсмивал над него и два пъти то се бе изпълвало. Бе видял действително в огледалото омразния си полубрат. Оракулът му бе съобщил за пристигането на мистериозния чужденец през време на един голям празник. „Отвори му всички врати на къщата си и твоето сърце!“ — казваше предсказанието. „От него зависи твоят живот и този на приятелите ти!“ Следователно това се отнасяше за този мистериозен граф. Напразно се бе опитал да го улови. Последният бе успял да избяга, като че ли някаква свръхестествена сила го покровителствуваше…

Но дожът не се остави да бъде победен от тия размишления. Той успя скоро да възвърне смелостта си.

— Как — си каза той най-сетне — моят живот може да бъде зависим от този чужденец?

Тази мисъл му припомни остатъка от предсказанието:

„Падни на колене пред госта чужденец. Отвори му къщата си и сърцето си! Ако те напусне като неприятел, реки от кръв ще потекат по стъпалата на дожовия палат и улиците на Венеция. Смъртта ще покоси инквизиторите през време на заседание; всички виновници, без разлика на ранг, ще бъдат наказани…“

Няколко дни по-късно във Венеция достигна новината за идентичността на граф Санта Рока и Марино Маринели, за укреплението на острова и пр.

Луиджи не можа да сдържи беса си. Как? Незаконнороденият живееше още? Той бе имал смелостта да проникне във Венеция и да се разхожда където поиска. После на устните му се появи демонична усмивка. Драконовските мерки, взети от управителите, изглеждаше, че ще докарат погубването на Маринели.

— Той сам е влязъл в устата на вълка! — помисли си дожът. — Където и да се крие, нашите шпиони бързо ще намерят следите му. Наградата от 1000 зекини ще удесетори усилията мм.

— Ще прибавя още 1000 зекини от собствената си каса! — извика дожът, обръщайки се към своя шамбелан. — Кажете да обявят днес това на народа. Вярвам, че ще се получи очакваният резултат.

Но как Марино Маринели бе успял да избяга от палата и да се отърве от залавянето?

Когато отиде при Горо, който бе дегизиран като просяк, последният едва можа да го убеди за опасността, която го грозеше. Обърна му внимание на маските с жълтите пера, които имаха заповед да го арестуват на изходите на палата. Помоли го да не губи време и се преоблече в костюма „панталон“, който криеше под мантията си.

Марино отстъпи най-сетне на увещанията на своя верен роб и се скри зад един стълб, за да промени дегизировката си. Двамата напуснаха салона и влязоха в общата зала.

После „панталонът“ се отдели от просяка и напусна палата, а хитрият Горо се завърна при великия капитан, за да участва в неговите безплодни усилия да намери Марино.

* * *

Вечерта, в деня, когато прокламациите бяха обявени, едно черно домино и един бял „панталон“ се разхождаха между тълпата на Риалто и разговаряха с нисък глас.